[caption id="attachment_36573" align="alignleft" width="300"]
Всички майки в публиката бяха горди със своите артистични деца[/caption]
Това е история за майки, които са се почувствали щастливи, за деца, които са получили и са дали обич и за учителки, които за пореден път са показали и доказали, че да си учител не е работа, а призвание.
И както всяка история и тази си има начало.
Тя започва в един ранен мартенски следобед, а мястото, където се случва всичко, е детска градина „Ханс Кристиян Андерсен” Бургас, но ако трябва да бъдем по-точни, в групата на преподавателките Атанаска Проданова и Атанаска Мирчева.
И така, последвайте ме в това шарено, весело и щуро приключение представление, на което аз станах свидетел и за което ви разказвам сега.
Добре дошли на открития осмомартенски урок на г-жа Проданова.
А сега, историята вече започва...шшшт...тихо.
Признавам си, че когато пристъпих в светлата и приветлива стая на групата, леко се сепнах. Върху столчетата, подредени като за театър, стояха майки, коя от коя по-хубава, двама трима сериозни татковци, баби за цвят и ...поради дефицит на места се наложи да седна върху някакво пластмасово приспособление с размерите и формата на джезве. Но...но изкуството иска жертви, а какво значение има на колко ще се прегъне един татко, щом дъщеря му ще играе в представление.
Като едно чаровно конферансие, продуцент и режисьор на спектакъла на сцената излезе г-жа Атанаска Проданова, за да обяви началото на шоуто. И в следващия момент всички забравиха къде са, дори и аз забравих за столчето с габарити на джезве, на което бях кацнал като голям сивокос гарван.
[caption id="attachment_36574" align="alignleft" width="300"]
Прекрасните госпожици в едни от редките мигове на артистична пауза[/caption]
Защото от прекрасните наши деца започна да струи такава вълна от обич, че...
Имаше стихове, имаше песни, имаше танци, всички посветени на майката. На импровизираната сцена се появиха и три майки, които рисуваха цветя, деца и ...това ми даде възможност да напусна временно впитото в задницата ми столче джезве. Ооо, какво облекчение, ооо, какви красиви рисунки.
Спектакълът продължи с нови песни, стихове и танци, но веселбата достигна връх, когато на сцената се появиха три майки, за да изпеят заедно със своите дечица песен...естествено, че пяха „Мила моя мамо”. И макар че съм на попрището жизнено в средата, усетих как в очите ми напира издайническа влага, като си спомних как много отдавна в древни времена, някъде около пътешествията на Колумб и аз пеех тази песен. Предполагам, че майките около мен са помислили, че очите ми са се навлажнили заради микроскопичното столче, но истината е тази ,че след определена възраст мъжът започва еднакво лесно да се разплаква или да се..хм...с извинение ...подмокря. А аз се разплаках..почти.
Овации за певците, нови танци и стихове, усмихнати майки, щастливи деца и разбира се продуцентът на шоуто г-жа Проданова, която продължи да води урока по сценарий.
Третото изпитание подложи уменията на няколко майки в приложните изкуства .
Сръчните дами трябваше да нарисуват поздравителни картички, а децата да отгатнат на кой празник са посветени. И стаята грейна с нови цветове и усмивки. Питате за червения цвят по лицето ми ли?
Хм, седнете и вие върху джезве като мен, пък тогава ще ви питам дали ще останете артистично бледи. Лично аз се сварих.
Честно казано червенината по моя профил и анфас стана доматена, когато г-жа Проданова призова няколко чаровни родителки и им даде задача да клекнат толкова пъти ,колкото са месеците в годината.
[caption id="attachment_36577" align="alignright" width="300"]
Майките клякаха без умора, докато някои зрители вдигнаха кръвно от гледката[/caption]
Признавам си. Ако и аз бях на сцената, още на месец февруари щях да рухна на пода.
И разбира се в един момент осмомартенският урок стана извънредно вкусен, защото в представлението се включиха нови майки, които трябваше да направят сандвичи. По същото време на сцената момичетата и момчетата импровизираха различни танци и докато малките чаровници залагаха на красивите и изящни стъпки, малките господа показаха висш пилотаж в стиловете хип хоп и брейк.
[caption id="attachment_36576" align="alignleft" width="300"]
Въпрос? Татковците в г-жа Проданова ли гледаха или в сандвичите[/caption]
А сандвичите...ех, сандвичите. Бяха страхотни, като за кулинарна изложба.
И като всеки празник, а нали не сте забравили, че този открит урок беше посветен на празник, всичко завърши с едно голямо хубаво хоро, на което се хванаха ръка за ръка малки, големи и още по-големи хора с усмивки по лицата. Повярвайте ми. Това беше най-усмихнатото хоро, което съм виждал.
Е, историята свърши така, както и започна. С усмивка, с радост и с обич.
А, сега овациите вече трябва да бъдат за артистите и за г-жа Проданова и за г-жа Мирчева. Бяха просто страхотни. Както винаги. Може ли да ми подържите камерата и фотоапарата, за да поръкопляскам и аз?
Пардон, вземете и джезвето, столчето де.
