Групата

Децата в средно-училищната и по-късна възраст се чувстват неразбрани, от страна на възрастните, което ги отдалечава от техните родители от най-ранна възраст за много години напред,

В много от случаите, това неразбиране води до бунт, откъсване от семейството и желание на младежите да заминат, възможно по-далече и за по-дълго време, като периодът се удължава, а дългото отсъствие се превръща в процес.

За тях е без значение, какво правят по време на това пътешествие и като какви, и къде работят. Много от тях остават там, работят, развиват се и не се завръщат. След години, дори когато вече имат професия, си спомнят с тъга за това време и се опитват отново да го върнат.

Постоянното им търсене е предизвикано от промените в нашата природа. За разлика от животните, човекът се развива, трябва да опознае света и другите хора. Тази нужда е подготовка за бъдещите корекции, през които трябва да преминем. Нас, всички, ни очаква възход в еволюционното развитие.

Въпросът е как да преминем по-бързо, без сътресения и да знаем, накъде се развива общата тенденция. Необходимо е да разберем целта на развитието, което е заложено в нас от природата, към какво ни приканва тя? А също и да разберем нашите действия спрямо природата. Възможно е, все още да не я разбираме правилно и да вредим на себе си в настоящето или бъдещето.

Ние, възрастните не можем да имаме претенции към младите, защото те реализират своите вътрешни подбуди, заложени в тях от природата. Но ние трябва да им помогнем да открият целта, която ни е дала и към която самата тя ни води.

Съществува определена програма и нищо в света не става извън нея. Ако погледнем историята, ще видим, че природата развива човечеството, за сметка на засилването на егоизма. Така сме преминали през всички етапи на развитието като всеки от тях е бил необходим и е донесъл своите постижения. Очевидно е, че иначе не бихме могли да се развиваме.

Младите хора са готови да живеят в една стая с интернет и хладилник – нищо повече. И ако общата тенденция е такава, трябва да се отнасяме към живота, съобразявайки се с нея. Задължени сме да вървим заедно с тях. Това не означава да бъдем като тях, а просто да виждаме към какво води тази тенденция.

Може би, ако изучим това, ще ги разберем и те вече няма да са огорчени от факта, че никой не ги разбира. Нека, поне да поискаме да разберем, какво се случва с тях! Би трябвало да виждаме в младите хора, най-прогресиращата част от общата природа! Защо да казваме, че щом не са като нас, те са лоши? Тъкмо обратното, като се има предвид всичко, което ние сме постигнали, което не е чак толкова прекрасно.

Преди всичко, трябва да ги оправдаем, защото в новото покление се проявява природата, а тя винаги е прогресивна. Този факт трябва да се приеме като нещо над знанието.

Родителите, по правило, се оплакват от юношите, но независимо от всичко трябва да бъдат оправдани. Може ли да се върви срещу природата? Това е просто глупост. Налага се да приемем всичко, което има в тях като нещо, което “им отива”.

Такава е новата форма на живота, която ние не познаваме и ако искаме да помогнем на децата си, на новото поколение, трябва да сме с тях и да ги подкрепяме във всички форми, чрез които те се изявяват. Може би, заедно с тях и ние ще успеем да видим нашия следващ етап. Това се отнася за всеки родител.

В периода на възмъжаване, за юношата е характерно желанието да скъса връзката със семейството и да търси нещо свое, да търси себе си. Ако родителите са по-авангардни, децата няма да искат да се откъсват от тях.

Младите искат да растат и да се развиват и точно това би укрепило тяхната връзка с родителите. Те търсят някой по-мъдър и по-опитен, за да се поучат от него и по тази причина остават самотни в най-близкото си обкръжение.

Трябва ли тази връзка да се осъществява с онези възрастни, които са по-напредничави, или да е с връстниците, за да може вместо бягство, те да се обединят помежду си?

Добре ще е да се проявим като, ясно мислещи и да не ги чакаме да избягат, а да сме готови да ги изпратим ние, самите. И винаги да ги изпращаме на групи, а не индивидуално. Да, една група ще приема другата и всички заедно, ще пътешестват и ще се забавляват. Като ги учим, че групата е над всичко.

