Възпитанието се осъществява в присъствието по-възрастен, по-зрял и опитен, който познава следващите състояния на по-младите, на децата и под формата на напътствия, постепенно и незабелязано, само с лек намек формира тяхното развитие.
Той слиза от своето стъпало на нивото им, става равен с децата, за да ги издигне до себе си, стараейки се да бъде “невидим”.
И децата възприемат възпитателя не като специален и голям, даден им в помощ. А той, сякаш не прави нищо, не ръководи нищо, не доминира над тях и те го чувстват като равен.
Неговият професионализъм се състои в това, постепенно и отвътре, напълно незабелязано да ги обединява и води до решението да се издигнат по-високо, така че да се появи интерес в тях, а техните вътрешни желания, въпроси и естествените форми на натиск да се преобразуват в желанието да се обединят, заедно с останалите и всички да се издигнат на следващото ниво.
Възпитателят е задължен да им подскаже как да се съберат. Те самите не знаят в каква посока са разпръснати желанията им. Но с намеци и подсказване от негова страна, при това без децата да усещат, че го прави, неусетно да формира тяхната обща посока. Тогава, изведнъж те казват: “Да, това ни трябва” и тръгват напред, без ни най-малко да се съмняват, че са взели това решение сами.
Така успяваме да спазим библейския принцип: “Възпитавай отрока, според неговия път”.
Родителите искат по някакъв начин да контролират децата си. Опитват се да влязат във виртуалната мрежа под фалшиво име, водени от желанието да знаят с какво се занимават децата им, под формата на “виртуално другарче” за детето си.
А те трябва да разбират, че е необходимо да са приятели на децата си, да обсъждат всичко с тях, но не на мястото, където детето не желае да ги вижда. Всъщност, това вече не са деца, а юноши, големи хора. От шест до девет години се поставя цялата основа на бъдещия човек. Това е толкова млада възраст!
След деветата година само развиваме това, което е било заложено. Защото от 9 до 13 години личността вече се е формирала. След 13 години е много трудно да се промени нещо! Всички заложени в детето информационни данни и ценности вече получават своя завършен вид. И това е големият проблем. На родителите, все още им се струва, че това е тяхното малко дете! Те са готови да тичат и след порасналите 20-годишни, като ги насочват и предпазват от всичко.
Необходимо е родителите да бъдат достъпни, откровени и дружелюбни с детето. Да му показват, когато трябва, че то е в правотата си, че са съгласни с него. По този начин ще заслужат неговото одобрение и детето няма да ги смята за врагове. Те трябва да покажат на детето, че му вярват. По всякакъв начин е нужно да му внушат, че го уважават за това, че върви по пътя към обединяване с другите, а не в конфронтиране с тях. Самоуважението, което събуждат те в детето си, чрез отношението си към него, е много ценно!
Би било много добре, ако родителите и децата имат възможност, заедно да гледат положително насочени телевизионни и интернет програми, в които се показва правилното общуване и правилните отношения, заедно с всички, съпътстващи ги проблеми и въпроси, нещо като един общ семеен филм, с поглед и от двете страни: родители – деца. Така родителите ще имат възможност да разберат, как изглеждат в очите на децата си, как са възприемани и да не се стресират от техните реакции, а да могат да си ги обясняват.
Не трябва просто да се чакат постиженията на децата, а родителите и децата да се намират в едно общо увлечение – преоткриването на себе си в нов облик, в новата матрица на общуване. При децата това се получава лесно, а при родителите е разбираемо да бъде по-трудно. Това е преходен период, единно движение и процесите никога не са лесни. Има излизане от състоянието на равновесие, като постепенно се достига до приятната промяна на самите себе си и до едно ново общуване. А възрастта е без значение, важно е активното участие
Възможно е обичайната училищна програма да се съкрати и да се промени във “възпитателен час”, при това не един, а много такива часове на ден. Децата да участват в диспути, форуми, различни варианти на общуване и игри, насочени към това да им се покаже, че само заедно, може да се постигне единственият, възможен, положителен резултат.
