[caption id="attachment_36262" align="alignleft" width="300"]
Кулинарният детектив атакува ресторантите с химикал, диктофон и камера на телефон[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси суши с шпеков салам или, о ужас, дори сладолед с бира. Въпреки тези странности на кулинарния детектив, който сам по себе си е нещо като ходещо гастрономическо бедствие, „Бургаски репортер“ се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота вечер
Обект на проучване – ресторант „Етно” Бургас
Дами и господа кулинарни заседатели. Признавам си, че този ресторант беше трети избор за вечерта, т.е дамата, която придружавах, желаеше да похапнем първо на едно друго място, второ на друго едно място, но поради препълненост на въпросните местенца, не получихме такъв шанс. И понеже в два последователни случая аз и тя се оказахме в положение на тъжно висене пред ресторантските „витрини блескави” като бедни гаврошовци, усетих как у девойката избуява първи прилив на разочарование, сигурен предвестник на нацупеност, загуба на жизнерадост за нея и очертаващо се съботно безсексие за мен, вследствие на внезапно появило се главоболие у нея.
Реагирах светкавично и предложих на изтънчената ми дама да посетим ресторант „Етно” и тя прие.
И приключението започна.
21.30 часа – Влизаме и управителят на заведението ни приветства със сърдечно и усмихнато „Добър вечер”. Хм, усмивка на вратата. Не е зле, никак не е зле.
Ресторантът се слави с това, че е единственият в Бургас на три нива, затова тръгвам плавно по стълбите към втория етаж, като се моля дамата ми да не се вглежда прекалено много в подрусващата ми се задница, защото през последната седмица не съм посещавал фитнес залата.
21.32 часа – Настанени сме. Вече двама сервитьори са ни посетили, като единият от тях ни е донесъл меню, а другият е взел палтото на красавицата, с която съм и го е отнесъл към закачалката. Момичето оценя кавалерското отношение от персонала и явно вече е позабравило унизителното висене пред предните два ресторанта. Иначе казано спечелена е.
Хвърлям поглед крадешком към деколтето на зеленооката хубавица срещу мен, докато тя се е вторачила в менюто. Какво ли да гледа в мен. Затова и аз се вторачвам в списъка с ястия, като се мъча да прикрия отчаяната нужда от очила с 0.75 диоптър. Ех, ако сервитьорът носеше дискретно с менюто и очила за такива плешиви орли като мен. Ама къде сте виждали очилат детектив. Пустата суета. А, разгеле. Фокусирах най-сетне размътените букви и успях да разчета текстовете в менюто.
21.36 часа – Чува се първата песен за вечерта. Изпълнителката звучи направо като соул певица.
21.39 часа – Поръчката ни, която сама по себе си би предизвикала световъртеж у всеки кулинарен гуру, е вече взета. За протокола поръчахме овчарска салата, бяло вино и панирани калмари. Знам, знам...нищо не подхожда с нищо, но аз съм такъв. Съчетавам несъчетаемото иначе казано вкусът ми е леко скандален.
Певицата запява парче на Шаде, което филолозите от Заберновската филологическа школа биха превели като „Смутен оператор”. По стълбите между етажите бавно се движи цигулар и дърпа протяжно струните. Хм, на Шаде би и харесало. Не преводът на заглавието на песента, а изпълнението и.
21.45 часа. Виното ни е сервирано. Бяло. Купажно и ...има ли значение. Докато си казваме наздраве с прекрасната ми дама, на съседната маса двама руснаци са вече в пламналобузата фаза „дружба между народите” и честитят Баба Марта на сервитьорката.
[caption id="attachment_36263" align="alignleft" width="150"]
Овчарската салата се оказа вкусна, но много студена[/caption]
20.53 часа – На масата идва овчарска салата. Изглежда много добре аранжирана, но все пак...хм...незнайно защо този тип предястия ме карат да усещам глад. Какво да се прави, красавицата срещу мен е на диета и в съботната вечер е решила да се изтезава със салати.
