Meet your meat

Намирам се пред 18 блок в Студентски град (София). Пред мен – строеж забравен от Господ и дърво окрасено с прокъсани торби. С края на окото си виждам Витоша и ъгълче небе. Хубава е тази Витоша, особено сутрин, зимата, когато е огряна от студеното слънце. Защо обаче студентското градче не се вписва в картинката? Може би, защото е СТУДЕНо? На стената на отсрещната сграда виждам надпис „Meet your meat“, изрисуван с грозен, почерк, в отвратителен зелен цвят. Все ми се струва, че зеленото повече би ходило на градинките, а не на стените на блоковете. Да де, няма откъде да дойде това зелено, при положение, че сега е зима. Проблемът е, че зеленото липсва и през лятото. Вече четири години съм горд жител на кампуса и ми писна от едно нещо. Къде са статиите и репортажите за студентите, разврата, побоищата и проблемите на Студентски град сега, когато нищо разтърсващо не се е случило тук скоро? Но нека се върнем на надписа. Какви асоциации поражда той? На прима виста, аз лично си представям скупчените дискотеки, облъчването с чалга и свежото месо, което се полюшва в такта на ориенталските ритми. Представям си заможните чичковци, които идват тук и плащат за скъпо питие и евтин секс. Винаги съм казвала – нямам нищо против чалгата, имам против поведението, което тя „възпитава“, имам против чалгализираното мислене на млади мозъци. Затова използвам думата „облъчване“ – дори да не искаш да слушаш, ако живееш близо до дискотеките, ще чуеш. Дори да не искаш да слушаш, ако живееш в моя блок или в който и да е било друг, ще слушаш! Отговорът винаги е един и същ – като не ти харесва, не живей на общежитие. Всъщност чалгата в Студентски град не само се слуша, тя се вижда с просто око, дори пред блока ми, дървото с окичените по клоните прокъснаи торби, лъха на чалга. Бездомните кучета и купищата боклуци пораждат чувство, което ми напомня, че живея в гето. Знаете ли, една от приятелките ми, която живее в Студентски, си купи газов пистолет. Може би, само аз живея с мисълта, че се намирам в квартал пълен студенти, може би, истината е друга. Интересни асоциации поражда този надпис, нали? Или моето въображение е твърде развинтено. Знаете ли какво всъщност е „Meet your meat“? Това е документален филм, създаден през 2002 година, филм, който показва как се отглеждат животните, във фермите, откъде идва месото, с което се храним. Ако изгледате този филм, гарантирам ви, че още в първите две минути ще разберете как живеят студентите. Наблъскани в клетки пилета, които нямат избор, нямат и шанс за оцеляване, не им остава време нито да мислят, нито да летят. По този повод, имам да ви кажа две неща – първо, аз не отричам, че Студентски град има и хубави характеристики, защо обаче трябва да се задоволявам с малкото, което съществува? Само на мен ли ми се иска, когато дойда тук да съзирам, зеленина, да ми мирише на свежа мисъл? Второ, какво предлагам? Предлагам повече обществена ангажираност, предлагам да спрем да чуваме за Студентски град само, когато наистина нещо лошо се случи. Защо само тогава се възмущаваме, защо само тогава има дискусии по темата? Тя картинката тук си е една и съща, мога да гарантирам, че е така, поне за последните четири години, в които аз живея тук. Предлагам, студентите да имат задача да чистят градчето всеки месец, а не веднъж годишно. Предлагам собствениците на заведения да спрат да гледат на студентите като ходещи буркани със спестявания и да се включат в облагородяването на квартала. Защо, например тук няма био кафе? Скъпо е, може би, а знаете ли колко пари се харчат в дискотеките? Скъпи родители, драги колеги журналисти, знаете ли, че Студентски град съществува постоянно? Аз ли? Аз стоя пред 18 блок и гледам към Витоша! автор: Пламена Джигова Коментари