Признавам си, че никога не съм месил тесто. Ако изобщо е уместно подобно сравнение малкото дами, които съм месил в живота си, никога не са втасвали, така че разберете вълнението и страховете ми, когато се изправих пред пакета брашно, обзет от налудничавата идея да направя с ръцете си питка.
Същите ония некадърни ръце, с които така и не успях никога да зарадвам жена ми, която понякога ме моли да и разтрия врата. В подобни случаи горката ми половинка сравнява мануалната ми терапия със скубане или щипане, но според нея напъните ми нямали нищо общо с масажиране.
Изобщо аз и месенето сме два свята...,от които единият излишен.
А в интернет рецептите за коледна питка са обезкуражаващо много. Очаянието ме връхлита челно.
Накрая все пак си припомням, че съм зодия „Овен”, тръсвам решително глава, изсеквам си носа, навивам ръкавите, навивам крачолите /никой не знае какво може да падне на пода/ и започвам.
Бога ми, маята мирише кански на потни крака. Натрошавам я на ситни бучици, добавям топло мляко и бъркам с бъркалката, докато ми се завие свят. Сложих и малко захар без да задавам въпроси. Пак бъркам като една малка центрофуга.
После изсипвам един килограм брашно в дълбока купа...и...ъффф...във всички рецепти пише, че брашното се прокарва през сито, за да влезе въздух в него и да не се слепва. А аз нямам сито. Никакво. Жена ми наблюдава като синя каска от международните омиротворителни сили моите кухненски извращения и предлага да разбъркам брашното с бъркалка. В първия момент онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев пак ме обзема и съм готов да и кажа да ме остави намира, но после всъщност разбирам, че в идеята има зрънце рационализъм. И въоръжен с една голяма бъркалка пак започвам да въртя като един малък ротор. Много въздух влезе в брашното. Толкова много, че то се посипва като мъгла по пода и по плота и по дрехите ми и по веждите ми. Сред мъглата виждам, че жена ми я няма.
Малко по-късно ухаещата на крака хлебна мая е закипяла. Спазвам инструкциите на майсторите и в купата с брашно правя кладенче. Наливам в него маята, мляко, вода, яйце, малко сол и ...след миг заравям ръцете си до лактите.
Минутка по-късно ръцете ми сякаш са стегнати от лепкави белезници. Все едно, че съм арестуван за престъпления срещу кулинарните традиции
Вероятно по същия начин се чувства всяка средностатистическа патица, която се е оплела в кълчища. След неистови усилия пет шест минути по-късно лепкавото ръкостискане на тестото се охлабва. Аха, ще ми се опъва, а!!! На мен!!! Увеличавам натиска върху топката и я мачкам, усуквам, извивам и натискам, а мускулите на челичените ми ръце вибрират. Еее, да бях по потник, направо ставах за видеоклип. Изпадам в мануална еуфория. Заради немилостивото ми бъхтане се чудя как житената питка не хукна през прозореца.
[caption id="attachment_31314" align="alignleft" width="300"]
Още много далеч от готовата питка[/caption]
Сещам се за препоръките топката тесто да се блъсне 100 пъти в плота. Първия път я запокитвам и тя почти отскача към носа ми с прекалена еластичност. Вторият път се чува силен трясък. При третото запокитване на пода пада бутилката кока кола. Жена ми нахлува в кухнята и заповядва да спра най-сетне с глупостите. Няма как. Спирам блъскането и продължавам да меся. А челото ми е покрито с пот и брашно. Еротичният момент с месенето отдавна вече е изчезнал и е преминал в досада.
Както и да е. В някакъв момент правя три топки от готовото тесто, което е преминало през истински ад на месенето.
Слагам топузите в купа, после ги нося в най-топлата южна стая и ги оставям на стол до прозореца. Покривам тестата с кърпа и се моля някой по-разсеян член на семейството да не седне връз тях, че тогава ...е, нека мислим позитивно коледно.
Час по-късно
Наблюдаващите евроинспектори отчитат внушително бухване на тестото. Взимам топките, опъвам ги на плота и с точилката ги разстилам на три ...леко неестетични дебели пласта. Навивам ги като една дебела пура, после ги режа на 8 части /не знам защо на 8, но жена ми каза да е така/ и ги поставям в тава. И айде, пак мятам кърпата отгоре и отново ги оставям да втасват. Хм, имат някакъв търговски вид. Все още не е ясно обаче как ще е питката на вкус.
Много по-късно
Бъдещата питка е бухнала като рейтинга на Николай Бареков. Надявам се, че няма да спадне по същия начин.
Взимам един жълтък, като перди това отделям белтъка. Намазвам с пръсти тестеното създание и ...честно казано мяза малко на Франкенщайн, но пък аз съм създателят и съм горд.
Е, мятам хляба наш насущний във фурната и ....
Час по-късно
Воала. Запознайте се с моята питка.