Родителите ще могат да възприемат чрез логичното съпоставяне с пример от природата. Логиката не въздейства на децата. Те имат нужда от непосредственото обяснение с примери и съвместно обсъждане на всичко видяно и научено. Докато възрастните преосмислят и основно работят вътрешно, на базата на намерението. Между тях няма общуване и изясняване.
Както се случва при влюбването.
Първоначално, непрекъснато и навсякъде младите се разхождат прегърнати. След това, всичко преминава в един спокоен стадий, когато “просто съществуват” един до друг с любимия и го разбират. Стремят се да намалят физическото разстояние помежду си, но вече нямат такава силна необходимост да се докосват и да разговарят за чувствата си, въпреки че на женската половинка и липсва това.
После преминават във фазата на “виртуалното общуване”, при което разбират и чувстват себе си от разстояние, усещайки общността, която са създали и затова, естествено преминават във фазата на спокойствието. Това става, не защото са престанали да се обичат и вече не искат да усещат себе си, плътно един до друг, а защото в тях е възникнала връзка, която не изисква постоянното външно, физическо допълване, изразяване и доказване.
Подобно и при възпитанието.
На децата трябва да се влияе с песни, танци, игри, общуване, форуми, дискусии.
А възрастните нямат нужда от външни, физически показни действия. Те разбират, че всичко е вътре в движението към другия. Тяхната работа е в чувствата, както при близките хора, които се разбират без думи.
Така хората, постепенно се свързват един с друг и стават като “един човек с едно сърце”. Без да е необходимо да се самоубеждават, а всичко става автоматично вътре в тях, подсъзнателно, с намерение за обединяване с другите и се постига най-здравата и съвършена връзка между хората, устояваща на всякакви предизвикателства.
автор: Емилия Наумова
Коментари
22 ян. 2014
2014-01-22
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Съвършената връзка
Възпитанието се осъществява в присъствието по-възрастен, по-зрял и опитен, който познава следващите състояния на по-младите, на децата и под формата на напътствия, постепенно и незабелязано, само с лек намек формира тяхното развитие.
Той слиза от своето стъпало на нивото им, става равен с децата, за да ги издигне до себе си, стараейки се да бъде “невидим”.
И децата възприемат възпитателя не като специален и голям, даден им в помощ. А той, сякаш не прави нищо, не ръководи нищо, не доминира над тях и те го чувстват като равен.
Неговият професионализъм се състои в това, постепенно и отвътре, напълно незабелязано да ги обединява и води до решението да се издигнат по-високо, така че да се появи интерес в тях, а техните вътрешни желания, въпроси и естествените форми на натиск да се преобразуват в желанието да се обединят, заедно с останалите и всички да се издигнат на следващото ниво.
Възпитателят е задължен да им подскаже как да се съберат. Те самите не знаят в каква посока са разпръснати желанията им. Но с намеци и подсказване от негова страна, при това без децата да усещат, че го прави, неусетно да формира тяхната обща посока. Тогава, изведнъж те казват: “Да, това ни трябва” и тръгват напред, без ни най-малко да се съмняват, че са взели това решение сами.
Така успяваме да спазим библейския принцип: “Възпитавай отрока, според неговия път”.
Родителите искат по някакъв начин да контролират децата си. Опитват се да влязат във виртуалната мрежа под фалшиво име, водени от желанието да знаят с какво се занимават децата им, под формата на “виртуално другарче” за детето си.
А те трябва да разбират, че е необходимо да са приятели на децата си, да обсъждат всичко с тях, но не на мястото, където детето не желае да ги вижда. Всъщност, това вече не са деца, а юноши, големи хора. От шест до девет години се поставя цялата основа на бъдещия човек. Това е толкова млада възраст!
