Отговор на въпроса

Най-добрият вариант е, когато човек сам за­дава въпрос и след това, пак сам намира отговора. Въпросът представлява вътрешната потребност да полу­чиш някакво информационно и чувствено напълване. Затова, най-добрият вариант е, ако помогнем на децата и на всеки човек да постигне онова състояние, когато сам ще мо­же да намери отговора на своя въпрос. Това ще означава, че той самият, вътрешно, вече наистина е узрял да го получи, да го осъзнае и да го приеме в себе си, за да може да приложи и в бъдеще извода, който е направил сам. Раз­личните дебати, обсъжданията, беседите и форумите, които провеждаме помежду си, а също пътуванията, походите и споделянето какво сме видяли, как сме видяли и защо сме видяли различно, ни помагат, самостоятелно да намираме отговорите на своите въпроси. Ние чуваме въпроси­те на другите, които предизвикват у нас своя собствен малък въпрос. Човек развива този въпрос, разбира го и намира неговия отговор. Такъв подход разширява диапазона на вътрешното ни възприятие и създава един вътрешен свят, през който виждаме външния свят правилно и многостранно. Така преминаваме през процес на самопознание и самоанализ. Това става най-вече, посредством обсъждането на темата с другите около нас. Човек никога не може сам, с вътрешното си познание да достигне до същността на нещата. Той задължително трябва да се включи в другите. И тъкмо, другите гледни точки, различните мнения, които ще се сблъскат в него и които той ще натрупа в себе си, ще развият неговите възможности за възприемане. Това е подготовката и начинът на действие, непосредствената дейност, завършекът и интеграцията на получения опит. Като довеждането до края на този “проект” е задължително, за да са направени ясни изводи, при това много кратки и много понятни. По този начин се научаваме да търсим конкрети­зация на всяка жизнена ситуация. Впоследствие, това много помага, за да не се “разпиляваме” в живота, а всеки път максимално да използваме опита си и да се учим от него. Това конкретизира човека, дава професионална подготовка за всякакъв вид дейност, а професионалното самоопределяне е най-важната част от общото самоопределяне на човека. Ако не се развиваме във връз­ката с другите, ние никога няма да разкрием своите наклон­ности. Защото, сам по себе си, човекът е един вид животно и именно, във връзката му със социума и заобикалящата го среда се изявяват неговите таланти. Всяка форма на човешката дейност е насочена към връзката помежду ни. И с каквато дейност да се занимаваме означава, че обществото, по някакъв начин, ни е определило за тази дейност, а от нас се изисква да осъзнаем своята значимост от факта, че някому е необходима тази наша дейност. И така, ще започнем да долавяме своето отношение към различните човешки дейности, да разбираме какви са интересите ни, в зависимост от това, как описваме настоящето – с фи­зико-математическа нагласа или в чувствена форма, ще се досетим, дали ни привличат обществените отношения или реал­ната действителност. Постепенно, всичко ще стане ясно. А от направените от нас обсъждания, ще се прояви основния акцент за отговора на въпроса: “Аз, спрямо другите”. Професията е точно това, защото означава обслужване, по някакъв начин, на други­те хора. Това определя нашето място в социума, финансовото възнаграждение и общественото положение. А, къде и как можем да намерим себе си? В човешкото общество, само след многобройни впе­чатления, обсъждания и усещания от всичко, което ни заобикаля, можем да определим своето предназначение и място в него. Затова е необходимо да научим децата да се саморазвиват, да наблю­дават себе си и останалите, да общуват, да разбират света, в който живеем, своята същност и своето пред­назначение. Това, впоследствие ги развива до такава степен, че не им изглежда сложно да изучат, която и да е наука. Защото, след запознаване със света като цяло, с общата исто­рия, с общата глобална система и с това, че отделните науки са само малки фрагменти на Природата, която не можем да обхванем наведнъж и да я поберем в себе си, то разбира се, на части ще можем да я изучим и гледайки обективно на всичко, ще сме способни да абсорбираме знания­та в себе си, а не да потънем в тях, нереализирани. Много често наблюдаваме у децата страх пред огромното количество знания, които им се предлагат. Всеки ден се пре­подават множество формули, уроци. Физиката се сменя от математика, биология, исто­рия. Децата се затварят пред всичко това и не получават нищо. Формално те завършват училище и им остава едно общо впечатление най-вече от меж­дучасията, а по-малко от часовете. Затова е важен точно интегралният, глобалният подход, чрез който се разкрива светът за детето. Ако децата сами обсъждат уроците си, формата на тяхното провеждане, всичките си пътувания, походи и впечатления от малки, те придобиват възможност да участват в света с правилната гледна точка. Необходимо е минимум два пъти в седмицата да участват в различни мероприятия, да се запознават с ра­ботата на летището, болницата, транспорта, дома за възрастни хора, производствения процес в различни предприятия. Така те получават познания и усещат, че се подготвят за своя живот в този свят. Те се обучават в училището и едновременно с това, опознават външния свят, като им се показва какви знания са необходими, за да живеят в него. По този начин, веднага се появява и профе­сионалната ориентация, и отношението към света. Досега, в училище, просто са задължени само да учат. А така те вече разбират, защо са им необходими тези знания. Най-важно е да показваме на децата, че всички ние, сме свърза­ни един с друг и всички наши специалности съществуват за създаването на правилно социално общуване. Тогава те ще имат едно много спокойно отношение към ученето. Ня­ма да им пречи и няма да ги плаши възможността да започнат да учат в университет, дори на 13 години без да са вундеркинди. Защото те са придобили разширени граници на познанието, обективно отношение към света и могат да отговорят на всеки свой въпрос за света около тях. автор: Емилия Наумова   Коментари