Човекът има нужда от общество, той не може да съществува сам. Обкръжението определя всичко и му дава примери. Без примери, не знаем какво да правим. Ние сме материал, който постоянно увеличава изискванията си.

За да зная какво искам, аз трябва да видя другите хора. И тогава ще намеря примери за това, какво искат те, как го търсят и как постигат желаното. И вече, в съответствие с моя характер, аз ще избера картината, формата и състоянието, които искам да постигна.

Извършва се корелация между вътрешните ми свойства и външните форми, които виждам. И тогава аз си избирам едно или друго обкръжение. След като направя моя избор, получавам оттам всички ценности и те стават най-важните за мен. Аз искам да ги постигна и да израстна в това общество, за да намеря в него почит и уважение и дори да предизвикам завист.

Ако говорим за групата, на практика, когато младите хора се събират, те все още не се чувстват като група. Между тях не съществува необходимата сърдечна връзка. Откъде да започнем? Какви са първите стъпки за превръщане на обикновените приятелски отношения в група?

Те се познават помежду си, но не се чувстват като група – просто са ги поканили. Как да ги обединим? Да им поставим ли, някаква цел? Да им разкажем ли, колко е хубаво да си в група?

Първото е да не ги затваряме заедно. Най-добре е да се отиде на поход, на екскурзия, в музей, на стадиона, за да се почувстват като група, “на фона” на външните фактори. Това е преди всичко. Те не трябва да седят и да обсъждат нещо, не!

С помощта на някакъв външен фактор – пикник или пътешествие, между тях трябва да възникне връзка и да се създаде усещането за групата, “ние“, спрямо природата или спрямо другите хора. След това е много полезно да се създаде нещо заедно, някакъв общ проект.

Например, учебните помещения, в които учат имат нужда от ремонт, а накрая на работата да знаят, че ще получат награда! Или друг пример: заедно да подготвят телевизионно предаване.

Те трябва да имат обща цел, да изпълняват обща работа и да полагат общи усилия, както е в армията или в другите големи обединения. По този начин се формира тяхната група. А когато между тях вече се установи определена връзка, идва времето, тази връзка да се провери: “Защо и за какво се обединяваме? “Кой участва?” “Какво очаква всеки един от живота?” “Как гледа на другарите си, на различните навици?” и т.н

Постепенно, започва да се изгражда зависимост един от друг, въпреки проявените различия. И започва работата, не просто по обединението, а по това, доколко всеки един е включен в другия. Съединението става вътрешно, като те не само трябва да се докоснат един друг, но и да се включат взаимно.

Така става преход от външната връзка към вътрешната. За да се обединят в една съвкупност, им трябва външен фактор, но за да се включат един в друг, вече им трябват обсъждания вътре в групата. Много са полезни обсъжданията на различни произведения, филми, пиеси, като с най-оптимален резултат ще са, ако се правят, насядали в кръг и се спазва равнопоставеност между всички.

Посещенията в съда, болницата, затвора предизвикват остра реакция. Могат да се анализират най-острите и специални въпроси: животът и смъртта, струва ли си да живееш по един или друг начин. За тях това е много важно, защото те, едва сега, откриват света и са в началото на пътя.

Едното и другото трябва да вървят заедно. Защото понякога не си струва да се вглъбяваш в себе си и да се “самоизяждаш”, по-добре е да изясниш отношенията си, с помощта на някой трети. Така е по-леко.

А каква е целта на групата? Как определяме тяхната цел: да се подготвят за живота или ние да ги подготвим, за да опознаят живота? Целта на групата е следната: ако в резултат на разясняване определим някаква висша ценност, може да е какво ли не, например, известен футболист или футболът като цяло – тази ценност става важна за всички.

И всеки получава стремеж, желание и оценка за избраното явление от такава величина, сила и ниво, каквито има цялата група. Така, човек повишава желанието и силата си за достигане на целта. Той получава от групата важност, сила и мощ, способност да оцелява, за да постигне целта си. Това помага на човек да постигне успех в живота. В това се състои и голямата печалба, която получаваме от групата, както е при командосите – всеки придобива силата на всички.

