"Безчестен е онзи, който казва сбогом, когато мрак обвие пътя" Толкин[/caption]
Национализмът е последното убежище на негодника. Дори не знам кой точно е автор на тази мисъл, но ми я каза един приятел. И той сигурно не знае кой е авторът, но това няма никакво значение, защото е поразително точна.
Мислех си за това, докато всички медии предаваха бюлетини от бойното поле, в което се превърнаха улиците на Пловдив заради претенциите на Главното мюфтийство да си върне собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия.
Да, гневът на протестиращите млади българи, които се организираха сами и без политици, беше основателен и патриотизмът им чист, но проблемът не е в тях, а в онези, които хвърлиха камъни срещу пловдивска джамия и изпотрошиха прозорците и.
Дори и самите участници в демонстрацията признаха ,че камъните са били хвърлени някъде отзад. После полицията се намеси, после имаше кръв, викове срещу турците и ...някъде някои хора доволно започнаха да потриват ръце. Получават им се нещата един вид.
Спомням си как преди време български депутати с претенции да са единствени и най-чисти български патриоти атакуваха джамия в София. Пак имаше батални сцени, пак имаше бюлетини като от бойно поле, пак имаше възгласи срещу турците, а някъде някои хора доволно потриваха ръце. Нещата им се получиха и тогава.
Вчера в Народното събрание други български депутати точно в този момент поискаха да провеждат агитацията си за предстоящите избори на турски език. Какво случайно съвпадение, нали? И медиите предадоха в най-подробни детайли как един народен представител мечтае да бъде като Ахмед Давутооглу...после вече нямаше значение дали това е име на български гражданин или на турски министър, който прокламира възраждане на османизма като политика...духът от бутилката беше изтърван. Пак имаше прегракнали гласове, пак кръвнишки погледи и възгласи срещу турците и ДПС. А някъде, някои хора доволно потриваха ръце, защото нещата им и този път се получиха.
И изобщо не е проблемът в това ,че много български турци гласуват за ДПС. Проблемът е в това, че другите партии в България не правят нищо, за да гласуват българските турци за тях. Защо ли? Хората, които са организирали така нещата, за да са на това положение, доволно потриват ръце, защото нещата им се получаваат добре и българите и турците в България не се обичат. Идеята на негодниците е те направо да се мразят.
Преди няколко дни кризата с разрешителните за превозвачите струпа на границата стотици български и турски шофьори, които бяха пред фалит и напрежението се покачи неимоверно много. Защо? Дали е случайно? Дали някои хора са потривали и тогава ръце?
Дали ние в България се замисляме накъде ни водят всички тези събития? Дали истинските патриоти са внимавали в часовете по история, когато са им преподавали урока за Кристалната нощ в Германия, която е била започната и проведена уж с патриотизъм, а жертви са станали евреите? Но нека си погледнем към Балканите, където примерите са много.
През петдесетте години на миналия век пък е имало подобни погроми в Истанбул и жертви тогава са станали гърците. Да си припомним и нечовешкия възродителен процес в България , който през 80-те години на миналото столетие не обедини хората, а ги раздели и ги превърна във врагове само затова, защото са християни и мюсюлмани и имат разлика в имената си и вярата си. И се намериха хора, които да определят това като реванш за ислямизацията на Родопите и за българчетата, превърнати в еничари. Да не говорим за войната в бивша Югославия, където се проляха реки от кръв.
В края на краищата негодниците по цял свят рядко проявяват въображение и през вековете предизвикват едни и същи събития по един и същи начин, а незнайно защо хората стават част от тези сценарии на разделяне и противопоставяне. И винаги се размахва знамето на национализма.
Дали обърнахме специално внимание на това ,че вчера в Пловдив камъните срещу джамията излетяха зад гърба на протестиращите момчета и момичета от ръцете на хора, които не искат да покажат лицата си и винаги стоят на тъмно, за да не се вижда как доволно потриват ръце, защото нещата им в края на краищата се получават?
Наистина, национализмът е последното убежище на негодника. Той винаги ще стои в тъмното и оттам ще мечтае мракът да покрие всичко.
Но докато още е светло около нас, нека се погледнем в очите българи, турци, арменци, цигани, евреи, каракачани, власи, помаци и какви ли още не и да си спомним, че и най-лошият мир е винаги по-добър от най-добрата война и да не забравяме, че всички гребем в една лодка. Ако искаме да стигнем до по-добри брегове, трябва да гребем заедно, ако не ...морето ще ни потопи.
Апропо...странно е това, че някои от най-кресливите патриоти у нас дори не са ходили в казарма. То и затова стратегията им винаги преминава през много леене на чужда кръв, защото те са свикнали винаги да се скатават и да спасят себе си, когато стане напечено.
