Страст

Ние, пушачите, не сме като хората. Непрекъснато ни гонят я от някой ресторант, я от някое кафе; сочат ни все едно сме най-големите грешници; гледат ни като че все сме зависими; мислят за нас като за наркомани; някои може и да се молят за нас! С тези нови закони зиме мръзнем на студа, а лете пукаме като грешни дяволи на жега.. и всичко това за една цигара! Проклета цигара! Невероятна цигара! Сега, читателю-непушач, признай поне пред себе си, че тайно завиждаш на всички нас, пушачите, за смелостта да пушим, въпреки че това ни убива; за търпението, което всички полагаме и зиме, и лете за една цигара; за неугасващата стихия на страстта у всички нас-пушачите. Да, читателю, страст,.. защото тя е тази, която е ‘виновна’ за дългогодишното пушене и отказа да спреш цигарите. Тя е истинският мотив на всички истински пушачи. Тя е символът на непримиримата воля и свободната душа; на смелостта да скочиш, без да имаш криле, а само с вярата, че ги имаш; на силата, когато се спънеш и паднеш, да се изправиш и да знаеш, че просто такъв е животът. Изразът на всичко това за един истински обичащ пушенето човек е цигарата. И вместо другия път, когато се приближите до човек,  който пуши, важно и кокетно да размахате ръка пред лицето си.. вместо това погледнете по-хубаво този човек, този пушач; погледнете в очите му и ще разберете /дори за секунда/ удоволствието му от всяка една дръпка. Може да уловите частици от неговата страст и тогава да усетите истинският аромат и вкус на тютюна. Сигурна съм, че много от вас биха казали – Тази двайсетгодишна пикла се прави на много интересна като пуши. И до някъде може би те са прави.. Но колко от вас все още улавят ритъма на туптящото си сърце?! Може би точно толкова, колкото и са забравили шума от кипящата кръв по телата им! Все още говорим за страст! Страст.. тя е във всеки един от нас – спяща, чакаща. И въпреки че е нежелана, неискана, тя ще се събуди, ще разтвори челюсти, ще завие като вълк и ние просто трябва да й се подчиним! Но щом и Щастливецът възкликва „Създателю, благодаря ти!”* двайсет-годишна лигла, като мен също трябва да се преклони пред тази „Глупава страст!”. Невероятна страст! Да. Страстта ни направлява и ние й се подчиняваме. Какъв друг избор имаме? Все пак тя е извор на най-хубавите ни моменти: щастието от любовта, прозрачността на омразата, силата на мъката или удоволствието на пушенето. Ако можехме да живеем без страст, сигурно щяхме да живеем в мир, но тогава щяхме да сме празни отвътре.. празни стаи, затворени и влажни. Без страст щяхме да живеем като живи мъртъвци. Страст. П. С. Нека моите думи не ви ядосват или карат да запалите първата си цигара. Пиша това, за да приканя към повече толерантност към нас пушачите, а и за удоволствие на всички, които усетиха страстта в мен и аромата на цигари! *Алеко Константинов –  фейлетонът „Страст” автор: Катина Лукова Коментари