[caption id="attachment_35772" align="alignleft" width="300"]
Тъмното житие и битие на болярина Койназначи Деляний и на безцензора Николо Бареций дадено беше да се види от прокуратора Цацарий[/caption]
Отпочна се четвъртия седмоднев от месеца вторий на годината втора от управлението на Великия болярин Орешарий Оставконедеващ.
Тогава едни хора на вратата на прокуратора Цацарий почукаха и той като отвори им, те дадоха му пергамент, на който описани беше описано житието и битието на болярина Койназначи Деляний и на младия безцензор Николо Бареций. И там пишеше, че тия двамата били престъпници и лошави хора, що сторвали лошавини и злини на човеците.
[caption id="attachment_35773" align="alignright" width="300"]
Боляринът Койназначи Деляний сурово закани се да разобличи главата държавна Росен от рода Петров[/caption]
Хич не изтрая боляринът Койназначи Деляний и възнегодува и като излезе на агората, на людете каза Не вярвайте им на тия, щото те лъжат ви, а аз докрай ще стигна и ще изоблича главата държавна Росен от рода на Плевнелиите и неговите стражи.
След него на агората излезе и младият безцензор Николо Бареций и на хората рече, че само той е пътят, истината и светлината в земята с големина на длан човешка, а от него страхували се всички от котилото на гербератор Ленторезец Първокопник, на великия влъхва Станиший и на болярина Волиан Сидерий.
Но не бяха пропели още първи петли и прокураторът Цацарий изпрати свои стражи да проверяват покъщнина, парици, жълтици, къщи, едър и дребен рогат добитък на Койназначи деляний и на безцензора Николо Бареций. Пък пита ги откъде имат ги тия богатства несметни, а те отвръщаха му, че с работа спечелили са ги.
А от Великия болярски съвет на болярина Орешарий Оставконедаващ решиха да увеличат платата месечна на вътрешните стражи с малко, но от сърце голямо правителствено. И още благини раздадоха. На най-бедните обещаха по 30 гроша за бог да прости и за прослава правителствена.
И ето че в един ден на портите на Разнородното събрание потропа вторият по важност и сила безцензор Росен Юстиниан от рода Петров. Поиска Росен Юстиниан пергаменти със словото на младия безцензор Николо Бареций да раздаде на сенаторите, ама стражите не позволиха му никак туй да стори.
[caption id="attachment_35774" align="alignleft" width="300"]
гербераторът Ленторезец Първокопник пожела за носа да води вторият безцензор Росен Юстиниан[/caption]
И крамолическа пропаганда вдигна се и суматоха настана, тогаз пред людете на агората излезе гербератор Ленторезец Пърковопник и като посочи към Юстиниан Новия рече им „Негова милост хич даже на могат да го водят за носа, щото нос няма” и с тия слова обиди Росен Юстиниан Безносия от рода Петров. Тогаз младият безцензор Николо Бареций зарече се, че ръцете на всички ще огледа дали са чисти и мръсните престъпни ръце щял до дъно да отреже. И закана страшна висна във въздуха за очищение ръчно.
Но мина ден един и на агората възправи се велможата Местаний Златоусти и със слова медени и елейни на човеците рече им, че на безцензурници не бива хич да вярвят. И уж благо и почтително говореше, но думите му в гняв хвърлиха младия безцензор Николо Бареций, наричан още Чисторъкий.
Той първом с богатите си приятели за бедните хора поплака жалостиво, после излезе и той на агората пък питане пита Я, кажете вие благородни ми Местаний Златоусти, откъде златни ръкавели взехте си?
И като пита това, отговор не получи от Местаний Златоръкавелни.
Но ето че велможа знатен от страната турска пристигна в престолнината Улпия Шопия. И там посрещна го боляринът Валиан Сидерий и като видя госта, взе че се блъсна в няколко стражи. И като се блъскаше в тях, викаше им слова хулни и дразнеше ги, но те никак не удариха го по главата, пък май трябваше.
Но стигна се до края на седмоднева и младият безцензор Николо Бареций оплака се и жалва се ,че зълодяй един неизвестен с мускет гърмял по замъка Безцензория и туй дело било поръчано от Онзи, Който Най-Много Страхувал Се От Него.
И стигна се до деня, когато в страната с големина на длан човешка прошка всички си искаха, но никой никому не даде.