И последно. Родът на майка ми е бил прогонен с огън и меч от Лозенград след Междусъюзническата война, а баща ми като международен шофьор лежа заради катастрофа в турски затвор точно в разгара на изселническата вълна през 1989 год. Тогава на свиждане в затвора в Измит му отиде един единствен човек. Това беше български изселник от руенския край с име Юсуф. Никой друг не посмя освен този човек. И изобщо в случая не е било важно дали е българин или турчин, а това, че е бил човек.
Държа да отбележа и това, че нито майка ми, която е ревностна православна християнка, нито баща ми някога са казали лоша дума срещу турците в България. Майка ми и баща ми не се крият за другите и не хвърлят камъни срещу джамии.
А колкото до претенциите на Главното мюфтийство за връщане на собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия...надявам се съдът да не ги уважи като малка историческа справедливост. Защото земята на майка ми, на вуйчовците ми и на леля ми някъде около Лозенград си е още там, но никой не е тръгнал да им я връща.
А знаете ли кое е все пак най-хубаво дори в окървавените протести в Пловдив. . Това че младите хора от цялата страна се стекоха сами заради една кауза и идея и не позволиха на политици със съмнителен морал да ги яхнат.
Значи все пак има надежда, че негодниците и псевдонационалистите няма да покрият всичко в България с мрак и камъните някой ден могат да се обърнат срещу тях.
Дано всичко не е изгубено. Би било жалко за хубавата ни страна и за хубавия ни народ.
Коментари
15 фев. 2014
2014-02-15
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Национализмът е последното убежище на негодника
[caption id="attachment_34673" align="alignleft" width="150"]
"Безчестен е онзи, който казва сбогом, когато мрак обвие пътя" Толкин[/caption]
Национализмът е последното убежище на негодника. Дори не знам кой точно е автор на тази мисъл, но ми я каза един приятел. И той сигурно не знае кой е авторът, но това няма никакво значение, защото е поразително точна.
Мислех си за това, докато всички медии предаваха бюлетини от бойното поле, в което се превърнаха улиците на Пловдив заради претенциите на Главното мюфтийство да си върне собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия.
Да, гневът на протестиращите млади българи, които се организираха сами и без политици, беше основателен и патриотизмът им чист, но проблемът не е в тях, а в онези, които хвърлиха камъни срещу пловдивска джамия и изпотрошиха прозорците и.
Дори и самите участници в демонстрацията признаха ,че камъните са били хвърлени някъде отзад. После полицията се намеси, после имаше кръв, викове срещу турците и ...някъде някои хора доволно започнаха да потриват ръце. Получават им се нещата един вид.
Спомням си как преди време български депутати с претенции да са единствени и най-чисти български патриоти атакуваха джамия в София. Пак имаше батални сцени, пак имаше бюлетини като от бойно поле, пак имаше възгласи срещу турците, а някъде някои хора доволно потриваха ръце. Нещата им се получиха и тогава.
Вчера в Народното събрание други български депутати точно в този момент поискаха да провеждат агитацията си за предстоящите избори на турски език. Какво случайно съвпадение, нали? И медиите предадоха в най-подробни детайли как един народен представител мечтае да бъде като Ахмед Давутооглу...после вече нямаше значение дали това е име на български гражданин или на турски министър, който прокламира възраждане на османизма като политика...духът от бутилката беше изтърван. Пак имаше прегракнали гласове, пак кръвнишки погледи и възгласи срещу турците и ДПС. А някъде, някои хора доволно потриваха ръце, защото нещата им и този път се получиха.
И изобщо не е проблемът в това ,че много български турци гласуват за ДПС. Проблемът е в това, че другите партии в България не правят нищо, за да гласуват българските турци за тях. Защо ли? Хората, които са организирали така нещата, за да са на това положение, доволно потриват ръце, защото нещата им се получаваат добре и българите и турците в България не се обичат. Идеята на негодниците е те направо да се мразят.
Преди няколко дни кризата с разрешителните за превозвачите струпа на границата стотици български и турски шофьори, които бяха пред фалит и напрежението се покачи неимоверно много. Защо? Дали е случайно? Дали някои хора са потривали и тогава ръце?
Дали ние в България се замисляме накъде ни водят всички тези събития? Дали истинските патриоти са внимавали в часовете по история, когато са им преподавали урока за Кристалната нощ в Германия, която е била започната и проведена уж с патриотизъм, а жертви са станали евреите? Но нека си погледнем към Балканите, където примерите са много.
