Ние сме тези, които делим света на части: нежива, растителна, животинска, човешка природа и съответно на различни науки.
За какви различни науки може да става въпрос? Това е единната природа. Тя е една и само ние, поради нашето ограничено възприятие я делим на различни области: биология, зоология, ботаника, география. Защото не можем да я обхванем наведнъж. Както е в медицината – подходът към човека е холистичен и алопатичен.
Но съществува диференциален и интегрален подход. Необходимо е да си изясним двата подхода и да разберем, че светът от диференциален и разделен на сектори и нива, преминава в ново състояние за нас – интегрален и напълно свързан. Тоест, ние, хората се издигаме на по-високо еволюционно ниво, с възможност да възприемаме света като интегрален, какъвто той е всъщност.
И независимо от това, че получаваме различни фрагментарни впечатления за това как работи едно предприятие, една банка, едно устройство, после трябва да свързваме всичко заедно в едно, единно цяло, както и човечество е едно, единно.
По този начин, ще дадем възможност на тези, които сега възприемат света, нашите деца, всеки път, когато видят някакво явление да го възприемат като част от общото и така да не грешат при взимането на своите решения.
Всички съвременни кризи произтичат поради това, че не можем да подходим към света интегрално и затова, всеки път, не можем да решим нито един проблем, защото вътре в себе си не сме цялостни. Съвременните проблеми могат да се решат само, ако се гледа на света като едно цяло.
Обединението и сближаването на хората е начинът, чрез който природата въздейства върху нас, пробуждайки единната и сила. По закона за подобие на свойствата ние предизвикваме върху себе си въздействието на онази Висша сила на природата, която обобщава и включва всичко, в това число и нас.
Като критерий за оценка на ефективността е да бъде без всякакви оценки. Хората се развиват такива, каквито са създадени.
Всеки от тях има своите темпове на развитие и хората не бива да бъдат сравнявани, за разлика от сегашното обикновено училище, където успехите на детето се оценяват по количеството усвоена информация, по това колко е трудолюбиво, преуспяло и колко олимпиади е спечелило.
Самият Айнщайн, до една определена възраст е бил смятан за слаб ученик и не се изявявал активно, но учителят му по геометрия, намерил начин да му обясни материала и той започнал да преуспява. Явно, не му е достигал необходимият ъгъл, от който да вижда нещата и когато го придобил, е започнал да възприема света.
И днешни деца са така. Най-важното е да не се потиснат новите възможности, които се развиват в тях, затова не бива да има ограничавания, във вида на оценки и мерки. Те трябва да разбират, че критерият за нашето поведение и развитие е обединението на човека с интегралната среда около нас.
Необходимо е да разбираме, че сме създадени така и затова не можем да слагаме оценки. Всеки от нас е напълно различен.
Участието на детето в този процес, усилието на всеки човек, според неговите сили може да бъде прието за оценяване. Тоест, важно е всяко участие! Не гонитбата за успех, а участието.
Защото ние сме продукт на обкръжаващото ни общество. Необходимо е да избираме своето обкръжение, защото попадаме под неговото влияние и ставаме подобни на него. Колкото повече време сме сред това общество, толкова повече ще ни повлияе то.
Взависимост от това се разглежда напредъка на човека.
Има хора, които възприемат обединяването с другите много по-леко и просто, тъй като техният егоизъм не е толкова силно изразен, по-слаб е. Те се движат напред по-бързо, независимо, че може да участват по-малко в общуването с другите. Необходимо им е по-малко усилие.
Но трябва да знаем, че само с всекидневните срещи, при това многочасови, с физически игри и всевъзможни обсъждания, с четене, с походи, екскурзии и запознаване със света, със самоанализ, особено за децата ще се постигне успехът.
Те трябва да знаят как да излизат от себе си, как да застанат редом и да играят ролята на другия. И сякаш, трябва да махнат себе си и да се поставят някъде до него. Това е проява на актьорско майсторство, което е от голямо значение за детето.
По този начин, то ще може да се превъплъщава и да се поставя на мястото на другия. Всяко дете трябва да се обучава на т.н. емпатия, способността да вникваш в потребностите и чувствата на другите около себе си.
Необходима е много сложна и дълга подготовка чрез методите на психолагията, социологията, педагогиката, особено през първите години от живота на детето, защото залогът е много голям - бъдещото развитие на човека.
