Сергей Светлов: Изкуството трябва да носи радост и надежда

[caption id="attachment_35594" align="alignleft" width="204"] Снимка: Зоя ПРОДАНОВА[/caption] ЗА СЕРГЕЙ, ЗА СЛОВОТО, ЗА МУЗИКАТА И ЗА СВЕТЛИНАТА „У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите“. Когато разговарям със Сергей Светлов, в главата ми кръжат тези думи на Чехов. И ако трябва да перифразирам: у Сергей всичко е светло – и косата, и погледът, и душата, и името, и музиката, която сътворява. Сергей Светлов - човекът, който си има собствено дърво в центъра на Москва. Човекът, тръгнал от малкия двор зад Кутузовский проспект, за да покори милиони почитатели на хубавата музика и изящното слово. Човекът, който с музиката си иска да вдъхне надежда и радост на хората и повече светлина в душите им. Роза МАКСИМОВА - Сергей, вие сте композитор и поет. За какво пеете? Какво ви вдъхновява? –Преди всичко, много ми е интересно общуването с хората и мисля, че за всеки, който се занимава с творчество, е много важно, как хората ще прочетат, как ще чуят това, което е написал или изпял творецът. Изкуството не е за теб самия, изкуството е за хората. В своето творчество аз правя всичко за хората, за моите почитатели.  -Откъде идва музиката при вас? -Музиката идва от позитивното настроение, което също е породено от общуването със слушателите, с почитателите, с любими хора, с децата ми, с любимата жена. - Вие сте издал много албуми – около 40. Имал сте концерти в много страни, срещал сте се с много и различни хора. Кой концерт сте запомнил като най-ярък, най-интересен? -Навярно няма да съм много оригинален, но това не е първият, нито последният концерт. Случвали са се куриозни изпълнения, според моето себеотдаване, според взаиморазбирането и взаимоотдаването. Например, концертът в Ловеч. В началото много се вълнувах – програмата, която представям, е съвсем нова. Казва се „Любовни истории“. Аз говорех със стиховете на руските поети Пушкин, Фет, Есенин, Гумильов, Роберт Рождественски, Андрей Дементиев. Много се вълнувах как публиката ще приеме новата програма, тъй като тя е доста сложна. Сложна е дори за руснаците. Рецитирам стихове и на Саша Чорни. Подбрал съм интересни песни и ми беше толкова леко на душата от начина, по който слушателите ме приеха. Имах чувството, че не пея пред публика, а пред приятели. Аз ги чувствах, виждах усмивките им. След концерта ми казаха толкова топли думи. Хората говореха, че всичко са разбрали. Всичко това беше много приятно! - Вие имате една песен – „Тополиная песня“ /Песен за тополата/. В нея пеете за онази топола, която дядо ви е посадил във вашия двор, когато вие сте се родил, нали? Разкажете ни тази история. Разкажете ни за детството си. -Роден съм в Москва. Почти в центъра. Имахме малко дворче. Разбира се, тогава аз бях много малък и това малко дворче в центъра на Москва за мен беше целият свят. В съседство беше Кутузовский проспект, с високите сгради. А в нашия двор растяха няколко тополи. Една от тях беше посадил моят дядо в деня, когато съм се родил. Нашият блок беше много задружен, на четири етажа, с един вход, всички се познавахме. Имаше един велосипед, общ за всички деца. И когато едни порастваха, те го отстъпваха на по-малките. В един момент този велосипед дойде и при мен – две колела, кормило, педали. Нямаше калници, спиците бяха изкривени. Аз купувах тайничко резервни части и го поправях. След това събориха нашия блок, с мама се преместихме да живеем в покрайнините на Москва и доста дълго време не бях ходил в старата махала. След много години попаднах на мястото, където съм се родил – там бяха направили парк, имаше малко езеро, мостче. И това видях моята топола. Беше много вълнуващо. Написах няколко стиха. Така се роди „Песента за тополата“. Има и видео. Много се притеснявам, когато тополите започнат да цъфтят и лети пух навсякъде, хората да не отсекат тези стари тополи. И затова от време на време ходя там, да видя стои ли още моята топола. Да, там е, вече е толкова голяма! -Художниците имат различни периоди в творчеството си – син, розов, кубичен. Вие имате ли подобни периоди? Кои песни отразяват в този момент истинския Светлов? -Мисля, че сега аз съм в жълто-оранжев период. Даже музикалната си програма я направих такава – слънчева, за любовни истории.  - Какво, според вас, трябва да бъде съвременното изкуство? Какви послания трябва да носи? -Мисля, че изкуството преди всичко трябва да бъде насочено към хората. Вижте живописта, народните танци – костюмите са много пъстри, ярки. Нашите църкви също са много свежи – бели, зелени, сини, тюркоазени, червени, а вътре – позлатени. Считам, че изкуството също трябва да носи радост и надежда, че всичко ще се оправи и хората ще могат да правят това, което им носи удовлетворение. Много се радвам, когато след мой концерт хората се усмихват – значи съм ги заредил с положителна енергия. - Когато ви е много тежко и тъжно, когато „душата ви е счупена“, кое ви помага? -Китарата. Разбира се, имам и други инструменти, но това, което винаги нося със себе си, е китарата. В радост, в беда, в неблагополучие, винаги вземам китарата и съчинявам нещо или просто свиря.  -Помните ли първата си китара? -Разбира се, първата китара ми подари моята майка. По-точно, тя беше подарена на братовчед ми – преди мен той се занимаваше с музика. После, когато мама разбра, че също се увличам по музиката, намери тази китара и ми я подари. Дълго време не се разделях с нея. Произведена е в Ленинград, в завод „Луначарски“ /тогава имаше такъв завод/. Тази китара изкара с мен казармата, там се счупи малко, но сега виси на почетно място вкъщи. Много отдавна не свиря на нея, но тя е все още жива. -Кой от бардовете и поетите ви е най-близък по душа? Вие активно участвате във Фетовите четения – Фет ли е вашият любим поет? -Много трепетно се отнасям към творчеството на Владимир Семьонович Висоцки, а в последно време, когато сам започнах да пея, особено трепетно се отнасям към него. От поетите – Афанасий Афанасиевич Фет. Да, всяка година ходя на Фетовите четения. Прекрасно е, че възродиха тези четения, които се провеждат в неговото родно място – село Воробьовка, Курска област. Вече десет години идвам тук, общувам с децата – при първото ми пристигане, тук имаше училище. Посрещна ме учителката, аз ѝ подарих моя касета. И всяка година, когато идвам, тя ми я показва, децата я знаят, слушат. -Коя песен най-добре ви характеризира? Коя от всички бихте избрал да изпеете на общ концерт? -Имам такава песен. Казва се „Място под слънцето“ Написал съм няколко куплета, които отразяват моята същност. Смисълът на тази песен е, че всеки човек търси своето място в живота. Някои го намират по-рано, някои – по-късно. Но когато човек намери мястото си, той може да бъде много полезен там. Може докрай да разкрие потенциала си. -А каква музика слуша Сергей Светлов? -Много обичам класиката, всичко – от Бах, до съвременните композитори, през Шостакович, Рахманинов, Чайковски, италианските композитори. Много обичам Ерос Рамацоти, особено ценя Андреа Бочели. Не пропускам рок концерт. Обичам класически рок – американски, английски. Браян Адамс е моят идол, не пропускам негов концерт в Москва – идвал е два пъти. Беше много яко! - Чувствате ли се актьор – на сцената и в живота? -Не, никога не съм се занимавал с актьорска работа. Получавал съм предложения, но не съм се занимавал. Старая се да бъда искрен, да си бъда аз. Разбира се, когато пея по чужди стихове - това е роля, може би.  Като певец, сигурно в известна степен съм актьор.  -Писането на песни за вас е работа. А какво е вашето хоби? -Писането на песни не е точно работа. Това е потребност, нещо, което много обичам да правя. Да, това е любима работа. А хобито ми е малко необичайно – рисувам върху коли. Занимавам се с аерография. Даже съм мечтал да си направя лаборатория. -Ако сега тръгвахте по професионалния си път, пак същия ли бихте избрал? -В живота си много пъти съм сменял професията си – занимавам се с музика, работил съм в автомобилния бизнес, в други сфери, даже построих къща. И досега се занимавам с музика и си давам сметка, че не бих искал да се занимавам с друго. -Съжалявате ли за нещо в живота си? -Съжалявам за някои свои постъпки. Може би съм наранил някого. За съжаление, и това се е случвало. Животът е дълъг, аз съм пораснал без баща, в повечето време ми се е налагало сам да се уча, да се справям с трудностите. -Освен музикант, вие сте човек и на словото. Навярно не ви убягва това, че има доста хора, за които думите, стиховете, книгите нямат значение – според тях животът е много по-интересен. Какво бихте казали на тези хора? -Опитвам се да говоря с тях чрез своето творчество, да ги убедя със слово на концертите си. И когато след концерт идват и ми благодарят, това значи много за мен и разбирам, че не съм пял напразно.  -Кого не бихте допуснал в своята лична вселена? -Не обичам хора, които използват близките си за постигане на свои користни цели. Аз съм доверчив човек и не бих искал да срещам такива хора.  -За какво мечтаете? -Разбира се, мечтая за много неща. Но що се отнася до мечтите в професионален план, искам да създам свой ансамбъл. Сега пея и свиря сам, понякога с мен свири и цигуларка. Мечтая да създам собствена музикална група.   Коментари