Веселин Методиев, ДСБ: Емоциите не се реанимират

[caption id="attachment_33264" align="alignleft" width="300"] Методиев беше председател на предизборния щаб на ДСБ за изборите през май, миналата година.[/caption] Това заяви доц. Веселин Методиев за емоциите в политиката. Той е историк, политик и бивш министър на образованието и вицепремиер в кабинета на ОДС. Депутат в 37-то, 38-то, 40-то и 41-то  Народно събрание. Водач на листата на ДСБ във 2-ри МИР-Бургас по време на парламентарните избори през 2013-та година. В момента е доцент в Нов български университет.  Методиев беше в Бургас за участие в семинара „Европейската демокрация – традиции и тенденции”. При визитата си в нашия град той даде специално интервю за „Бургаски репортер”. Г-н Методиев, вие сте историк и се увличате по историята, и оттам -  първите ми няколко въпроса. По време на публичната си лекция в Бургас говорихте за политици като Стоилов, Стамболов, Каравелов, които са се вградили в съграждането на модерна България. Може ли да кажете няколко имена, които в новата история на България са се вградили така смислено и са постигнали нещо, което историята след петдесет години ще оцени ? Аз съм сигурен, даже съм имал честта с някои от тях да работя заедно, но не мога да кажа техните имена по простата причина, че някои от тях си отидоха от белия свят, други са още на белия свят и това може да се приеме твърде пристрастно, но мога да гарантирам от моето политическо становище, че в последните двадесет и няколко години също има такива хора, които дадоха от себе си за България. В това време, в което се създава „ новото дясно “ - Реформаторския блок, мислите ли, че ще бъде поставен въпроса – „ Направихме беля през онзи реформаторски кабинет – 1997 -2001г., която сега трябва да оправим! “ ? Не е тайна, че доста хора упрекват десните сили, че са направили много грешки по това време. За нашето управление, от което аз съм част, безспорно е, че има бели. Никога не съм го крил – нито като съм бил действащ политик, нито сега ще го скрия. Според мен, проблемът, който е пропаганден е свързан с това, че не се адресират белите, а се говори безадресно или за г-н Костов. Това са двете възможности и едната, и другата не са редни. Същевременно има хора, които работеха много добре и във висока степен бяха нападнати след това с обвинения. Но аз пожелавам на хората, които сега правят Реформаторския блок, и които се занимават с тази много трудна задача да не се занимават с история, това е работа за мен, да се занимавам аз или по – младите историци. На действащите политици задачата е за днешния ден, а не за вчерашния. От тази гледна точка им е много тежка задачата. Тоест не смятате, че за тях е настъпило времето, в което да кажат: „ Време е да си признаем белите“, просто защото не са били техни или, защото сега не е момента? Мисля, че няма смисъл от този разказ. Този разказ беше много дълъг, на места абсолютно лъжовен, на места клеветнически. Тези хора не се нуждаят от този разговор, между другото те знаят за какво става въпрос. Мога да кажа за моите приятели в Демократи за силна България – Радан Кънев, Петър Москов, Светослав Малинов, всички те много добре знаят какво се е случило във времето. Те нямат нужда да четат история, те се занимават с днешна България. Ще сбъркам ли ако кажа, че сте бил представител на Демократическата партия в кабинета на ОДС? О, в никакъв случай, това е истината! Аз бях член на Демократическата партия, като такъв бях в СДС, в онова време. Излязох, когато излезе г-н Савов, Бог да го прости… един човек, от когото съм се учил на политика и станах част от този кабинет благодарение на участието на Демократическата партия в ОДС. Въз основа на този въпрос, отново да ви попитам за вашата историческата оценка: Има ли носталгия по онази традиционна десница, която тогава беше силна, обединена, в която милиони вярваха, че времето е нейно? Аз мисля, че има носталгия по едно време на емоция, не точно към конкретни партии и политици, просто имаше много силна емоция, която вече я няма, защото времето стана друго. Тази емоция няма как да бъде реанимирана, това за мен е неразумно да се говори дори. Мисля, че новото време има нужда от нови емоции и по – млади хора като вас ще ги дадат и на по – възрастните. Мисля че и по – възрастните може да дадем нещо в тази степен на емоционалност, но ние имаме нови предизвикателства пред себе си, ние живеем в по – различен свят от онзи, в който живяхме тогава и този по – различен свят има по – ясни лоши неща и по – ясни добри неща, защото не всичко е лошо. В този смисъл новите емоции биха ли могли да бъдат негативни? Питам Ви затова, тъй като напоследък излизат много информации основно за една от най- старите демократични партии – Демократическата партия, дори наскоро младежката им организация беше изключена от европейското семейство на десните - ЕНП? Това не съм го чул, но вие явно се занимавате с темата, затова го знаете! А може би това ще бъде съдбата и на Демократическата партия. Навява ли тъга това, че партии и хора, които допринесоха за развитието на демокрацията и донесоха европейската демокрация в България вече като че ли поизчезнаха от обществено -политическия небосклон? Мисля че оценката за хората, които са работили в обществения свят, в публичния свят, там където са политиките, парламенти, правителства и пр., оценките се делят на две – едните оценки са конюнктурни както е сега, има някакво решение и то е плод на политическа конюнктура, а защо – нямам никаква представа. Другите обаче не са конюнктурни, те се движат с хората и живеят по – дълго време. Тези вторите оценки са и за определени личности, някой хора могат да останат в паметта на обществото, други не могат да останат. Това не е свързано с някаква институция, т.е хората запомнят определени хора, разказват за тях, някой път дори могат да разкажат по – хубави неща отколкото са реалните, т.е да създадат някакви митове. Тази народна преценка е важна и ние политиците се вълнуваме от нея повече, отколкото тези конюнктурни неща, които може да са много важни, не казвам, че не са, някой път могат да се окажат изключително важни. Това, което ми казвате доста ме изненадва и до някаква степен ми е тъжно. Поговорихме за историята, за миналото, нека да кажем и две думи и за утре. Защо Вашето име в момента се обсъжда като евентуален шеф на предизборния щаб на Реформаторския блок, при положение, че самия Вие казвате, че напускате активната политика? Някой явно с добро го е направил, може би защото има доверие към мен. Истината е, че аз съм казал на колегите си от ДСБ, че аз нямам намерение да заемам никаква изборна длъжност, в това разбира се включвам и председател на предизборен щаб. Мисля че тези имена, които аз чувам са много подходящи, но няма да спекулирам да казвам имена, защото не е моя работа, но аз в момента се занимавам с това, с което Ви казвам днес – с моята наука, с университета. Моята политическа работа беше доста дълга. Надявам се да не ми се наложи да се връщам пак. Просто вярвам много в следващото поколение политици и смятам, че те могат да направят неща, които наистина да са хубави за България. автор: Моника Атанасова Коментари