През петдесетте години на миналия век пък е имало подобни погроми в Истанбул и жертви тогава са станали гърците. Да си припомним и нечовешкия възродителен процес в България , който през 80-те години на миналото столетие не обедини хората, а ги раздели и ги превърна във врагове само затова, защото са християни и мюсюлмани и имат разлика в имената си и вярата си. И се намериха хора, които да определят това като реванш за ислямизацията на Родопите и за българчетата, превърнати в еничари. Да не говорим за войната в бивша Югославия, където се проляха реки от кръв.
В края на краищата негодниците по цял свят рядко проявяват въображение и през вековете предизвикват едни и същи събития по един и същи начин, а незнайно защо хората стават част от тези сценарии на разделяне и противопоставяне. И винаги се размахва знамето на национализма.
Дали обърнахме специално внимание на това ,че вчера в Пловдив камъните срещу джамията излетяха зад гърба на протестиращите момчета и момичета от ръцете на хора, които не искат да покажат лицата си и винаги стоят на тъмно, за да не се вижда как доволно потриват ръце, защото нещата им в края на краищата се получават?
Наистина, национализмът е последното убежище на негодника. Той винаги ще стои в тъмното и оттам ще мечтае мракът да покрие всичко.
Но докато още е светло около нас, нека се погледнем в очите българи, турци, арменци, цигани, евреи, каракачани, власи, помаци и какви ли още не и да си спомним, че и най-лошият мир е винаги по-добър от най-добрата война и да не забравяме, че всички гребем в една лодка. Ако искаме да стигнем до по-добри брегове, трябва да гребем заедно, ако не ...морето ще ни потопи.
Апропо...странно е това, че някои от най-кресливите патриоти у нас дори не са ходили в казарма. То и затова стратегията им винаги преминава през много леене на чужда кръв, защото те са свикнали винаги да се скатават и да спасят себе си, когато стане напечено.
И последно. Родът на майка ми е бил прогонен с огън и меч от Лозенград след Междусъюзническата война, а баща ми като международен шофьор лежа заради катастрофа в турски затвор точно в разгара на изселническата вълна през 1989 год. Тогава на свиждане в затвора в Измит му отиде един единствен човек. Това беше български изселник от руенския край с име Юсуф. Никой друг не посмя освен този човек. И изобщо в случая не е било важно дали е българин или турчин, а това, че е бил човек.
Държа да отбележа и това, че нито майка ми, която е ревностна православна християнка, нито баща ми някога са казали лоша дума срещу турците в България. Майка ми и баща ми не се крият за другите и не хвърлят камъни срещу джамии.
А колкото до претенциите на Главното мюфтийство за връщане на собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия...надявам се съдът да не ги уважи като малка историческа справедливост. Защото земята на майка ми, на вуйчовците ми и на леля ми някъде около Лозенград си е още там, но никой не е тръгнал да им я връща.
А знаете ли кое е все пак най-хубаво дори в окървавените протести в Пловдив. . Това че младите хора от цялата страна се стекоха сами заради една кауза и идея и не позволиха на политици със съмнителен морал да ги яхнат.
Значи все пак има надежда, че негодниците и псевдонационалистите няма да покрият всичко в България с мрак и камъните някой ден могат да се обърнат срещу тях.
Дано всичко не е изгубено. Би било жалко за хубавата ни страна и за хубавия ни народ.
Коментари
"Безчестен е онзи, който казва сбогом, когато мрак обвие пътя" Толкин[/caption]
Национализмът е последното убежище на негодника. Дори не знам кой точно е автор на тази мисъл, но ми я каза един приятел. И той сигурно не знае кой е авторът, но това няма никакво значение, защото е поразително точна.
Мислех си за това, докато всички медии предаваха бюлетини от бойното поле, в което се превърнаха улиците на Пловдив заради претенциите на Главното мюфтийство да си върне собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия.
Да, гневът на протестиращите млади българи, които се организираха сами и без политици, беше основателен и патриотизмът им чист, но проблемът не е в тях, а в онези, които хвърлиха камъни срещу пловдивска джамия и изпотрошиха прозорците и.
Дори и самите участници в демонстрацията признаха ,че камъните са били хвърлени някъде отзад. После полицията се намеси, после имаше кръв, викове срещу турците и ...някъде някои хора доволно започнаха да потриват ръце. Получават им се нещата един вид.
Спомням си как преди време български депутати с претенции да са единствени и най-чисти български патриоти атакуваха джамия в София. Пак имаше батални сцени, пак имаше бюлетини като от бойно поле, пак имаше възгласи срещу турците, а някъде някои хора доволно потриваха ръце. Нещата им се получиха и тогава.