Първи проблем. Салатата е ужасяващо студена. Явно съставките и кротко са лежали в хладилник. Междувременно аз предизвиквам вековните кулинарни традиции и поръчвам изненадващо суши. Знам, знам. Източният специалитет хич не пасва с бялото вино и с панираните калмари, но когато ми се дояде нещо, аз го ям. Не ме предизвиквайте, защото току виж си поръчам и боб яхния.
22.03 часа – сушито футомаки еби със скариди и с чушки и с още нещо доплува до мен. Връхлитам го като прекладнял гларус, който атакува морски дарове. Ммм, вкусно е. Добре е направено и нямам никакви забележки. Срещу мен дамата ми тъжно боде салататата си и завистливо ме гледа как се храня без да се притеснявам от наднормено тегло. Както казваше една приятелка „диетите ме карат да се чувствам все по-гладна и все по-дебела”.
[caption id="attachment_36264" align="alignright" width="300"]
За съжаление тайните разузнавателни средства не успяха да снимат чистите и хубави цветове на порцията суши[/caption]
Сушито свърши преди да успея да си бръкна в ухото или в носа с клечките, чрез които погълнах хапките.
Между другото посещавам с опознавателна цел и тоалетната. Оказва се чиста, ароматизирана и ...ниска. За върлинести типове като мен вероятността да се ударят челно не е никак малка. Е, човек се приспособява. Съдът с течния сапун е пълен, а хартиените кърпи са достатъчно.
22.10 часа – Панираните калмари идват. Вярно е, че не става дума за фаст фууд, демек за бързо хранене, а за хубав ресторант, но ги чаках сякаш малко по-дълго време. Златистите калмари ухаят добре. Явно са приготвени в прясно олио и панировката им е деликатно покритие, което допълва вкуса на морските обитатели, а не го разваля. Добре, много добре.
22.31 часа – Скандалните ми поръчки продължават. Момичето срещу мен ококорва зелените си очи, защото аз се консултирам със сервитьора и си поръчвам крем брюле. Мда...знам, знам. Този крем изобщо по никакъв начин не може да се съчетае със суши или с панирани калмари, но нали не сте забравили. Аз ям, каквото искам да ям.
[caption id="attachment_36265" align="alignleft" width="300"]
Панираните калмари бяха приготвени с лек пласт панировка и ухаеха много вкусно[/caption]
Остава само да е хубаво приготвено и добре сервирано и всичко за мен е наред. Останалото са предразсъдъци.
22.36 часа – Воалла. На масата се появява крем „брюле”. Радостно си похапвам, а хубавицата срещу мен вече се чуди какво още мога да направя. Надявам се малко по-късно през нощта да и кажа и покажа.
Незнайно защо певецът от триото за жива музика запява песен на руски, в която някакъв тип пътува за седмица в Комарово. Звучи като грузинец, но на двамата руснаци на съседната маса им е все едно, защото изпитото количество алкохол на масата им говори за една възвишеност и бягство от безмислието на живота, т.е хората изобщо не обръщат внимание на детайли като произношение.
Плащаме и след серия от пожелания за хубава вечер от страна на сервитьорите си тръгваме.
Досие на ресторант „Етно” Бургас
Локация – ул. „Александровска” на двайсетина метра от Часовника в центъра на Бургас.
Плюсове – добър главен готвач, добре обучен и вежлив персонал, добро обслужване, богато меню, дълъг винен лист, хубава атмосфера, артистичен интериор, жива музика и не на последно място поддържана и чиста тоалетна.
Минуси – студена салата, съхранявана в хладилник. Лек проблем с ниската височина на тоалетната, но санитарният възел е съобразен с размерите на средния българин.
Заключение: Ресторант „Етно” е много добър избор да похапнете с любим човек или с добра компания на вечеря или на обяд. Като доказателство мога да изтъкна това ,че при посещението си в Бургас френският посланик обядва точно там. А човекът сигурно разбира от добра кухня и има вкус.
