[caption id="attachment_34216" align="alignleft" width="300"]
Сашо Дойнов и Маруся[/caption]
През последните три години Бургас се превърна в магнит за едни от най-добрите театрални постановки в страната. Главният виновник за това е "Арт Ателие" и неговият управител Маруся Русева. Разговаряме с нея, за да ни разкаже каква е равносметката, която си прави за третия рожден ден.
- Изминаха три години откакто „Арт Ателие” започна своя път. Как би определила това „приключение”?
- Както е казал поетът „пътят е страшен, но славен”. Не беше лесно, но пък е интересно. Трудно е да убедиш хората, че имат нужда от духовност и култура, когато си броят стотинките за хляб. А тези, които имат финансови възможности, нямат очи и уши за театър. Затова понякога се обезкуражавам. Но като видя как зрителите излизат от залата в приповдигнато настроение и ми благодарят, забравям за разочарованието и започвам да гледам към следващата постановка. С гордост мога да кажа, че съм успяла да върна в залата хора, които от 15-17 г. не са стъпвали в театър, защото в ученическите години, например са гледали нещо и тогава не им е харесало.
- Какво ти се иска да се промени у зрителя? Какво би желала да възпиташ у хората, които идват в залата?
- Иска ми се хората да започнат да се интересуват за каква постановка си купуват билетите - кой е авторът, кой е режисьорът, за какво иде реч. Така после няма да има недоразумения, както се случи с представлението на Явор Гърдев. Неговите постановки си имат особен отпечатък и са доста провокативни, но това явно не се хареса на някои от зрителите, които си бяха купили билети, без да се позаинтересуват какво точно ще гледат. Другото, което искам да възпитам, е елементарното държане по време на спектакъл – никакво звънене на телефони, никакви приказки, чоплене на семки и шумящи хартийки от отваряне на бонбонки.
- А как достигаш до хората, зад теб не стои никой с много пари, за да ти гарантира продажби?
- Стигам до хората чрез хората. Благодарна съм на моите приятели, познати, и на всички хора, които се вълнуват от това, което правя. Мога да кажа, че имам т.нар.културтрегери на много места.
- Три години не са много, но не са и малко време за това, което правиш. Създаде ли приятелства с някои от актьорите?
- Да, създадох. Със Сашо Дойнов, със Стефка Янорова, с Мариан Бачев , Ивана Папазова , Краси Ранков и с много други. Не с всички съм много близка, което е нормално, но като цяло се разбирам с всеки един от хората, с които работя. Те много ми се радват, когато идват. Аз на тях също. Когато ме видят в Театър „Българска армия”, например казват: „ Маруся е тук, ще се ходи в Бургас”.
- Разкажи за моментите, които никога няма да забравиш - весели случки или трогателни мигове?
- Няма да забравя как Нети и Стефка Янорова ми бяха приготвили мартеници – специално за мен. Няма да забравя как след „ Много шум за нищо” телефонът ми не спря да звъни, приемах поздравления. А иначе весели случки колкото искаш. Последната беше с Карла Рахал. Оказа се че шише с вода се е изляло в торбата с дрехите й за постановката и всичко беше мокро. Буквално минути преди да излезе на сцената Карла си суши панталона със сешоар. Няма да забравя и как на Краси Ранков му се скъса панталона в Созопол. Толкова много се смяхме.
- За тези три години виждаш ли промяна в публиката? Превъзпита ли се зрителят?
- Да, определено има промяна в публиката и искрено се надявам благодарение на това , че съм канила различни постановки, хората наистина да са се превъзпитали. Все пак Бургас е театрален град и винаги е имал отношение към това изкуство. Много актьори са ми казвали, че никъде другаде публиката не ги посреща с ръкопляскане още щом се покажат на сцената, преди да са казали и една реплика. А в Бургас това се случва редовно.
*** ДРУГИТЕ ЗА "АРТ АТЕЛИЕ" И МАРУСЯ ***
[caption id="attachment_18313" align="alignleft" width="202"]
"Завещанието на целомъдрения женкар"[/caption]
Васил Михайлов - актьор
Познавам Маруся Русева отдавна и макар да не сме свързани професионално толкова дълго, колкото аз разбирам това, мога да кажа, че с нея работи лесно. И си пожелавам в бъдеще нашите съвместни дейности да продължат. Тя е много контактен човек, с усет и сърце за театъра. Мога спокойно да кажа, че разбира от тази „стока”, неречена театрално изкуство, и знае какво да поднесе на зрителите. Още повече, че не предлага нищо на публиката, без да го е гледала лично. Затова може би не сме имали и „лоши дни”, в които да излезем на празна сцена, когато сме в Бургас и региона. Вярно е, че Театър „Българска армия” все още лесно продава постановките си – дай, Боже, още дълго да е така – но е факт, че Маруся познава вкуса на бургаската аудитория и избира тези пиеси, които биха имали успех. Пожелавам си да работим още дълго заедно.
А за третата годишнина на „Арт Ателие” пожелавам на Маруся да има усещането, че е работила това цял живот. Желая й да обича искрено нещата, които прави. Дано да бъде заобиколена единствено от приятни хора, а за празника да бъде целуната само от онези, които тя обича и на онези места, които обича.
Сашо Дойнов - актьор
С Маруся се работи много леко, защото не се интересува само от пари, има поглед върху театъра. Добре е, че има такива организатори, за да се играе навсякъде. Бургас има късмет с нея. Желая и занапред да работим така. Няма друг такъв организатор в България. Пожелавам й да радва Бургас още дълго време с готини постановки. Желая й да бъде щастлива!