автор: Емилия Наумова
Коментари
28 ян. 2014
2014-01-28
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Успех - интегрирането на човека в средата
Ние сме тези, които делим света на части: нежива, растителна, животинска, човешка природа и съответно на различни науки.
За какви различни науки може да става въпрос? Това е единната природа. Тя е една и само ние, поради нашето ограничено възприятие я делим на различни области: биология, зоология, ботаника, география. Защото не можем да я обхванем наведнъж. Както е в медицината – подходът към човека е холистичен и алопатичен.
Но съществува диференциален и интегрален подход. Необходимо е да си изясним двата подхода и да разберем, че светът от диференциален и разделен на сектори и нива, преминава в ново състояние за нас – интегрален и напълно свързан. Тоест, ние, хората се издигаме на по-високо еволюционно ниво, с възможност да възприемаме света като интегрален, какъвто той е всъщност.
И независимо от това, че получаваме различни фрагментарни впечатления за това как работи едно предприятие, една банка, едно устройство, после трябва да свързваме всичко заедно в едно, единно цяло, както и човечество е едно, единно.
По този начин, ще дадем възможност на тези, които сега възприемат света, нашите деца, всеки път, когато видят някакво явление да го възприемат като част от общото и така да не грешат при взимането на своите решения.
Всички съвременни кризи произтичат поради това, че не можем да подходим към света интегрално и затова, всеки път, не можем да решим нито един проблем, защото вътре в себе си не сме цялостни. Съвременните проблеми могат да се решат само, ако се гледа на света като едно цяло.
Обединението и сближаването на хората е начинът, чрез който природата въздейства върху нас, пробуждайки единната и сила. По закона за подобие на свойствата ние предизвикваме върху себе си въздействието на онази Висша сила на природата, която обобщава и включва всичко, в това число и нас.
Като критерий за оценка на ефективността е да бъде без всякакви оценки. Хората се развиват такива, каквито са създадени.
Всеки от тях има своите темпове на развитие и хората не бива да бъдат сравнявани, за разлика от сегашното обикновено училище, където успехите на детето се оценяват по количеството усвоена информация, по това колко е трудолюбиво, преуспяло и колко олимпиади е спечелило.
Самият Айнщайн, до една определена възраст е бил смятан за слаб ученик и не се изявявал активно, но учителят му по геометрия, намерил начин да му обясни материала и той започнал да преуспява. Явно, не му е достигал необходимият ъгъл, от който да вижда нещата и когато го придобил, е започнал да възприема света.
И днешни деца са така. Най-важното е да не се потиснат новите възможности, които се развиват в тях, затова не бива да има ограничавания, във вида на оценки и мерки. Те трябва да разбират, че критерият за нашето поведение и развитие е обединението на човека с интегралната среда около нас.
Необходимо е да разбираме, че сме създадени така и затова не можем да слагаме оценки. Всеки от нас е напълно различен.
Участието на детето в този процес, усилието на всеки човек, според неговите сили може да бъде прието за оценяване. Тоест, важно е всяко участие! Не гонитбата за успех, а участието.
Защото ние сме продукт на обкръжаващото ни общество. Необходимо е да избираме своето обкръжение, защото попадаме под неговото влияние и ставаме подобни на него. Колкото повече време сме сред това общество, толкова повече ще ни повлияе то.
Взависимост от това се разглежда напредъка на човека.
Има хора, които възприемат обединяването с другите много по-леко и просто, тъй като техният егоизъм не е толкова силно изразен, по-слаб е. Те се движат напред по-бързо, независимо, че може да участват по-малко в общуването с другите. Необходимо им е по-малко усилие.
Но трябва да знаем, че само с всекидневните срещи, при това многочасови, с физически игри и всевъзможни обсъждания, с четене, с походи, екскурзии и запознаване със света, със самоанализ, особено за децата ще се постигне успехът.
Те трябва да знаят как да излизат от себе си, как да застанат редом и да играят ролята на другия. И сякаш, трябва да махнат себе си и да се поставят някъде до него. Това е проява на актьорско майсторство, което е от голямо значение за детето.
По този начин, то ще може да се превъплъщава и да се поставя на мястото на другия. Всяко дете трябва да се обучава на т.н. емпатия, способността да вникваш в потребностите и чувствата на другите около себе си.
Необходима е много сложна и дълга подготовка чрез методите на психолагията, социологията, педагогиката, особено през първите години от живота на детето, защото залогът е много голям - бъдещото развитие на човека.
автор: Емилия Наумова
Коментари