Нова опция

Човек се развива, благодарение на това, че взима пример от някого, защото в себе си няма вътрешен еталон. Води се от различни импулси и подбуди, от своите мисли и желания от различен характер. Но не знае как да създаде ред във всичко, дадено му от природата, по какъв начин да организира това и взима примери отвън. Това научаваме от науката за висшите закони на природата, психологията също го потвърждава. За да вземе детето правилния пример, трябва да следим този процес и да не изпускаме момента, когато трябва да го заобиколим с добрите образци, според които то ще формира себе си. Ще трябва да го коригираме, ако прави това не съвсем правилно, като сме много деликатни по този въпрос, но ако се наложи ще действаме и по-настойчиво. Ще успеем, ако действаме с добро и така, детето да не усети, че тайничко го насочват, като му показваме положителни примери, достойни за подражание. Но ако видим, че обкръжението му е дотолкова нежелателно, че получава лоши примери и се оформя отрицателно, трябва да упражним натиск и да наложим санкции. Желателно е да заобиколим децата с толкова достойни примери от тяхното обкръжение, че да им бъде неприятно и трудно да следват отрицателните модели на поведение. Примерите са единственото средство за възпитание на човека, не само на младежите. В своето развитие младият човек иска да знае какъв ще стане като личност, не като професия. Но и в други етапи на живота, несъзнателно следваме различни образци и ги възприемаме, защото се променяме само на базата на примера. Човекът прави нещо в живота, защото е видял съответния пример. Без този пример висим в пространството, тъй като съществуващата вътре в нас потенциална информация не е приела съответната форма, в която да я въплътим. Затова, винаги трябва да знаем как да седим, как да се движим, какво да говорим, какво да купуваме и какво да правим. Ние непрекъснато търсим образец за подражание в множеството фотографски картинки, запечатани в мозъка ни. Не действаме, без да извлечем от паметта си  някаква картина и нейната реализация. Днешните деца разбират, че емоционалното и моралното удовлетворяване, в стила на техните родители е много по-различно от това, което искат и чувстват те. Ценностите са се променили, но не бива да мислим, че към по-лошо. Всеобщо е мнението, че младото поколение се е снизило, в сравнение с предишното си състояние. Така е, защото в процеса на развитие сме стигнали до етапа на “осъзнаване на злото”, до анализа. Затова вчерашните ценности вече не са ценности. А какво да се цени сега: футболът, парите? Трябва да се съгласим, че светът е станал такъв. Днешните ценности ни изглеждат дребни и повърхностни, но не знаем какво е зад “хълма на историята”, по който се изкачваме сега. Егоизмът расте, желанията се усилват, връзката помежду ни става все по-тясна и всичко се опустошава, за да се запълни отново, може би с много по-висока ценност, която засега не виждаме. Но за да я достигнем, трябва да се освободим от всичко старо. Това се нарича “осъзнаване на злото”, когато започваме да осъзнаваме, че няма никаква полза от всичко, което сме имали преди. Какво от това, че познавам различните философии, литературата и музиката? Ако егоизмът се развива по такъв начин, че по естествен път не мога да се удовлетворя с предишните “постижения“, значи той е готов за някакво ново запълване. В наши дни удовлетворяването е много незначително и повърхностно. Дори развитите и умни деца са пленени от неща, лишени от дълбочина. От една страна, те виждат тяхната празнота, а от друга – не могат да преодолеят зависимостта си от тях. Те имат определени модели, които ценят: “Този, който ме уважава!”, “Този, който е постигнал нещо!”. А, дали трябва децата, а и възрастните да достигнат до тоталното “осъзнаване на злото” и напълно да се разочароват от тези модели или може, още сега да им се предложат алтернативни ценности на мястото на вече съществуващите? Възпитанието е световен проблем. Ако успеем да възпитаме поне едно поколение с насоченост към обединеност и хармония със създалата ни природа, която чрез кризата сега ни заставя да сме съпричастни и обединени един с друг, няма да имаме проблем със следващите поколения, които ще приемат тези принципи от своята семейна среда и ще ги следват. Днес не можем със сила да насаждаме ценностите на предишните поколения, защото развитието ни в момент налага точно това. Така ценностите, произлизащи от спорта и развлекателните жанрове са по-близки и по-ясни на подрастващите и ако искаме да им дадем истинско развитие, трябва да работим с технитте интереси. Преди всичко, трябва да изградим обкръжение, което да ги подбужда към това. Човек не чува