Коментари
Кулинарният детектив атакува ресторантите с химикал, диктофон и камера на телефон[/caption]
Представяме ви поредното разследване на тайнствения кулинарен детектив, който отказва да разкрие своята самоличност и нахлува под прикритие в най-различни бургаски ресторанти. Колегата на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро няма претенции да е добър гастроном, но е ценител на доброто хапване и постоянно експериментира, т.е в някои от своите проучвания е в състояние да смеси суши с шпеков салам или, о ужас, дори сладолед с бира. Въпреки тези странности на кулинарния детектив, който сам по себе си е нещо като ходещо гастрономическо бедствие, „Бургаски репортер“ се съгласи да му даде възможност да сподели с вас изводите си от видяното, опитаното, изяденото, изпитото и надушеното в различните кулинарни оазиси.
Време – събота вечер
Обект на проучване – ресторант „Етно” Бургас
Дами и господа кулинарни заседатели. Признавам си, че този ресторант беше трети избор за вечерта, т.е дамата, която придружавах, желаеше да похапнем първо на едно друго място, второ на друго едно място, но поради препълненост на въпросните местенца, не получихме такъв шанс. И понеже в два последователни случая аз и тя се оказахме в положение на тъжно висене пред ресторантските „витрини блескави” като бедни гаврошовци, усетих как у девойката избуява първи прилив на разочарование, сигурен предвестник на нацупеност, загуба на жизнерадост за нея и очертаващо се съботно безсексие за мен, вследствие на внезапно появило се главоболие у нея.
Реагирах светкавично и предложих на изтънчената ми дама да посетим ресторант „Етно” и тя прие.
И приключението започна.
21.30 часа – Влизаме и управителят на заведението ни приветства със сърдечно и усмихнато „Добър вечер”. Хм, усмивка на вратата. Не е зле, никак не е зле.
Ресторантът се слави с това, че е единственият в Бургас на три нива, затова тръгвам плавно по стълбите към втория етаж, като се моля дамата ми да не се вглежда прекалено много в подрусващата ми се задница, защото през последната седмица не съм посещавал фитнес залата.
21.32 часа – Настанени сме. Вече двама сервитьори са ни посетили, като единият от тях ни е донесъл меню, а другият е взел палтото на красавицата, с която съм и го е отнесъл към закачалката. Момичето оценя кавалерското отношение от персонала и явно вече е позабравило унизителното висене пред предните два ресторанта. Иначе казано спечелена е.
Хвърлям поглед крадешком към деколтето на зеленооката хубавица срещу мен, докато тя се е вторачила в менюто. Какво ли да гледа в мен. Затова и аз се вторачвам в списъка с ястия, като се мъча да прикрия отчаяната нужда от очила с 0.75 диоптър. Ех, ако сервитьорът носеше дискретно с менюто и очила за такива плешиви орли като мен. Ама къде сте виждали очилат детектив. Пустата суета. А, разгеле. Фокусирах най-сетне размътените букви и успях да разчета текстовете в менюто.
21.36 часа – Чува се първата песен за вечерта. Изпълнителката звучи направо като соул певица.
21.39 часа – Поръчката ни, която сама по себе си би предизвикала световъртеж у всеки кулинарен гуру, е вече взета. За протокола поръчахме овчарска салата, бяло вино и панирани калмари. Знам, знам...нищо не подхожда с нищо, но аз съм такъв. Съчетавам несъчетаемото иначе казано вкусът ми е леко скандален.
Певицата запява парче на Шаде, което филолозите от Заберновската филологическа школа биха превели като „Смутен оператор”. По стълбите между етажите бавно се движи цигулар и дърпа протяжно струните. Хм, на Шаде би и харесало. Не преводът на заглавието на песента, а изпълнението и.
21.45 часа. Виното ни е сервирано. Бяло. Купажно и ...има ли значение. Докато си казваме наздраве с прекрасната ми дама, на съседната маса двама руснаци са вече в пламналобузата фаза „дружба между народите” и честитят Баба Марта на сервитьорката.
[caption id="attachment_36263" align="alignleft" width="150"]
Овчарската салата се оказа вкусна, но много студена[/caption]
20.53 часа – На масата идва овчарска салата. Изглежда много добре аранжирана, но все пак...хм...незнайно защо този тип предястия ме карат да усещам глад. Какво да се прави, красавицата срещу мен е на диета и в съботната вечер е решила да се изтезава със салати.
