10 март 2014 2014-03-10 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Седмоднев първи от месеца трети на годината 2014

[caption id="attachment_36425" align="alignleft" width="150"]се боляринът Волиан Сидерий и обеща на людете, че по 700 еврогроша златни заплата ще им дава се боляринът Волиан Сидерий и обеща на людете, че по 700 еврогроша златни заплата ще им дава[/caption] И отпочна се първият седмоднев на месеца третий от годината втора от сядането връз трона на в Първия болярин Орешарий Оставконедаващ. Празник беше в деня третий от месеца и събраха се всички родове и кланове около знамето на земята с големина на длан човешка, но вместо да се обединят, разединени още повече станаха и мразеха се силно и страшно, защото всеки смяташе себе си за най-голям патриот. И едни викаха ,че от мечката закрила трябва да се иска, а други отвръщаха ,че мечката прегръща само веднъж, но стига за цял живот прегръдката и мечешка. А на агората после появи се боляринът Волиан Сидерий и обеща на людете, че по 700 еврогроша златни заплата ще им дава и туй щял да иска в Разнородното събрание да приемат сенаторите. Но някои човеци учудиха се, като как и откъде такива пари ще да се вземат, а Сидерий каза им, че щом съмняват се, туй ще рече, че не са никакви патриоти и анатемоса ги трижди. А като чу , че на месец ще харчи вече по 700 еврогроша златни, един старец на земята се свлече от вълнение човешко. В Разнородното събрание нотабилите в чудо се видяха, когато през портите влетя младият безцензор Николо Бареций и неговият верен втори безцензор Росий Юстиниан от рода Петров. Тогаз Бареций рече, че време да се провери главата държавна Росий Плевнелий какви ги е вършила и да свали се същата тая глава от първото място в държавата.  И когато едни питаха го като какъв той в Разнородното събрание разхожда се и словоизлияния прави, той отвърна им, че е пастир на безцензорниците, които трета сила са в страната с големина на длан човешка. И като им каза туй, отиде си безцензорът Николо Бареций, но закани се да се върне още по-силен и страшен, та да провери на кой сенатор ръцете чисти са му и на кой не са никак даже. И ето че на агората пристъпи девица една Мая от рода Манолий и рече тя презрително на людете, че та племената гербераторски трябвала им билка виагриа, че да можели да свършат нещата като мъже, щото иначе нещата им не ставали и рейтингът им клюмал мек и безсилен. А хората чудеха се на словата и на таз девица кюстендилска. [caption id="attachment_36426" align="alignleft" width="150"]Тъй почна се голямото мерене на палати Тъй почна се голямото мерене на палати[/caption] Но появиха се едни тръбачи медийни ерихонски, които вест възвестиха, че открили таен замък на гербератора Ленторезец Първокопник с барбекюний и с басейниум. И тръбяха и питаха като как е възможно хората да са тъй много бедни, а гербераторът да се шири в басейниум прохладен и в двор просторен с изложение южно и в квартал престижний. Но не мина се време и други тръбачи медийни ерихонски, вест възвестиха ,че открили в земята драгалевска тайният замък златен на младия безцензор Николо Бареций. И тръбяха и питаха като как е възможно хората да са тъй бедни, а безцензорът да се шири в палати. А Бареций отвърна им, че живеел в поне десет, че дори петнайсет замъка, щото вразите му дирели го неуморно, а той усамотение в палатите дирел, че да поплаче за бедните люде заедно с приятели свои богати, та заедно да измислят как зъбите им да поправят и безплатна помощ юридечска да им дадат. Тъй почна се голямото мерене на палати и всеки на другия думаше, че богат неприлично много, а бедните човеци слушаха и не вярваха на ушите си. Но докато едни патриции с ругателства страшни обливаха се, гербераторът и верните му племена герберски, пък и много други вождове от дясната му страна застанаха и по хората тръгнаха и подписи сърбаха от над 500 000 от люде, що референдум за промяна на изборните закони искаха. И великите влъхви Станиший, Местаний и Орешарий не знаеха що да правят, пък накрая мислиха и измислиха, че референдумът опиум за народа е и със слова благи рекоха на хората, че референдум ще да има, ама не сега. Чернослипец ХрабърТъй перо в мастилницата топна и за поколенията идни написа Чернослипец Храбър, а хрониките изографиса Павилион Зографа facebook – Анимационно студио Павилион   Коментари