Тъй перо в мастилото топна и за поколенията идни написа Чернослипец Храбър, а за тях зографиса ги Павилион Зографа
facebook - Анимационно студио Павилион
Коментари
Тъмното житие и битие на болярина Койназначи Деляний и на безцензора Николо Бареций дадено беше да се види от прокуратора Цацарий[/caption]
Отпочна се четвъртия седмоднев от месеца вторий на годината втора от управлението на Великия болярин Орешарий Оставконедеващ.
Тогава едни хора на вратата на прокуратора Цацарий почукаха и той като отвори им, те дадоха му пергамент, на който описани беше описано житието и битието на болярина Койназначи Деляний и на младия безцензор Николо Бареций. И там пишеше, че тия двамата били престъпници и лошави хора, що сторвали лошавини и злини на човеците.
[caption id="attachment_35773" align="alignright" width="300"]
Боляринът Койназначи Деляний сурово закани се да разобличи главата държавна Росен от рода Петров[/caption]
Хич не изтрая боляринът Койназначи Деляний и възнегодува и като излезе на агората, на людете каза Не вярвайте им на тия, щото те лъжат ви, а аз докрай ще стигна и ще изоблича главата държавна Росен от рода на Плевнелиите и неговите стражи.
След него на агората излезе и младият безцензор Николо Бареций и на хората рече, че само той е пътят, истината и светлината в земята с големина на длан човешка, а от него страхували се всички от котилото на гербератор Ленторезец Първокопник, на великия влъхва Станиший и на болярина Волиан Сидерий.
Но не бяха пропели още първи петли и прокураторът Цацарий изпрати свои стражи да проверяват покъщнина, парици, жълтици, къщи, едър и дребен рогат добитък на Койназначи деляний и на безцензора Николо Бареций. Пък пита ги откъде имат ги тия богатства несметни, а те отвръщаха му, че с работа спечелили са ги.
А от Великия болярски съвет на болярина Орешарий Оставконедаващ решиха да увеличат платата месечна на вътрешните стражи с малко, но от сърце голямо правителствено. И още благини раздадоха. На най-бедните обещаха по 30 гроша за бог да прости и за прослава правителствена.
И ето че в един ден на портите на Разнородното събрание потропа вторият по важност и сила безцензор Росен Юстиниан от рода Петров. Поиска Росен Юстиниан пергаменти със словото на младия безцензор Николо Бареций да раздаде на сенаторите, ама стражите не позволиха му никак туй да стори.
[caption id="attachment_35774" align="alignleft" width="300"]
гербераторът Ленторезец Първокопник пожела за носа да води вторият безцензор Росен Юстиниан[/caption]
И крамолическа пропаганда вдигна се и суматоха настана, тогаз пред людете на агората излезе гербератор Ленторезец Пърковопник и като посочи към Юстиниан Новия рече им „Негова милост хич даже на могат да го водят за носа, щото нос няма” и с тия слова обиди Росен Юстиниан Безносия от рода Петров. Тогаз младият безцензор Николо Бареций зарече се, че ръцете на всички ще огледа дали са чисти и мръсните престъпни ръце щял до дъно да отреже. И закана страшна висна във въздуха за очищение ръчно.
Но мина ден един и на агората възправи се велможата Местаний Златоусти и със слова медени и елейни на човеците рече им, че на безцензурници не бива хич да вярвят. И уж благо и почтително говореше, но думите му в гняв хвърлиха младия безцензор Николо Бареций, наричан още Чисторъкий.
Той първом с богатите си приятели за бедните хора поплака жалостиво, после излезе и той на агората пък питане пита Я, кажете вие благородни ми Местаний Златоусти, откъде златни ръкавели взехте си?
И като пита това, отговор не получи от Местаний Златоръкавелни.
Но ето че велможа знатен от страната турска пристигна в престолнината Улпия Шопия. И там посрещна го боляринът Валиан Сидерий и като видя госта, взе че се блъсна в няколко стражи. И като се блъскаше в тях, викаше им слова хулни и дразнеше ги, но те никак не удариха го по главата, пък май трябваше.
Но стигна се до края на седмоднева и младият безцензор Николо Бареций оплака се и жалва се ,че зълодяй един неизвестен с мускет гърмял по замъка Безцензория и туй дело било поръчано от Онзи, Който Най-Много Страхувал Се От Него.
И стигна се до деня, когато в страната с големина на длан човешка прошка всички си искаха, но никой никому не даде.
Тъй перо в мастилото топна и за поколенията идни написа Чернослипец Храбър, а за тях зографиса ги Павилион Зографа
facebook - Анимационно студио Павилион
Коментари