Вчера в Народното събрание други български депутати точно в този момент поискаха да провеждат агитацията си за предстоящите избори на турски език. Какво случайно съвпадение, нали? И медиите предадоха в най-подробни детайли как един народен представител мечтае да бъде като Ахмед Давутооглу...после вече нямаше значение дали това е име на български гражданин или на турски министър, който прокламира възраждане на османизма като политика...духът от бутилката беше изтърван. Пак имаше прегракнали гласове, пак кръвнишки погледи и възгласи срещу турците и ДПС. А някъде, някои хора доволно потриваха ръце, защото нещата им и този път се получиха.
И изобщо не е проблемът в това ,че много български турци гласуват за ДПС. Проблемът е в това, че другите партии в България не правят нищо, за да гласуват българските турци за тях. Защо ли? Хората, които са организирали така нещата, за да са на това положение, доволно потриват ръце, защото нещата им се получаваат добре и българите и турците в България не се обичат. Идеята на негодниците е те направо да се мразят.
Преди няколко дни кризата с разрешителните за превозвачите струпа на границата стотици български и турски шофьори, които бяха пред фалит и напрежението се покачи неимоверно много. Защо? Дали е случайно? Дали някои хора са потривали и тогава ръце?
Дали ние в България се замисляме накъде ни водят всички тези събития? Дали истинските патриоти са внимавали в часовете по история, когато са им преподавали урока за Кристалната нощ в Германия, която е била започната и проведена уж с патриотизъм, а жертви са станали евреите? Но нека си погледнем към Балканите, където примерите са много.
През петдесетте години на миналия век пък е имало подобни погроми в Истанбул и жертви тогава са станали гърците. Да си припомним и нечовешкия възродителен процес в България , който през 80-те години на миналото столетие не обедини хората, а ги раздели и ги превърна във врагове само затова, защото са християни и мюсюлмани и имат разлика в имената си и вярата си. И се намериха хора, които да определят това като реванш за ислямизацията на Родопите и за българчетата, превърнати в еничари. Да не говорим за войната в бивша Югославия, където се проляха реки от кръв.
В края на краищата негодниците по цял свят рядко проявяват въображение и през вековете предизвикват едни и същи събития по един и същи начин, а незнайно защо хората стават част от тези сценарии на разделяне и противопоставяне. И винаги се размахва знамето на национализма.
Дали обърнахме специално внимание на това ,че вчера в Пловдив камъните срещу джамията излетяха зад гърба на протестиращите момчета и момичета от ръцете на хора, които не искат да покажат лицата си и винаги стоят на тъмно, за да не се вижда как доволно потриват ръце, защото нещата им в края на краищата се получават?
Наистина, национализмът е последното убежище на негодника. Той винаги ще стои в тъмното и оттам ще мечтае мракът да покрие всичко.
Но докато още е светло около нас, нека се погледнем в очите българи, турци, арменци, цигани, евреи, каракачани, власи, помаци и какви ли още не и да си спомним, че и най-лошият мир е винаги по-добър от най-добрата война и да не забравяме, че всички гребем в една лодка. Ако искаме да стигнем до по-добри брегове, трябва да гребем заедно, ако не ...морето ще ни потопи.
Апропо...странно е това, че някои от най-кресливите патриоти у нас дори не са ходили в казарма. То и затова стратегията им винаги преминава през много леене на чужда кръв, защото те са свикнали винаги да се скатават и да спасят себе си, когато стане напечено.
И последно. Родът на майка ми е бил прогонен с огън и меч от Лозенград след Междусъюзническата война, а баща ми като международен шофьор лежа заради катастрофа в турски затвор точно в разгара на изселническата вълна през 1989 год. Тогава на свиждане в затвора в Измит му отиде един единствен човек. Това беше български изселник от руенския край с име Юсуф. Никой друг не посмя освен този човек. И изобщо в случая не е било важно дали е българин или турчин, а това, че е бил човек.
Държа да отбележа и това, че нито майка ми, която е ревностна православна християнка, нито баща ми някога са казали лоша дума срещу турците в България. Майка ми и баща ми не се крият за другите и не хвърлят камъни срещу джамии.
А колкото до претенциите на Главното мюфтийство за връщане на собствеността върху сгради в няколко общини на Тракия...надявам се съдът да не ги уважи като малка историческа справедливост. Защото земята на майка ми, на вуйчовците ми и на леля ми някъде около Лозенград си е още там, но никой не е тръгнал да им я връща.
А знаете ли кое е все пак най-хубаво дори в окървавените протести в Пловдив. . Това че младите хора от цялата страна се стекоха сами заради една кауза и идея и не позволиха на политици със съмнителен морал да ги яхнат.
Значи все пак има надежда, че негодниците и псевдонационалистите няма да покрият всичко в България с мрак и камъните някой ден могат да се обърнат срещу тях.
Дано всичко не е изгубено. Би било жалко за хубавата ни страна и за хубавия ни народ.
Коментари