Американски шистов газ срещу руски природен газ –войната с все по-ясен победител

[caption id="attachment_36613" align="alignleft" width="150"] На крйния потребител му е все едно от къде идва газова доставка, стига тя да е евтина[/caption] От ожесточаващия се конфликт в Украйна все повече понамирисва на газ. Въпросът е кой нос какво надушва, защото ароматите са два. Не е нужно да се притежава силно политическо обоняние, за да се усети мирис на  американски шистов газ и на руски природен газ. Случайно или не, но като последица от украинските и кримските събития ЕС тропна по масата и удари Русия по болното място. Еврокомисарят Йотингер директно каза ,че засега проектът за строителството на газопровода „Южен поток” се поставя на трупчета. По същото време случайно или не стана ясно, че връзката между „Северен поток” и мрежата на Чехия „Опал” засега няма да се случи заради „технически причини” Какво се крие зад всичко това? Всъщност никой не се крие, защото си вижда и с просто око. Според експерти САЩ прави всичко възможно да сведе до минимум газовата роля на Русия на европейския пазар и вади най-страшното си оръжие, което кара шефът на „ГАЗПРОМ” Милер да се мята насън. Янките идват с колоални количества шистов газ и неслучайно руският президент Путин остро порица своите енергийни експерти за това,че са проспали „газовата революция” В момента на европейските борси 1000 кубични метра руски природен газ се търгуват средно за 380 евро или малко над 450 долара. Същото количество шистов газ се търгува в САЩ за 99 долара. Повече от ясно е, че американските газови корпорации работят усърдно за изграждането на терминали по крайбрежието на Западна Европа, където да стоварват с кораби компресиран шистов газ. Един терминал да се появи, да речем в Англия и ...връзката с цяла Европа е факт. Е, ще има транспортни разходи, но и с тях пратките с надпис „MADE IN USA” ще бъдат по-евтини от тези с клеймото “MADE IN RUSSIA” . Има ли смисъл да се питаме кои доставки ще предпочете тогава бизнесът, пък и всяко едно нормално правителство. Знае се ,че лошите новини винаги идват като цяла новинарска емисия, т.е като джакпот. Наскоро Гърция обяви, че започва проучване доколко е икономически изгодно да се разработват новоткритите залежите на природен газ в териториалните и води. Същото ще правят Кипър и Израел. Катар пък винаги са искали да стигнат със своите газови доставки до Европа и все някога ще могат да прокарат газопровод през Сирия и Турция, а оттам  както се казва „Аллах Керим”. Все пак експертите за това са експерти, защото никога не изпадат в еуфория. Новите газови находища тепърва ще се изследват, ще се проучват, ще се преценя струва ли си да се разработват, тепърва ще се изграждат нови мрежи и връзки и ще се търсят гаранции за ритмичност на доставките, нещо което Русия винаги е можела да даде. Да, руските тръби никога не спират и по тях винаги тече природен газ, с изключение на показването на мускули през 2009 год, когато руските доставчици бруатлно загърбиха договори и споразумение и показаха на всички, че подписите и печатите нямат значение. В днешната ситуация е повече от ясно, че ЕС няма никакво намерение да позволява на някой да му извива ръцете пък бил и той доставчик на неизчерпаеми суровини. А всичкото отгоре пазарният дял на Русия в газовия европейски сектор е около 30%, т.е старата Западна Европа не е чак толкова зависима от Москва, за разлика от Полша, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Чехия и България, където между 70 и 100% от доставките са руски, т.е там ГАЗПРОМ е монополист. Появата на европейски терминали за доставки на американски шистов газ обаче може да сложи край на руските газови целувки, които понякога са толкова страстни, че могат да спрат  дъха на икономиките в източната част на ЕС. Неслучайно страните от виешевското споразумение Полша, Литва, Латвия и Естония се договориха да вдигнат мораториума за износ на шистов газ. Хората от газовия сектор са единодушни, че наличието на шистов газ в Черно море е възможност, която изобщо не трябва да се отхвърля. В нашето Отечество любезно я отхвърлихме. В Румъния не. Как обаче реагира България на земетръсните процеси в газовия сектор. У нас всичко си е по старому на принципа „На Шипка всичко е спокойно” След 2009 год. ЕС ни гарантира 200 млн евро за изграждане на интерконекторни връзки с мрежите на Румъния и Гърция, но...вече сме в 2014 год. Последното, което чухме как президентът Росен Плевнелиев се чудел как да ни докара катарски газ. Ами освен в кофи, друг начин няма, защото ние продължаваме да нямаме връзки с мрежата нито на Гърция нито на Турция нито на Румъния. Ако имахме вече поне една или две такива връзки, преговорите с монополиста доставчик ГАЗПРОМ щяха да се водят при съвсем други условия. Но не сатва въпрос само за това, че руснаците не биха могли да извиват повече ръцете на българските потребители. Ако българия имаше връзка с газопреносната мрежа на ЕС, тогава всяко българско предприятие или дори държавният оператор биха могли да купуват от енергийната борса продаващите се там евтини излишъци, които да придобиват и да използват за сваляне на цената на услугите в страната. Защо това не става ли? Защото България и правителствата и не са си научили урока от 2009 год. Защото може би някой не работи за българия, а за друг, на който му  е изгодно диверсификацията на газовите доставки у нас да останя само мъгляв термин. Само че този път положението е друго и последиците от конфликта в Украйна го доказват.  Този път ЕС показа, че нещата са други иняма да позволи проблемите от източните страни членки да се пренесат върху цялата общност. С това ще трябва да се съобрази дори българското правителство ,чийто премиер наскоро бодро заяви, че България ще си строи Южен поток. Странно. За какво ще ни е на нас, щом няма да води до никъде. При това положение южната тръба няма да има никакъв смисъл и за Русия. И все се сещам за онзи странен анализ, които направи преди време едни руски геолог. Той обясни, че китай предпочита да купува газ от Австралия, защото доставките през морета и океани излизали по-евтини от онези, които предлагали от съседна Русия. Ну товарищи, замислете се върху това Коментари