Първи проблем. Салатата е ужасяващо студена. Явно съставките и кротко са лежали в хладилник. Междувременно аз предизвиквам вековните кулинарни традиции и поръчвам изненадващо суши. Знам, знам. Източният специалитет хич не пасва с бялото вино и с панираните калмари, но когато ми се дояде нещо, аз го ям. Не ме предизвиквайте, защото току виж си поръчам и боб яхния.
22.03 часа – сушито футомаки еби със скариди и с чушки и с още нещо доплува до мен. Връхлитам го като прекладнял гларус, който атакува морски дарове. Ммм, вкусно е. Добре е направено и нямам никакви забележки. Срещу мен дамата ми тъжно боде салататата си и завистливо ме гледа как се храня без да се притеснявам от наднормено тегло. Както казваше една приятелка „диетите ме карат да се чувствам все по-гладна и все по-дебела”.
[caption id="attachment_36264" align="alignright" width="300"]
За съжаление тайните разузнавателни средства не успяха да снимат чистите и хубави цветове на порцията суши[/caption]
Сушито свърши преди да успея да си бръкна в ухото или в носа с клечките, чрез които погълнах хапките.
Между другото посещавам с опознавателна цел и тоалетната. Оказва се чиста, ароматизирана и ...ниска. За върлинести типове като мен вероятността да се ударят челно не е никак малка. Е, човек се приспособява. Съдът с течния сапун е пълен, а хартиените кърпи са достатъчно.
22.10 часа – Панираните калмари идват. Вярно е, че не става дума за фаст фууд, демек за бързо хранене, а за хубав ресторант, но ги чаках сякаш малко по-дълго време. Златистите калмари ухаят добре. Явно са приготвени в прясно олио и панировката им е деликатно покритие, което допълва вкуса на морските обитатели, а не го разваля. Добре, много добре.
22.31 часа – Скандалните ми поръчки продължават. Момичето срещу мен ококорва зелените си очи, защото аз се консултирам със сервитьора и си поръчвам крем брюле. Мда...знам, знам. Този крем изобщо по никакъв начин не може да се съчетае със суши или с панирани калмари, но нали не сте забравили. Аз ям, каквото искам да ям.
[caption id="attachment_36265" align="alignleft" width="300"]
Панираните калмари бяха приготвени с лек пласт панировка и ухаеха много вкусно[/caption]
Остава само да е хубаво приготвено и добре сервирано и всичко за мен е наред. Останалото са предразсъдъци.
22.36 часа – Воалла. На масата се появява крем „брюле”. Радостно си похапвам, а хубавицата срещу мен вече се чуди какво още мога да направя. Надявам се малко по-късно през нощта да и кажа и покажа.
Незнайно защо певецът от триото за жива музика запява песен на руски, в която някакъв тип пътува за седмица в Комарово. Звучи като грузинец, но на двамата руснаци на съседната маса им е все едно, защото изпитото количество алкохол на масата им говори за една възвишеност и бягство от безмислието на живота, т.е хората изобщо не обръщат внимание на детайли като произношение.
Плащаме и след серия от пожелания за хубава вечер от страна на сервитьорите си тръгваме.
Досие на ресторант „Етно” Бургас
Локация – ул. „Александровска” на двайсетина метра от Часовника в центъра на Бургас.
Плюсове – добър главен готвач, добре обучен и вежлив персонал, добро обслужване, богато меню, дълъг винен лист, хубава атмосфера, артистичен интериор, жива музика и не на последно място поддържана и чиста тоалетна.
Минуси – студена салата, съхранявана в хладилник. Лек проблем с ниската височина на тоалетната, но санитарният възел е съобразен с размерите на средния българин.
Заключение: Ресторант „Етно” е много добър избор да похапнете с любим човек или с добра компания на вечеря или на обяд. Като доказателство мога да изтъкна това ,че при посещението си в Бургас френският посланик обядва точно там. А човекът сигурно разбира от добра кухня и има вкус.
Коментари