Коментари
Признавам си, че никога не съм месил тесто. Ако изобщо е уместно подобно сравнение малкото дами, които съм месил в живота си, никога не са втасвали, така че разберете вълнението и страховете ми, когато се изправих пред пакета брашно, обзет от налудничавата идея да направя с ръцете си питка.
Същите ония некадърни ръце, с които така и не успях никога да зарадвам жена ми, която понякога ме моли да и разтрия врата. В подобни случаи горката ми половинка сравнява мануалната ми терапия със скубане или щипане, но според нея напъните ми нямали нищо общо с масажиране.
Изобщо аз и месенето сме два свята...,от които единият излишен.
А в интернет рецептите за коледна питка са обезкуражаващо много. Очаянието ме връхлита челно.
Накрая все пак си припомням, че съм зодия „Овен”, тръсвам решително глава, изсеквам си носа, навивам ръкавите, навивам крачолите /никой не знае какво може да падне на пода/ и започвам.
Бога ми, маята мирише кански на потни крака. Натрошавам я на ситни бучици, добавям топло мляко и бъркам с бъркалката, докато ми се завие свят. Сложих и малко захар без да задавам въпроси. Пак бъркам като една малка центрофуга.
После изсипвам един килограм брашно в дълбока купа...и...ъффф...във всички рецепти пише, че брашното се прокарва през сито, за да влезе въздух в него и да не се слепва. А аз нямам сито. Никакво. Жена ми наблюдава като синя каска от международните омиротворителни сили моите кухненски извращения и предлага да разбъркам брашното с бъркалка. В първия момент онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев пак ме обзема и съм готов да и кажа да ме остави намира, но после всъщност разбирам, че в идеята има зрънце рационализъм. И въоръжен с една голяма бъркалка пак започвам да въртя като един малък ротор. Много въздух влезе в брашното. Толкова много, че то се посипва като мъгла по пода и по плота и по дрехите ми и по веждите ми. Сред мъглата виждам, че жена ми я няма.
Малко по-късно ухаещата на крака хлебна мая е закипяла. Спазвам инструкциите на майсторите и в купата с брашно правя кладенче. Наливам в него маята, мляко, вода, яйце, малко сол и ...след миг заравям ръцете си до лактите.
Минутка по-късно ръцете ми сякаш са стегнати от лепкави белезници. Все едно, че съм арестуван за престъпления срещу кулинарните традиции
Вероятно по същия начин се чувства всяка средностатистическа патица, която се е оплела в кълчища. След неистови усилия пет шест минути по-късно лепкавото ръкостискане на тестото се охлабва. Аха, ще ми се опъва, а!!! На мен!!! Увеличавам натиска върху топката и я мачкам, усуквам, извивам и натискам, а мускулите на челичените ми ръце вибрират. Еее, да бях по потник, направо ставах за видеоклип. Изпадам в мануална еуфория. Заради немилостивото ми бъхтане се чудя как житената питка не хукна през прозореца.
[caption id="attachment_31314" align="alignleft" width="300"]
Още много далеч от готовата питка[/caption]
Сещам се за препоръките топката тесто да се блъсне 100 пъти в плота. Първия път я запокитвам и тя почти отскача към носа ми с прекалена еластичност. Вторият път се чува силен трясък. При третото запокитване на пода пада бутилката кока кола. Жена ми нахлува в кухнята и заповядва да спра най-сетне с глупостите. Няма как. Спирам блъскането и продължавам да меся. А челото ми е покрито с пот и брашно. Еротичният момент с месенето отдавна вече е изчезнал и е преминал в досада.
Както и да е. В някакъв момент правя три топки от готовото тесто, което е преминало през истински ад на месенето.
Слагам топузите в купа, после ги нося в най-топлата южна стая и ги оставям на стол до прозореца. Покривам тестата с кърпа и се моля някой по-разсеян член на семейството да не седне връз тях, че тогава ...е, нека мислим позитивно коледно.
Час по-късно
Наблюдаващите евроинспектори отчитат внушително бухване на тестото. Взимам топките, опъвам ги на плота и с точилката ги разстилам на три ...леко неестетични дебели пласта. Навивам ги като една дебела пура, после ги режа на 8 части /не знам защо на 8, но жена ми каза да е така/ и ги поставям в тава. И айде, пак мятам кърпата отгоре и отново ги оставям да втасват. Хм, имат някакъв търговски вид. Все още не е ясно обаче как ще е питката на вкус.
Много по-късно
Бъдещата питка е бухнала като рейтинга на Николай Бареков. Надявам се, че няма да спадне по същия начин.
Взимам един жълтък, като перди това отделям белтъка. Намазвам с пръсти тестеното създание и ...честно казано мяза малко на Франкенщайн, но пък аз съм създателят и съм горд.
Е, мятам хляба наш насущний във фурната и ....
Час по-късно
Воала. Запознайте се с моята питка.
Коментари