Коментари
Сашо Дойнов и Маруся[/caption]
През последните три години Бургас се превърна в магнит за едни от най-добрите театрални постановки в страната. Главният виновник за това е "Арт Ателие" и неговият управител Маруся Русева. Разговаряме с нея, за да ни разкаже каква е равносметката, която си прави за третия рожден ден.
- Изминаха три години откакто „Арт Ателие” започна своя път. Как би определила това „приключение”?
- Както е казал поетът „пътят е страшен, но славен”. Не беше лесно, но пък е интересно. Трудно е да убедиш хората, че имат нужда от духовност и култура, когато си броят стотинките за хляб. А тези, които имат финансови възможности, нямат очи и уши за театър. Затова понякога се обезкуражавам. Но като видя как зрителите излизат от залата в приповдигнато настроение и ми благодарят, забравям за разочарованието и започвам да гледам към следващата постановка. С гордост мога да кажа, че съм успяла да върна в залата хора, които от 15-17 г. не са стъпвали в театър, защото в ученическите години, например са гледали нещо и тогава не им е харесало.
- Какво ти се иска да се промени у зрителя? Какво би желала да възпиташ у хората, които идват в залата?
- Иска ми се хората да започнат да се интересуват за каква постановка си купуват билетите - кой е авторът, кой е режисьорът, за какво иде реч. Така после няма да има недоразумения, както се случи с представлението на Явор Гърдев. Неговите постановки си имат особен отпечатък и са доста провокативни, но това явно не се хареса на някои от зрителите, които си бяха купили билети, без да се позаинтересуват какво точно ще гледат. Другото, което искам да възпитам, е елементарното държане по време на спектакъл – никакво звънене на телефони, никакви приказки, чоплене на семки и шумящи хартийки от отваряне на бонбонки.
- А как достигаш до хората, зад теб не стои никой с много пари, за да ти гарантира продажби?
- Стигам до хората чрез хората. Благодарна съм на моите приятели, познати, и на всички хора, които се вълнуват от това, което правя. Мога да кажа, че имам т.нар.културтрегери на много места.
- Три години не са много, но не са и малко време за това, което правиш. Създаде ли приятелства с някои от актьорите?
- Да, създадох. Със Сашо Дойнов, със Стефка Янорова, с Мариан Бачев , Ивана Папазова , Краси Ранков и с много други. Не с всички съм много близка, което е нормално, но като цяло се разбирам с всеки един от хората, с които работя. Те много ми се радват, когато идват. Аз на тях също. Когато ме видят в Театър „Българска армия”, например казват: „ Маруся е тук, ще се ходи в Бургас”.
- Разкажи за моментите, които никога няма да забравиш - весели случки или трогателни мигове?
- Няма да забравя как Нети и Стефка Янорова ми бяха приготвили мартеници – специално за мен. Няма да забравя как след „ Много шум за нищо” телефонът ми не спря да звъни, приемах поздравления. А иначе весели случки колкото искаш. Последната беше с Карла Рахал. Оказа се че шише с вода се е изляло в торбата с дрехите й за постановката и всичко беше мокро. Буквално минути преди да излезе на сцената Карла си суши панталона със сешоар. Няма да забравя и как на Краси Ранков му се скъса панталона в Созопол. Толкова много се смяхме.
- За тези три години виждаш ли промяна в публиката? Превъзпита ли се зрителят?
- Да, определено има промяна в публиката и искрено се надявам благодарение на това , че съм канила различни постановки, хората наистина да са се превъзпитали. Все пак Бургас е театрален град и винаги е имал отношение към това изкуство. Много актьори са ми казвали, че никъде другаде публиката не ги посреща с ръкопляскане още щом се покажат на сцената, преди да са казали и една реплика. А в Бургас това се случва редовно.
*** ДРУГИТЕ ЗА "АРТ АТЕЛИЕ" И МАРУСЯ ***
[caption id="attachment_18313" align="alignleft" width="202"]
"Завещанието на целомъдрения женкар"[/caption]
Васил Михайлов - актьор
Познавам Маруся Русева отдавна и макар да не сме свързани професионално толкова дълго, колкото аз разбирам това, мога да кажа, че с нея работи лесно. И си пожелавам в бъдеще нашите съвместни дейности да продължат. Тя е много контактен човек, с усет и сърце за театъра. Мога спокойно да кажа, че разбира от тази „стока”, неречена театрално изкуство, и знае какво да поднесе на зрителите. Още повече, че не предлага нищо на публиката, без да го е гледала лично. Затова може би не сме имали и „лоши дни”, в които да излезем на празна сцена, когато сме в Бургас и региона. Вярно е, че Театър „Българска армия” все още лесно продава постановките си – дай, Боже, още дълго да е така – но е факт, че Маруся познава вкуса на бургаската аудитория и избира тези пиеси, които биха имали успех. Пожелавам си да работим още дълго заедно.
А за третата годишнина на „Арт Ателие” пожелавам на Маруся да има усещането, че е работила това цял живот. Желая й да обича искрено нещата, които прави. Дано да бъде заобиколена единствено от приятни хора, а за празника да бъде целуната само от онези, които тя обича и на онези места, които обича.
Сашо Дойнов - актьор
С Маруся се работи много леко, защото не се интересува само от пари, има поглед върху театъра. Добре е, че има такива организатори, за да се играе навсякъде. Бургас има късмет с нея. Желая и занапред да работим така. Няма друг такъв организатор в България. Пожелавам й да радва Бургас още дълго време с готини постановки. Желая й да бъде щастлива!
Коментари