Кое е спасението на тютюнопроизводството в България?

[caption id="attachment_32670" align="alignleft" width="300"] д-р и.н Тодор Георгиев смята, че само нови сортове и нови пазари могат да спасят умиращия сектор на тютюнопроизводството в България[/caption] Производителите на тютюн в България се намират в почти тотална безизходица. През последните дни представители на този бранш започнаха да протестират и да настояват за по-високи изкупни цени. Потърсихме за коментар Тодор Георгиев, който е  д-р на икономическите науки и международен консултант. Ето каква е неговата гледна точка за ситуацията в този отрасъл и причините, които са довели до поредната катастрофа в един печеливш до неотдавна сектор. Какво точно се случва в българския пазар на тютюн и защо няма търсене за сортовете, които се произвеждат тук? В България се  произвеждат два вида тютюн. На времето нашата кантора се пробваше да изнася тютюн. За Иран и Ирак. Те проявяваха интерес и ние изнасяхме за тези пазари. Защо само тези държави? Защото ние произвеждаме „Джебел басма” и „Ориенталски” тютюн. От „Джебел” едно време се правеха цигарите „Родопи” без филтър първо качество. Май бяха 32 ст. за кутия, колкото тогавашните цигари „Слънце” , първо качество. Другият сорт тютюн „Ориенталски” на времето го изкупуваха „Кемъл”. Само че днес тютюневите пазари също много се промениха. В момента „Джебел” никъде не се търси заради съдържанието на катран, екоизисквания, здравни норми и по-евтини сортове се развиха, промениха се технологиите за производство на цигари. Например моите цигари, които пуша от много години, те са 90% тютюн „Върджин” и 10% други сортове. Потреблението на цигари в световен мащаб също се сви. Изобщо редица причини има. Никой не търси и сорт „Ориенталски”. Само „Кемъл” се гордееха, че произвеждат цигари от този сорт. На пакетчетата едно време пишеше „Oriental Tobacco” , но сега купете една такава кутия цигари и вижте какво пише на нея. Но защо тогава българските производители отглеждат сортове, за които няма търсене и пазари? Защото едно време „Булгартабак” задължително изкупуваше тютюна на българските прозводители... ...как задължително, това не е пазарна икономика? ...естествено, че не е пазарно, дори въобще не е пазарно. „Булгартабак” правеше разни миксове, вмъкваше ги в цигарите за местна употреба, говоря за по-евтините марки цигари и останалото го изхвърляше. Между другото не е кой знае какво голямо производство. Не е повече от 6-7000 тона, което е наистина едно нищо. Проблемът в този отрасъл е като проблемите на цялото селско стопанство. През 1986 год. пуснахме едни линии от Кипър за Англия, за транспорт на картофи, а това е малотраен продукт и трябва да се пренася бързо. Още тогава ми направи впечатление организацията на рбота на частните производители в Кипър. В последствие се уверих, че така работят в Испания, Италия, Гърция и Турция. Те имат кооператив. Всички собственици на земя се сдружават и правят кооператив. Има собственици на кооператива, които назначават няколко млади момчета или момичета, които са завършили добри университети и са търговци. Управителният съвет например казва „Тази година искаме цена от 1 лира на килограм картофи, за да останем в Англия”. Търговците се грабват, постигат някаква цена, която бива потвърдена от управителния съвет или казват „Не” и „Търсете нов пазар”. Като се договори цената, това винаги е на „зелено”. Тогава чак засаждат, планират сеитбата, колко портокали, колко мандарини, колко картофи да сеят и си имат квоти за всеки член на кооперативи колко да сее. Те знаят цените и така си знаят какво ще платят за торове, горива  и консумативи за техниката. Докато при нас върнаха земята, но защо не върнаха и кооперативите? Какво се случва тогава при нашите условия? Ами какво става. Единият иска четири лева на кг, другият иска 10 лв. на кг., а изкупвачът дава цена 4 лв. винаги някой ще бъде пробит по този начин. Като пробиеш двама производители и остаалите ще кандисат. Но не се обединяват. Защо не се обединяват? Казват „А, знаеш ли на този сестра му каква курва беше” или „Баща му какъв измамник беше, аз с такива няма да се обединя в кооператив”. Ето тава са балканските простотии. А възможно ли е производителите да се насочат към нов сорт, който има пазар и се търси? Всичко може да се направи. Не знам дали го има института по тютюна. Наистина не знам съществува ли още. Трябват нови сортове. Или не работи или е унищожен този институт. Обречен ли е този бранш? Абсолютно е обречен, да. Другият вариант е да обявим война на Америка, те да ни окупират, да направят както в Афганистан, да платят да не произвеждаме тютюн , а пшеница. Майтапя се. Варианти има много. Проблемът е, че всяко правителство започва своето летоброене от нулева година. Не виждам какъв е проблемът да се издействат едни държавни субсидии и приходите от акцизи да се заделят и да се дадат за това да си сменят поминъка хората. Има високопланинско животновъдство. Да ги стимулират хората, да изберат това. Тези хора не са изобщо мързеливи. Това няма да бъде държавна помощ. Според вас единственият изход е обединение в реално работещи кооперации и да сменят сортовете? Ако са тези сортове, могат тогава да възстановят старите пазари. Иран, Ирак още ги има като пазари. Те купуват всичко. Между другото „Джебел басма” е много добър тютюн за лула. В Близкия изток много се пуши с лули. Така че има пазар за този вид тютюн. Тези сортове там са познати и „Ориенталски” и „Басма”. Но нека някой да ги разработи тези пазари. Коментари