Коментари
Всички майки в публиката бяха горди със своите артистични деца[/caption]
Това е история за майки, които са се почувствали щастливи, за деца, които са получили и са дали обич и за учителки, които за пореден път са показали и доказали, че да си учител не е работа, а призвание.
И както всяка история и тази си има начало.
Тя започва в един ранен мартенски следобед, а мястото, където се случва всичко, е детска градина „Ханс Кристиян Андерсен” Бургас, но ако трябва да бъдем по-точни, в групата на преподавателките Атанаска Проданова и Атанаска Мирчева.
И така, последвайте ме в това шарено, весело и щуро приключение представление, на което аз станах свидетел и за което ви разказвам сега.
Добре дошли на открития осмомартенски урок на г-жа Проданова.
А сега, историята вече започва...шшшт...тихо.
Признавам си, че когато пристъпих в светлата и приветлива стая на групата, леко се сепнах. Върху столчетата, подредени като за театър, стояха майки, коя от коя по-хубава, двама трима сериозни татковци, баби за цвят и ...поради дефицит на места се наложи да седна върху някакво пластмасово приспособление с размерите и формата на джезве. Но...но изкуството иска жертви, а какво значение има на колко ще се прегъне един татко, щом дъщеря му ще играе в представление.
Като едно чаровно конферансие, продуцент и режисьор на спектакъла на сцената излезе г-жа Атанаска Проданова, за да обяви началото на шоуто. И в следващия момент всички забравиха къде са, дори и аз забравих за столчето с габарити на джезве, на което бях кацнал като голям сивокос гарван.
[caption id="attachment_36574" align="alignleft" width="300"]
Прекрасните госпожици в едни от редките мигове на артистична пауза[/caption]
Защото от прекрасните наши деца започна да струи такава вълна от обич, че...
Имаше стихове, имаше песни, имаше танци, всички посветени на майката. На импровизираната сцена се появиха и три майки, които рисуваха цветя, деца и ...това ми даде възможност да напусна временно впитото в задницата ми столче джезве. Ооо, какво облекчение, ооо, какви красиви рисунки.
Спектакълът продължи с нови песни, стихове и танци, но веселбата достигна връх, когато на сцената се появиха три майки, за да изпеят заедно със своите дечица песен...естествено, че пяха „Мила моя мамо”. И макар че съм на попрището жизнено в средата, усетих как в очите ми напира издайническа влага, като си спомних как много отдавна в древни времена, някъде около пътешествията на Колумб и аз пеех тази песен. Предполагам, че майките около мен са помислили, че очите ми са се навлажнили заради микроскопичното столче, но истината е тази ,че след определена възраст мъжът започва еднакво лесно да се разплаква или да се..хм...с извинение ...подмокря. А аз се разплаках..почти.
Овации за певците, нови танци и стихове, усмихнати майки, щастливи деца и разбира се продуцентът на шоуто г-жа Проданова, която продължи да води урока по сценарий.
Третото изпитание подложи уменията на няколко майки в приложните изкуства .
Сръчните дами трябваше да нарисуват поздравителни картички, а децата да отгатнат на кой празник са посветени. И стаята грейна с нови цветове и усмивки. Питате за червения цвят по лицето ми ли?
Хм, седнете и вие върху джезве като мен, пък тогава ще ви питам дали ще останете артистично бледи. Лично аз се сварих.
Честно казано червенината по моя профил и анфас стана доматена, когато г-жа Проданова призова няколко чаровни родителки и им даде задача да клекнат толкова пъти ,колкото са месеците в годината.
[caption id="attachment_36577" align="alignright" width="300"]
Майките клякаха без умора, докато някои зрители вдигнаха кръвно от гледката[/caption]
Признавам си. Ако и аз бях на сцената, още на месец февруари щях да рухна на пода.
И разбира се в един момент осмомартенският урок стана извънредно вкусен, защото в представлението се включиха нови майки, които трябваше да направят сандвичи. По същото време на сцената момичетата и момчетата импровизираха различни танци и докато малките чаровници залагаха на красивите и изящни стъпки, малките господа показаха висш пилотаж в стиловете хип хоп и брейк.
[caption id="attachment_36576" align="alignleft" width="300"]
Въпрос? Татковците в г-жа Проданова ли гледаха или в сандвичите[/caption]
А сандвичите...ех, сандвичите. Бяха страхотни, като за кулинарна изложба.
И като всеки празник, а нали не сте забравили, че този открит урок беше посветен на празник, всичко завърши с едно голямо хубаво хоро, на което се хванаха ръка за ръка малки, големи и още по-големи хора с усмивки по лицата. Повярвайте ми. Това беше най-усмихнатото хоро, което съм виждал.
Е, историята свърши така, както и започна. С усмивка, с радост и с обич.
А, сега овациите вече трябва да бъдат за артистите и за г-жа Проданова и за г-жа Мирчева. Бяха просто страхотни. Както винаги. Може ли да ми подържите камерата и фотоапарата, за да поръкопляскам и аз?
Пардон, вземете и джезвето, столчето де.
Коментари