Наистина, Реалността е относителна!

Светът ста­на глобален и интегрален, благодарение на еволюцията и вече не може да има конфликти между отделните части на света, защото всичко, което противоречи на интеграцията е срещу прогреса, еволюцията и закона на природата. Абсо­лютната свързаност на света трябва да бъде осъзната. Това означава, че всички негови части са напълно взаимозависими и всяка от тях определя съдбата на останалите. Човек, който навлезе правилно в процеса на интеграцията, ще бъде не просто възпитан, той ще при­тежава необходимите за оцеляването му навици. Защото ве­че няма да оцелява силният, тъй като няма да има, какво да си отнемем един на друг. Ще оцелее само онзи, който се приспособи, който ще разбере, че интеграцията, взаимното свързване, взаимната поддръжка, отстъпките, връзките и обедине­нието са послания от природата. А целта на природата е да дове­де човечеството до подобие със себе си, изразяващо се в хармония и съвър­шенство. Децата, които сега се раждат, са различни. Не позна­ваме особеностите на новия свят и затова ни се струва, че децата са странни и необикновени. Но всъщност, само на нас ни се струват странни, защото се раждат с наченки от следващото об­ществено, глобално, интегрално състояние, съответстващо на съвременната природа. Със своя вътрешен и външен натиск, тя ни принуждава да приемем една нова форма на връзка помежду ни, което въобще не  желаем. Децата вече се раждат с тези необходими предпос­тавки и затова новите ситуации могат да бъдат странни за нас, докато за тях са напълно естествени и дори желани. Те се отнасят към тях с такова разбиране, сякаш изобщо, не са нашите деца. Възприемат всичко естествено, защото в действителност естественото тук е самата природа, която бавно и посте­пенно се проявява в нашия свят. Проблемът не е в децата, а в родителите и възпи­тателите, които се опитват да реализират една нова мето­дика, нова връзка между хората, предложена от природата, но самите възрастни, все още се намират в преходен период. А децата вече са готови за това. Днес, наистина е особено време. Намираме се на прехода от егоистичното, собственическо и лично ниво, от егоистич­ните отношения към алтруистичните, които са на интегрално и глобално ниво, където всички трябва да са свързани помежду си. Как да преустроим всичко старо? Само с помощта на средства­та за масова информация. Това ще стане възможно, ако об­ществеността и влиятелните хора в управлението разберат необходимост­та от промени и се погрижат за бъдещите поколения. Обикновено, всичко се стоварва върху учителите и ми­нистерствата на образованието (За съжаление, не на възпитанието, а на обра­зованието!) и затова, цялата система на възпитание се разпада. Интернет, който се развива успоредно с ин­тегралния призив и предизвикателството на природата към човечеството, представлява отговорът на въпроса: ”По ка­къв начин ще постигнем това глобално образование и възпитание?”. Само с помощта на интернет. Това са минимални разходи с максимален обхват, с безгранични възможности да се спомогне за създаването на новия човек и на новия свят, който ще се реализира в този човек. А, какво е “свят” според определението на Енгелс? “Това е материята, дадена ни, чрез нашите усещания.” Наистина е така. Ако нашите усещания се променят от егоистични в ал­труистични, светът се променя и ние започваме да го усеща­ме по друг начин. Защото светът се възприема чрез усещанията, което означава, че можем да го видим съвсем друг. И това е възприетият от всички ни, материалистичен, нормален, научен подход. Ние виждаме как вътрешното ни възприятие, отношението ни към действителността, към реалността, напълно променят възприятието на тази реалност. Тя е относителна! По този въпрос са съгласни и Енгелс, и Айнщайн, и всички но­ви теории, включително от областта на психологията. Не се изобретява­ нищо ново. Това глобално и интегрално възпитание е новото стъпало, на което стъпваме, когато влизаме в света на Айнщайн – един свят на следващо, по-високо ниво. В него не съществуват разстояния, защото те се измер­ват с нашите усещания. А нашите усещания вече не ни от­блъскват един от друг, а ни съединяват, сякаш ни помагат да преодолеем разстоянието помежду ни. На психологично ниво, те се смаляват до нула, защото стигаме до библейския принцип: “Обичай ближния си, като себе си”. И достигаме до състоянието, когато времето се съкра­щава. То се простира между нас заради нашия егоизъм, нашето желание да не сме като едно цяло. Но ако, всички заедно се намираме в една сфера на желание за взаимност, вре­мето изчезва на практика. Тоест, постепенно стигаме до ус­коряване на времето, до съкращаване на пространството и до преминаването от усещане на физическия свят, към усеща­нето на виртуалния свят. Това е призивът на природата за обединение и означава, не просто да преодолеем съпро­тивлението помежду си, а да се издигнем на друго ниво на усе­щането за живота. Много от нас вече започват да го възприемат. Младите хора се стремят към такъв свят и искат да влязат в него. Оказва се, че децата са готови, а пък родителите са изпла­шени от новите, реални условия. Те се плашат от интернет и от неговите възможности. Опитват се да контро­лират информацията, която се показва на децата. Да, има сайтове в интернет, които предлагат негативна информация. Как да позволим на детето да ги посещава, под каква форма? Интернет е напълно свободна среда, но може да бъде като “еликсира на жи­вота” или като “отровата на смъртта”. Естествено е младите хора, с присъщите им хормонални изблици, с влиянието върху тях на общественото мнение, с вътрешното им нестабилно състояние, да са подложени на всякакви рискове. Но тях ги привлича общуването, което с правилен подход от страна на възрастните, ще предизвика усещане за издигането им над всякакъв вид вредни влияния, включително и от интернет. Трябва да сме на ниво, за да сме конкурентоспособни. Така ще се учим, ще заобикаляме пре­пятствията по такъв начин, че да можем да дадем отговор на въпросите на младите хора. Не е лесно, защото има силни про­тивници, които искат да продадат на децата ни всичко, кое­то им носи печалба и по правило, то е вредно за тях. Но точ­но в тази борба за нашите деца, ще можем да открием, как правилно да изразим себе си и наистина да изградим новия общосвързан, обединен човек. Тези препятствия са насочени, преди всичко към възрастните, а не към децата, защото по този начин се учим да ги разбираме, като се опитваме да достигнем до децата си през всевъзможните “клопки” на различните сайтове, които ги привличат със своята достъпност, простота и голота. Така ще се научим да разбира­ме характера на новото общество, което ни предстои да създа­дем. Започваме да разбираме призива на природата. Защото ние сме от миналото поколение. А децата са от бъдещото.        Преходът от миналото към бъдещето става, тъкмо благодаре­ние на борбата за новото виртуално пространство, където човечеството, наистина ще може да се обединява. Културата на човек включва и получаване на познания за секса, защото това е основна функция в човека. Проблемът е в онези сайтове, които про­пагандират насилие. Но постепенно, те ще отмрат, защото демонстрират такава наглост, злоба и вреда, че хората вече ги усещат и да ги преодоляват. С общочовешкото възпитание на децата и юношите ще има възможност, те да бъдат свързани помежду си, по такъв начин, че през цялото време да се намират в процес на психо­логическо изследване на себе си и света и да показват, до каква степен светът е зависим от нашето психологическо възприема­не. Сближаването, излизането от себе си и навлизането в другия човек, който се оказва, като самите нас, част от нашата обща човешка същност, ще предизвика в нас, усещането за новия свят. И ще постигнем общуването, от което имаме огромна вътрешна потребност и което ще изпълни, не само нашите сетива, а и сърцето. автор: Емилия Наумова     Коментари