Бургас може да е изпълнен с култура и без да е европейска столица на културата

[caption id="attachment_30717" align="alignleft" width="300"] Неизбежно е. Усилията винаги биват възнаграждавани[/caption] В света на спорта, пък и в живота победите и загубите вървят ръка за ръка. Когато побеждаваш, всички те аплодират, величаят, кланят ти се и искат да са ти приятели. Дори мнозина застават до теб, тупат се в гърдите и дават да се разбере, че успехът е и техен. Когато обаче загубиш...ами тогава разбираш, че загубата и неуспехите са самотно занимание, т.е те са си само твои. Загубилият има два варианта пред себе си. Първият е да преглътне болката и унижението от това, че е бил повален,  да поеме въздух, да изтрие сълзите си, да стисне зъби, да се изправи и да продължи по пътя си, за да стигне отново до момента, когато съдбата ще му даде възможност за реванш. Разбира се, спортната етика изисква да се намери мъжество да поздравиш съперника и да му пожелаеш успех, дори и да е лицемерно. Вторият вариант е загубилият надпреварата да изкрещи на целия свят, че не приема поражението, да извика че е заслужавал победата много повече от своя съперник и че всъщност този съперник не само че е бил по-слаб, ами и дори е получил помощ от съдията на двубоя. И да заплашваш и да обясняваш, че ще обжалваш, че ще подадеш протест пред органа или организацията, които ръководят надпреварата. И тогава единственото, което можеш да спечелиш е съжаление. Много е възможно и присмех. Като нищо и презрение. За съжаление Бургас избра втория вариант след като загуби състезанието с останалите български градове за избор на Културна столица на Европа през 2019 год. София, Пловдив, Велико Търново и вечно бодящата ни очите Варна продължиха, а нашата кандидатура беше отхвърлена и това отприщи такава вълна от хленчене и възмущение и започнаха да се роят такива теориии на конспирациите, че чак да го хване срам човек. Не е за вярване, но пак от ъгъла изпълзяха противните исторически комплекси, които са ни насаждани откакто се помним. А истината е следната . През последните няколко години Бургас дръпна напред с такива смайващи темпове, че се превърна в сензация. Каквото и да говорят местните и чуждите вечно недоволни мърморковци, бургазлии си върнаха отдавна изгубената гордост и самочувствие. Доскоро градът беше нещо като транзитна гара за пътуващи туристи към съседните градове и села, а тук оставаха да преспиват при роднини само отчаяни несретници, които нямат пари за почивка. Самият факт, че от град със статута на крайпътна гара или мизерна работническо-селска спалня Бургас започна да се съизмерва не само с градове от страната, но и с градове от Европа, показва ,че нещата вече не са същите. Ами помислете си само, че преди две години Истанбул беше европейска столица на културата, а сега ние посегнахме към същото отличие. Днес няма българин, който да не говори с добри думи за Бургас и затова изобщо няма смисъл да леем сълзи, да скубем коси и да ревем на рамото на целия свят заради отхвърлената ни кандидатура за културна столица на Европа. Единственото, което може да се направи в случая е да се продължи по същия път. И проблемът на кмета и неговия екип на цялата общинска администрация не е загубата в надпреварата със София, Пловдив, Варна и Велико Търново. Най-важният проблем за разрешаване е Димитър Николов и общинската администрация да убедят общинския съвет да гласува все по-голям бюджет за култура и да привлекат все повече съмишленици и подкрепа за усилията си да превърнат Бургас в културен център на България. Затова поздравления за екипа,  който изнесе цялата битка, адмирации за смелостта и вярата и смело напред. И понеже започнах със спорт, ще завърша с такъв пример. През 1982 год Италия стана световен шампион по футбол. Всеки футболен запалянко по света обаче без проблеми ще ви изреди кажи речи целия отбор на Бразилия, защото показаното от бразилските виртуози беше феноменално красиво. Е, значи и загубилият може да остане в история. Така че Бургас част от овациите са и за Бургас, а пожеланията за успех трябва да отправим към останалите градове. Към Варна също. А съдбата си знае работата. Тя винаги възнаграждава богато усилията. Може би нетогава, когато ни се иска, но наградата винаги идва. Иначе казано Бургас може да смайва със своите културни прояви и българи и чужденци дори и без титлата „Европейска столица на културата 2019”, защото хубавите неща в града са се случвали преди и трябва да се случват и след 2019 год.     Коментари