Главата държавна Росен от рода на Плевнелиите и Великият болярин Орешарий Оставконедаващ пред людете рекоха им благо езика на омразата да забравят и да се обичат като братя и сестри[/caption]
И отпочна се третият седмоднев на месеца вторий от годината втора от управлението на Великия болярин Орешарий Оставконедаващ.
Тогаз в Разнородното събрание един нотабил на име Красимирий от рода на Стефаниите рече, че не искал повече да бъде под крилото на гербератор Ленторезец Първокопник и мнозина от племената гербераторски предател и юда наричаха го, а той отвърна им, че вече щял независим да бъдел.
Пък на агората ръка за ръка появиха се главата държавна Росен от рода на Плевнелиите и Великият болярин Орешарий Оставконедаващ. И като застанаха пред людете, рекоха им благо езика на омразата да забравят и да се обичат като братя и сестри. А човеците думаха си, че ако изчезне езикът на омразата, тогаз някои нотабили и патриции ще останат безсловесни неми.
А в Разнородното събрание една дева прекрасна и нежна с име Цецка рече, че племената гербераторски готови били да напуснат това гражданско позорище, ако обаче преди тях тръгнели си племената на болярина Волиан Сидерий.
[caption id="attachment_35281" align="alignright" width="300"]
Боляринът Волиан Сидерий поиска от кръглата маса на Великия болярски съвет да отпусне по 500 гроша на всеки пенсионерин всеки месец[/caption]
Пък самият вожд Волиан поиска от кръглата маса на Великия болярски съвет да отпусне по 500 гроша на всеки пенсионерин всеки месец, да скъса договорите съюзнически с ЕРЕПЕТА страшни, да се махне данъкът плосък и още много други работи поиска, ама ясно беше, че няма да му се дадат. Тогаз от племената на този вожд зарекоха се, че Разнородното събрание ще напуснат и война на Орешарий Оставконедаващ ще да отворят.
И като се събраха нотабили и боляри пред монумента на героя обичан Левски, хората ругаеха ги,а нотабилите отвръщаха им и над всички глас извиси пак боляринът Волиан Сидериан и в стражите се буташе с мерак да ударят го, ама те нищо не му сториха и той ядоса се и със слова злостни обсипа ги.
А в престолнината на областта Улпия Шопия една дева на име Йордания от рода Фандъций обеща на търговците по пазарите, че страшната напаст ЛАФКА няма да ги погълне и от нея ще ги брани справедливо.
По туй време младият безцензор Никола Бареций похвали се, че онзи патриций Красимир от рода на Стефаниите , който избяга от племето гербераторско, също обезцензорил се бил и направо нов свят човек бил станал и за добрини ей тъй без пари дори щял да работи без цензура никаква и със слово и сърце свободно.
Тъй перо в мастилото топна и за поколенията идни написа Чернослипец Храбър, а за тях зографиса ги Павилион Зографа
Коментари
Боляринът Волиан Сидерий поиска от кръглата маса на Великия болярски съвет да отпусне по 500 гроша на всеки пенсионерин всеки месец[/caption]
Пък самият вожд Волиан поиска от кръглата маса на Великия болярски съвет да отпусне по 500 гроша на всеки пенсионерин всеки месец, да скъса договорите съюзнически с ЕРЕПЕТА страшни, да се махне данъкът плосък и още много други работи поиска, ама ясно беше, че няма да му се дадат. Тогаз от племената на този вожд зарекоха се, че Разнородното събрание ще напуснат и война на Орешарий Оставконедаващ ще да отворят.
И като се събраха нотабили и боляри пред монумента на героя обичан Левски, хората ругаеха ги,а нотабилите отвръщаха им и над всички глас извиси пак боляринът Волиан Сидериан и в стражите се буташе с мерак да ударят го, ама те нищо не му сториха и той ядоса се и със слова злостни обсипа ги.
А в престолнината на областта Улпия Шопия една дева на име Йордания от рода Фандъций обеща на търговците по пазарите, че страшната напаст ЛАФКА няма да ги погълне и от нея ще ги брани справедливо.
По туй време младият безцензор Никола Бареций похвали се, че онзи патриций Красимир от рода на Стефаниите , който избяга от племето гербераторско, също обезцензорил се бил и направо нов свят човек бил станал и за добрини ей тъй без пари дори щял да работи без цензура никаква и със слово и сърце свободно.
Тъй перо в мастилото топна и за поколенията идни написа Чернослипец Храбър, а за тях зографиса ги Павилион Зографа