Бумерангът на доброто обкръжение

В днешния свят има криза в икономиката, технологиите, политиката, културата и в отношенията. Нищо не е така, както преди години, защото е настъпила глобализацията на света, която оказва своето влияние, даже и в семейството. С разпространението на големите хранителни вериги, дори храната в света е почти еднаква. Човекът е свързан и е зависим от семейството, работата, града, страната и света. С много голяма скорост, благодарение на Интернет и техническите средства, можем да комуникираме с хора и организации на големи разстояния, намиращи се на различни нива в обществото, което е било непостижимо до съвсем скоро време. Ние всички сме свързани, достъпни едни за други и взаимно зависими. Затова казваме, че светът е станал глобален, интегрален, тоест взаимосвързан. Хората също са свързани помежду си с невидими за окото ни нишки, така както животинският, растителният и неживият свят имат свое, за всеки тип от тях, различно управление на ниво природа. Но в природата цари хармония, която никой не нарушава. Човекът е дарен с воля и я проявява без да зачита другите и какви ще са последствията, когато се интересува само от реализирането на своите интереси. Какво ли ни пречи, за да създаваме правилните връзки, характерни с добро отношение и уважаване интересите на другите хора? Ами, пречи ни нашето Его, нежеланието да разберем другия човек, да се поставим на неговото място, да си помагаме в трудностите на живота и да достигнем до извода, че с обединяването на хората, с разбирателство и взаимно зачитане, се заражда доброта, която ги променя и те се чувстват спокойни и сигурни, че винаги ще имат нужната им опора и подкрепа. Хората са несъвършени и не са еднакви. Имат различни преобладаващи качества. Това не е случайно. В един колектив, както е цялото човечество има нужда от всякакви способности. Необходимо е да приемаме хората такива, каквито са. Ако сме създадени еднакви, няма да е възможно да се допълваме и да осъществяваме необходимите дейности, защото всички ще можем едно и също да правим. А в многообразието се състои красотата на света. Егото е нашата природа. В него няма нищо лошо. То е двигателят на нашето развитие, който ни е тласкал напред и все по-нагоре. Вреди ни само намерението, с което го използваме. А нашето намерение зависи от обкръжението ни. В зависимост от обкръжението ни, променяме и намерението, с което използваме своето Его. Насоката му ще е добра, ако обкръжението ни е добро. Дори едно отрицателно качество се оказва с положително приложение, ако бъде вложено рационално и се оценява ползата от него. За да става това, е необходимо разбиране и желание за съпричастност към другия човек, в името на взаимното сътрудничество, самия човек и успеха на колектива – от семейството до света. И още силата да кажеш на “другия”, на когото завиждаш, когото ненавиждаш, на когото си ядосан в себе си, заради качествата, които има: “Какъв добър човек си ти, как те обичам!”. А, той да ти отговори, въпреки подобните чувства към теб: “Как ми е приятно да получа от теб такова отношение! И аз те харесвам!”. Даже “да поиграем” на подобни отношения, като изтъкваме добрите качества на другите. Тогава, всички ще можем да си кажем: “Колко прекрасно обкръжение сме, един за друг!”. Също като нашите деца, които в игрите си, влизат в ролята на възрастните, на които искат да приличат. Така и ние, искайки да сме част от добро обкръжение, да се стремим да го създадем и да заприличаме на него! И това ще се случи – да пораснем, както растат децата и да станем чисти като тях! Хайде да се постараем да изграждаме около нас добро обкръжение! То ще ни върне детския смях! автор: Емилия Наумова   Коментари