В историята има много групи, които са имали обща цел. Това е най-важното, защото не искаме децата ни да се прекланят пред футболната топка или пред някой известен футболист! Ние искаме те да получат истинска и вечна ценност. Затова науката за висшите закони на природата трябва да бъде съставна част от тези беседи. След това, когато се усъвършенстват, от тях може да се оформи “отбор”, който да работи в социалните мрежи на интернет.

 Това е следващият етап – след обсъжданията и разясненията да излизат в света и да започват работа. По време на обсъжданията са усвоили различни методи и действия, натрупали са опит в сферата на психологията. Те знаят как да контактуват и какво да направят, за да са силна група до такава степен, че могат да превърнат ненатрапчиво, лесно и бързо в свой приятел всеки, с когото се срещнат в мрежата.

Могат да се съревновават помежду си: “Кой го прави най-добре?” “Как да го правим заедно?” Възможностите са неограничени, но най-важното е да се поддържа висшата цел. По този начин ги учим да изучават себе си, методиката за интегрален живот, висотата на ценностите, които имат, а също и умението да ги предават на другите.

За един юноша е забележително да може да обедини качествата и наклонностите си и да ги използва полезно! Няма по-голямо удовлетворение от това, което човек постига чрез отдаването си на другите, когато те се съгласяват с него и се присъединяват. Младежите търсят уважение и почит – тъкмо това получават тези деца. Затова създаването на групи, които след това ще се занимават със създаването на социални мрежи, е сериозна задача, цел и възвишена работа.

Всички форми трябва да бъдат анализирани и всяка има своето място, но основната цел се постига чрез обсъждането. Докато фронталната форма на обучение, когато учителят стои до дъската и обяснява, изобщо не е приемлива за младежите.

Учебните курсове не са подходящи за младежта. Това е сухо, академично обучение. На тях им е нужно знание, но знанието, особено при новото поколение, се усвоява само при условие, че преминава като обсъждане и лично вътрешно преживяване, въпреки, че не обичат дългите разговори, иначе знанието не се усвоява.

Обясненото на глас ще го чуе един от двадесетима, а дали изобщо ще има такива, които ще запомнят и използват нещо, не се знае. Докато в процеса на обсъждане, до такава степен съпреживяваме дадено явление, че то става общо за всички и вече ще знаят как да работят с него и какво се случва. Но, всички са длъжни да участват, групата ще ги накара.

Първо е обединяването, поради външен фактор. Второ, е общият проект. Как на този етап, още преди да са станали вътрешно свързани, да развием у младежите чувство на отговорност към общото дело? Обикновено в групите има няколко души, които правят всичко, а останалите се крият зад тях.

Всяка група има устройството на пирамида – едни действат, други мислят, трети знаят, четвърти помагат – всеки има своето място. Най-важното е да се даде възможност на всеки да участва, а длъжността, която ще заема няма значение.

Важността на обкръжението ще ги научи да бъдат отговорни към работата си. Разбира се, всичко се прави изкуствено, докато не забележат, че при тях всичко е изкуствено. Но, всичко това изкуствено трябва да бъде изградено от самите тях, за да могат после да се издигнат на едно по-сериозно ниво.

Те разбират, че тяхната природа се нуждае от някаква изкуственост и с нейна помощ работят над себе си?

Младежите трябва да разбират етапите, през които преминават. Те трябва сами да си бъдат психолози, за да работят върху себе си, с помощта на групата и с мотото:

“Зная, че съм една егоистична материя, която мисли само за себе си, но имам моята група, която ще ми помогне да се променя. И тогава ще стана велик и прекрасен!“.

Трябва да се вгледат в случващото се. Всеки от тях трябва да уважава групата, защото от нея зависи неговото бъдещо състояние.

Групата, заедно с възпитателя, трябва да избира следващите стъпки в своето развитие.

Тоест, след като са опознали себе си и своята природа, след като са се научили да бъдат психолози сами на себе си и познават желанията и мислите на всички младежи, да започнат да действат в социалните мрежи, за да привличат своите връстници към същия този процес, през който преминават самите, те и да помагат, отдавайки натрупания опит и познания, достигайки до своето пълно удовлетворение!

автор: Емилия Наумова

Коментари