онова, от което няма нужда. Потребностите трябва да са първични и да произлизат от обкръжението. Когато всички започнат да говорят за някого, няма значение за кого – играч, артист или учен, – когато той стане важен за обкръжението, което е важно за мен, той ще стане важен и за мен. И не заради заслугите си, а затова че го ценят хората, които аз уважавам. Ако приятелите ми започнат да ценят някого, не бива да го критикувам, защото това ме отдалечава от тях. За мен е важно, дали и аз ще го уважавам, защото това ме обединява с тях. Колкото повече ценя този човек, толкова по-добре ще се отнасят приятелите ми с мен – общото уважение ще ни свърже. Това е действието в затворения кръг. Затова за нас е много важно да започнем, постепенно да формираме такива ценности и образци, които да заменят предишните, да са притегателни и достъпни, да не са създадени изкуствено. Днес това са футболистите и спортистите. Но можем да работим, с помощта на нашите младежи и широката публика. Въпросът е единствено в това: какви ценности ще предлагаме? Какво уважение, каква власт? От какво зависят те Тези промени ще настъпят ли под влияние на обкръжението, което ще приеме новите ценности или младежите сами ще открият и ще уважават някакви ценности от по-високо ниво, отговарящи на тяхното развитие, защото те не съдят и не критикуват ценностите, които имат днес. Трябва ли да развиват в себе си критично отношение към това, което уважават или е достатъчно само обкръжението като цяло да се ориентира към новите ценности? Младите хора не живеят в отделно пространство и възприемат от нас, възрастните.  Това, което почитат възрастните изтича към тях и те го приемат. Затова трябва да работим с по-широки слоеве от населението, с по-възрстните, по-разбиращите и по-уравновесените и да внедряваме там новите ценности. Тогава те ще преминат към младежта. Освен това ще настъпи “осъзнаване на злото” в много области, особено в спорта, развиващ се заради икономическия интерес. Кой ще играе?! Коя страна ще победи?! Сякаш цели държави се борят за правото на първенствата или на олимпиадите! Самият спорт се превръща във важен символ. Разбира се, по-добре е да се играе, отколкото да се воюва. Футболът днес не е просто игра. Около него е създадена цяла индустрия: излъчване на живо, животът на футболистите, коментари на специалистите, големи пари, хазарт. Хората живеят с всичко това. Сегашният период е междинен. Някога е трябвало да работим тежка работа, за да си осигурим препитанието, а днес вече няма такава необходимост. 90% от населението може да не работи и да получава всичко, благодарение на механизацията и технологиите. Ние навлизаме в такава технологична епоха, когато човекът няма какво да прави, защото 2–3% от населението на света ще дават на човечеството всичко. Какво ще правят останалите? През цялото време ли, ще играят футбол!? Трябва да разберем, че проблемът е сериозен – поради безработицата да се намали значително броя на населението или да му дадем занятие. Говори се за 10% безработица, но безработните са 80–90%. Преминаваме през особен процес, когато всичко се променя - технологиите, житейският статус, връзките между хората, отношението към екологията, към семейството и към себе си. Ако преди се удовлетворявахме от постоянната си заетост с работата и семейството си, вече не е така. Можем да дадем пример как чрез групата се създава собствена минисреда, която пази и развива хората, защото всички обяснения, иначе са само философия и теория. Те почти не се възприемат. Затова, ако покажем как се реализира методиката успешно в тази малка сфера от обществото, ще се възприеме и в голям мащаб. В процеса на обсъжданията, които ще правим, леко и незабележимо ще ги водим към самокритика и “осъзнаване на злото”. В човека трябва да се формира осъзнаване на егоизма като зло. Точно това не ни достига. Необходимо е да оценим, че всички тези сегашни, съвременни интереси е възможно да не са така безполезни. Те ни носят временна наслада и удовлетворение. Но има и други, много по-стойностни неща, касаещи обединеност, подпомагане, които ни донасят вечност, съвършенство, безкрайно постижение, неограничен живот и всеки трябва сам да направи своя избор, преди природата да е “стоварила” върху нас последния си гонг. Това трябва да стане ясно и хората ще осъзнаят истинското зло. А сега ни предстои да създадем образцовата група, която чрез самокритика и “осъзнаване на злото”, в сегашното си състояние, ще покаже на човечеството, че има и друга опция! И след междинния етап, който преживяваме в момента да настъпи едно ново състояние, новата стъпка в еволюцията на човечеството. Зависи от всички нас! автор: Емилия Наумова Коментари