04 март 2014 2014-03-04 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Различни, заедно

заедноЕдни от най-добрите резултати в развитието ни, могат да бъдат постигнати, при следване устройството и функцията на  природата. Това става, когато детето премине правилно през всички стадии на своя растеж. Зачатието, вътреутробния пери­од, естественият начин на  раждане, кърмене, отглеждане, възпитаване в естествен начин на живот и поведение В ранните първообитни общества детето се е развивало по съвсем естествен път и се е включ­вало в живота отрано. Поотраснало, вече е тичало след възрастните, а като голямо, все повече и повече е участвало в работата им. Така, по естествен начин се е включвало в целия процес, заедно с връстниците си. А при нашия стил на живот, чрез училището се получава откъсване на детето от реалния живот, като му се създават някак си изкуствени условия за живот. С увеличения период на обучение ги поставяме зад чина за цели 12 години. А след средното училище следва уни­верситета. После, понякога допълнително обучение. И така, децата не могат да участват в со­циалния живот. Едва към 25-та, а понякога към 30-та си година могат да се включат в обществената система. Необходимо е да се направи така, че учението да е напълно съвместимо с участието на децата в живота на обществото. За да не се допуска, на 16-17 години, попаднали в схемата на живота да нямат представа, защо се случват нещата и да изпадат в стресови ситуации. Защото в детството им се е прощавало, били са поощрявани, обгрижвани с храна, чисти дрехи, джобни пари години наред и изведнъж, им се налага да се обслужват сами, да печелят парите си сами. Но без да са подготвени за това, а само имайки, заучени, теоретични знания. През цялото обучение е необходимо да се провежда възпи­тание на човека в обществото, а не да се възпитава изкуствено между четирите стени на учебното заведение, а след това попадат в клубове, в дискотеки. Трябва да се учат да работят и да започнат да се чувстват като възрастните много преди, наистина да станат възрастни и да навлязат в реалния живот. На определена възраст е хубаво да разполагат с някакви малки средства, да имат банкова сметка, да са ангажирани с някаква обществена работа, за която биха получавали парично възнаграждение. Така ще са включени в живота и по-близо до реалността. Ползата ще е голяма за тях и за обществото. Биха разбирали по-добре родителите си и вече би възникнало чувството на отговорност у тях. Ако например, посетят предприятие, после научен комплекс, след това болница и заснемат всичко на видео, след това трябва да го обработят и да го обсъдят. Това ще допринесе много за развитието на децата. Така че, те имат с какво да се занимават. Може да се организира съвместна работа с възрастните. Това много повдига духа на децата. Дава им възможност да усетят, колко е важно да си заедно с другите, а и ще се включат в работата. Така, при завършване на някакъв про­ект и показан резултат, трябва да ги по­ощрим по някакъв начин,  да ги похвалим, като благодарим на тях и на техните възпитатели, за да получат, един вид, обществено признание. Възнаграждение също трябва да има. То е енергията, с която човек върви напред. Ако не получава възнаграждение, не би могъл да действа по-нататък. Но трябва да се направи внима­телно, приятелски, за да не предизвика изкривено повишаване на самочувствието. Те са крехки създания и има опасност от възгордяване, от поставяне себе си над другите, от желание да доминират. Зависи от подготовката на де­тето, от обстоятелствата. И се постига, не с готови формули, по учебник, а когато откриваме, заедно с тях, техните потенциали и прояви, за да достигнем до интегралното възприемане на групата и на све­та, където не съществува по-добър и по-лош, а всички се допълват. Природата изисква от нас да се научим на толерантност, уважавайки и ценейки различието в другия. Обединените наши различия, ще ни дадат радостта, красотата на живота и увереност, че ако не успяваш с нещо в дадена насока, то има приятел, който ще направи това. От теб ще следва, където си силен, там да помогнеш, да дадеш от себе си за другите. Така, обединени в своите разлики, всеки от нас получава от тази единна, обща цялост, наричана човек. автор: Емилия Наумова Коментари