След деветата година само развиваме това, което е било заложено. Защото от 9 до 13 години личността вече се е формирала. След 13 години е много трудно да се промени нещо! Всички заложени в детето информационни данни и ценности вече получават своя завършен вид. И това е големият проблем. На родителите, все още им се струва, че това е тяхното малко дете! Те са готови да тичат и след порасналите 20-годишни, като ги насочват и предпазват от всичко.
Необходимо е родителите да бъдат достъпни, откровени и дружелюбни с детето. Да му показват, когато трябва, че то е в правотата си, че са съгласни с него. По този начин ще заслужат неговото одобрение и детето няма да ги смята за врагове. Те трябва да покажат на детето, че му вярват. По всякакъв начин е нужно да му внушат, че го уважават за това, че върви по пътя към обединяване с другите, а не в конфронтиране с тях. Самоуважението, което събуждат те в детето си, чрез отношението си към него, е много ценно!
Би било много добре, ако родителите и децата имат възможност, заедно да гледат положително насочени телевизионни и интернет програми, в които се показва правилното общуване и правилните отношения, заедно с всички, съпътстващи ги проблеми и въпроси, нещо като един общ семеен филм, с поглед и от двете страни: родители – деца. Така родителите ще имат възможност да разберат, как изглеждат в очите на децата си, как са възприемани и да не се стресират от техните реакции, а да могат да си ги обясняват.
Не трябва просто да се чакат постиженията на децата, а родителите и децата да се намират в едно общо увлечение – преоткриването на себе си в нов облик, в новата матрица на общуване. При децата това се получава лесно, а при родителите е разбираемо да бъде по-трудно. Това е преходен период, единно движение и процесите никога не са лесни. Има излизане от състоянието на равновесие, като постепенно се достига до приятната промяна на самите себе си и до едно ново общуване. А възрастта е без значение, важно е активното участие
Възможно е обичайната училищна програма да се съкрати и да се промени във “възпитателен час”, при това не един, а много такива часове на ден. Децата да участват в диспути, форуми, различни варианти на общуване и игри, насочени към това да им се покаже, че само заедно, може да се постигне единственият, възможен, положителен резултат.
Родителите ще могат да възприемат чрез логичното съпоставяне с пример от природата. Логиката не въздейства на децата. Те имат нужда от непосредственото обяснение с примери и съвместно обсъждане на всичко видяно и научено. Докато възрастните преосмислят и основно работят вътрешно, на базата на намерението. Между тях няма общуване и изясняване.
Както се случва при влюбването.
Първоначално, непрекъснато и навсякъде младите се разхождат прегърнати. След това, всичко преминава в един спокоен стадий, когато “просто съществуват” един до друг с любимия и го разбират. Стремят се да намалят физическото разстояние помежду си, но вече нямат такава силна необходимост да се докосват и да разговарят за чувствата си, въпреки че на женската половинка и липсва това.
После преминават във фазата на “виртуалното общуване”, при което разбират и чувстват себе си от разстояние, усещайки общността, която са създали и затова, естествено преминават във фазата на спокойствието. Това става, не защото са престанали да се обичат и вече не искат да усещат себе си, плътно един до друг, а защото в тях е възникнала връзка, която не изисква постоянното външно, физическо допълване, изразяване и доказване.
Подобно и при възпитанието.
На децата трябва да се влияе с песни, танци, игри, общуване, форуми, дискусии.
А възрастните нямат нужда от външни, физически показни действия. Те разбират, че всичко е вътре в движението към другия. Тяхната работа е в чувствата, както при близките хора, които се разбират без думи.
Така хората, постепенно се свързват един с друг и стават като “един човек с едно сърце”. Без да е необходимо да се самоубеждават, а всичко става автоматично вътре в тях, подсъзнателно, с намерение за обединяване с другите и се постига най-здравата и съвършена връзка между хората, устояваща на всякакви предизвикателства.
автор: Емилия Наумова
Коментари