Дневниците на една футболна фенка

За никого не е тайна, че още от създаването си през 1863г в Англия, спортът, който завладя света за много кратко време е футболът. Спортът, който за някои е просто бягане след една топка, за други обаче е нестихваща страст и начин на живот. Играта е вълнуваща не само за треньорите и играчите - футболът се превръща в мания и фикс идея за много поколения фенове. От малки бебета до възрастни хора, всеки футболен стадион се пълни до пръсване с луди привърженици, които сякаш сутрин стават с единствената мисъл, че ги чака мач на любимците им. Не случайно най-престижното спортно събитие е световното първенство по футбол, провеждано на всеки четири години. Всеизвестна е любовта на мъжете към футбола, но това не изключва и факта, че и ние жените сме върли фенки - кои на футбола, кои на самите футболисти. Важното е, че по света за много момичета футболът се е превърнал не просто в хоби, а в любимо занимание, което без проблем замества гримиране, лакирането, правенето на прически и всякакви други подобни дейности. Футболът не се състои само в тичане след кръглата топка и опити красиво се вкара в мрежата, футболът е изкуство, за което не всеки е достоен и в което не всеки успява. По-голяма от тръпката да си пред телевизора, е тръпката да си там на терена и с викове да подкрепяш любимите играчи. От съвсем малка заобичах футбола и въпреки, че много мъже казват, че жените не разбират от футбол, не мога да се съглася с тях. Личното ми мнение, с което вероятно много няма да се съгласят е, че жените разбират от футбол точно толкова, колкото мъжете. Все пак правилата и играта са еднакви и за двата пола а освен това играта се практикува както от мъже, така и от жени. Въпреки, че по-нашумелият футбол се играе именно от мъже, това не ни прави по-малко фенове от всички други. Все пак има ли нещо по-хубаво и по-секси от жена, която харесва футбол, гледа футбол и облича тениски на любимия си отбор? Защо ако жените не разбират от футбол, го гледат? За да се харесат на някого или просто тази страст е толкова заседнала в сърцето им, че няма мърдане от там. За любовта на жените към футбола няма обяснение - просто или я има, или не, тя се поражда изведнъж, с някой впечатлителен мач или гол, но сред повечето представителки на нежния пол, тя остава завинаги. Една от причините, която е виновна за това да заобичам футбола повече от всичко друго е красотата на този спорт. Тактиката, която е най-важна за един отбор е именно това, което прави играта красива и успешна - за предпочитане е добре сформираната тактика пред това да гледаш как неориантирано 20 души бягат след кръглото кълбо. Именно с любовта ми към футбола се породи и мечтата ми след време да се занимавам със спортна журналистика. Сега - фен пред телевизора и на терена, а след време може би с микрофон и камера пред най-любимите ми момчета. Когато имаш любим отбор, който да подкрепяш в „добро и зло“,  желанието за победа и миговете, в които ставаш буквално част от отбора, са несравними с всяко друго изживяване. Точно това изживяване, тази тръпка кара хората да откачат, а няма по-хубаво от това именно твоите любимци да станат шампиони - в този момент радостта в техните очи, и тази в твоите почти не се различават. Когато видиш единадесетимата ти любимци да излизат на терена, сърцето започва да тупти още по-бясно в очакване на успеха и победата. Ако се загледате по телевизията и по стадионите не се учудвайте, ако нежния пол присъства в големи количества. Няма закон според, които привърженици на какъвто и да е спорт трябва да са само мъже или само жени, всеки сам избира своите предпочитания, харесвания и хобита, точно за това аз избрах футбола - най-приятното изживяване в ежедневието ми. Дори и да не ви се вярва футболът и жените са пряко свързани - както жените харесват футбол, така и футболистите харесват жените нали? Всеки известен а и не толкова известен занимаващ се с футбол мъж би бил най-щастливият на света ако знае, че зад гърба си има хиляди фенове сред, които не само мъже а и много представителки на женския пол. Футболът не случайно е най-гледаният спорт в света, заради всичките му достойнства и традиции. Спомням си преди близо 10 години как се запалих по мачовете от Висшата английска лига, както и тези от Шампионската лига, и главната причина беше, че до 90-та минута мачът не може да бъде решен - обратите в мачовете разпалват още повече тръпката и у играчи, и у фенове. Женският футбол е по-популярен, отколкото най-отявлените му критици могат да предполагат. 16 000 зрители бяха на трибуните в мача на  откриването между домакина Швеция и Дания, почти 9000 гледаха Холандия - Германия. На финал на Световно първенство зрителите на стадиона са стигали и до 50 000. Разбира се, популярността на женския футбол е далеч от тази на мъжкия, но постоянно нараства и вече не може да се сравнява с онова, което беше преди двайсетина години. В Англия този спорт бе официално забранен от 1922 г. до 60-те години на миналия век, след като 50 000 зрители се появяват на Гудисън Парк, за да гледат женски мач. Тогава мнозина виждат реална заплаха за популярността на мъжкия футбол на Острова и това е основната причина за забраната. Сегашните коментари и продължаващото пренебрежение ме карат да се замисля дали някои хора не продължават да  смятат тази заплаха за  актуална и в наши дни. За щастие женският футбол е неподвластен на критиците си - достатъчно уверен е и гледа напред. Негативното отношение към него все повече и повече е признак на старомодност и неадекватност. Фактът, че Евро 2013 заема централно място в телевизионните програми, категорично доказва това. Скъпи мъже, не забравяйте какво са казали хората : „Светът няма да е същия без жените” .. силно вярвам, че за футболния свят се отнася същото твърдение, така че дори и да приемате с насмешка любовта ни към футбола, тя е факт и това ще си остане така за вечни времена. автор: Катерина Андонова Коментари