Стремежът в един млад човек е да усети себе си, да се изправи пред изпитания, да се самоопредели и да формира собствената си индивидуалност. Но днес се наблюдава тенденция на безразличие към околните, която прераства в нарцистичност. Човекът, все повече и повече е погълнат от себе си.
Човечеството живее между две исторически епохи. В продължение на милиони години природата се е развивала егоистично и еднопосочно от неживата материя в растителната и животинската до степента “човек“.
Егоизмът нараства и непрекъснато ни тласка напред с мисълта: “Заслужава си да съм свързан с моето обкръжение и да действам като част от човечеството.”
Заради тази своя потребност хората изграждат човешкото общество във вид на различни организации, които осигуряват пенсии, застраховки, здравеопазване, всевъзможни предприятия, обединения и клубове. Но въпреки това, нашият егоизъм е нараснал до такава степен, че вече не сме способни да си взаимодействаме, в рамките на подобни организации. Ако можем да извлечем полза за себе си, участваме в тях, ако не – те не ни трябват.
Другият човек също не ни вълнува. Но в природата нищо не става случайно и без необходимост. Затова днес, чувствайки безразличието си към другите, започваме да се замисляме, как ни се отразява това и накъде води. Така стигаме до осъзнаването на злото, което се случва и се налага изводът, че щом като не ни интересува другият човек, то човешкото общество се разрушава. Хората се отделят един от друг и създадените преди организации и връзки вече нямат замисления отпреди ефект.
Високото ниво на емиграцията в света показва, че човекът вече има свободата да си избира мястото, където се чувства най-удобно за устройването на живота си. Не държи да бъде точно в едно определено общество, в една страна, да принадлежи на някакъв конкретен народ или държава, като не чувства принадлежност, към каквото и да е.
Във всяка точка на света съществуват, горе-долу един език, една храна, приблизително еднакви битови условия, образование и култура. Всичко това е еднакво достъпно и когато се налага да пътуваме по света, не се чувстваме откъснати от възприетия си начин на живот.
Живеещите в чужбина си пишат с приятелите и с близките си, контактуват по всяко време и не се чувстват, откъснати от средата си. Малката ни потребност от физически контакт е следствие от техническия прогрес и започваме да разбираме, че има възможност да се изолираш, да си взаимодействаш със света чрез Интернет и това е много удобно.
Ако обособяването, което ние толкова търсим, ни правеше по-щастливи, щяхме да продължаваме спокойно да си живеем така. Но чрез световната криза в момента, природата ни нанася удар, като ни предупреждава, че състоянието без истинска връзка помежду ни е много опасно. Човешкото общество няма да може да си осигурява и най-необходимото за живот.
Омразата, разединението, глобалната криза, включително нарушената екология и климат ще достигнат такова ниво, че няма да можем да продължим да съществуваме. Нашият егоизъм и развитието на технологиите позволяват да съществуваме поотделно и да се чувстваме комфортно без да сме свързани с другите хора, а в природата има единност и хармония.
Затова, сега се намираме в преходен период, като приключваме развитието си в предишния егоистичен етап и трябва да преминем на следващото ниво, развивайки взаимно подпомагане, обединеност и съпричастност.
Този преход е “порастването” на човечеството и точно днешните, подрастващи млади хора ще направят този скок. Те демонстрират пълно пренебрежение към всички обществени институции и не искат да участват в тях. Но вътрешните, външните страданията и ударите на живота ще ги накарат да променят отношението си, и да са по-отговорни за обществените събития.
Провеждат се много изследвания в областта на социалните мрежи. Смята се, че колкото по-често човек обновява профила си в социалната мрежа, толкова е по-склонен към самолюбуване, като е установена точна пропорция между степента на увлеченост в мрежата и степента на егоизма на човека.
Социалната мрежа е средство за обединяването на хората, но това е “псевдообединяване”, понеже насочва човека към самия себе си и стимулира неговия егоизъм.
По броя на членовете си, Фейсбук е на второ място след Китай, като свят в света. Това означава, че между хората съществува връзка – изкуствена, лоша, под всякаква критика, но все пак връзка. И в съответствие със своята природа, с егоизма, който се развива в тях, тези млади хора усещат, че това е правилната форма за обединяване в наше време.
Те не искат да се запознават лично, имат си своята територия у дома, в работата, и така живеят. Купуват си продуктите “он-лайн” или от супермаркета и се прибират. Имат хладилник, пералня, климатик – всичко, което им е необходимо. Храната е полуфабрикат за бързо приготвяне, така че всичко е “ОК”. А ако искат да общуват с други хора, става лесно чрез компютъра и Фейсбук – връзка от типа на “бързата храна“!
За тях това е една нормална връзка и повече не им трябва, дори момчетата и момичетата, първо се запознават “он-лайн”, а след това се срещат. Ето, до каква степен изискванията на егоистичните желания на човека, при новото поколение придобиват съвсем нова посока.
Нуждата от топлина и прегръдка са в миналото и в повечето случаи, хората могат да задоволят своята емоционалност чрез общуването в Интернет. Това ги успокоява и напълва. Достатъчен е един кратък разговор. Няма го онова желание да сме реално един до друг. Вероятно днес, както се вижда, минаваме към друг вид близост – електронна, която намалява и дори премахва разстоянието. За радост в нея има дихание на живот!
От Фейсбук може да се разбере, какво ни диктува обществото. Човек никога няма да сложи снимки, на които не изглежда добре, никога няма да напише нещо лошо за себе си и се оказва, че във Фейсбук, “никой не е истински”. Всичко трябва да изглежда по възможно най-добрия начин. Много хора живеят, според това колко са популярни във Фейсбук.
По време на беседа с младежи става ясно, че дори когато са свързани чрез Фейсбук, те остро усещат празнотата. Казват, че тази връзка не е истинска, че е повърхностна и нещо не и достига.
Искайки да подобрим възпитанието на младите хора, можем да се намесим, така че да запълним това усещане за празнота. Нямаме друг избор – мрежата съществува и подрастващите искат да са свързани, точно по този начин. Успоредно с това те усещат, че тя трябва да се напълни с нещо емоционално, пламенно и живо.
Може да се говори за най-тривиални неща. По този начин бихме насочвали младите в дискусии на теми, засягащи възможност да се договарят помежду си и да се обединяват. Така ще можем да ги възпитаваме и да ги изведем в едно по-добро и по-високо състояние.
Теми за смисъла на живота, за причините на това, което се случва в света. Защо всичко се случва точно така? Защо обичаш някого, а друг не? Защо към теб се отнасят не така, както би ти се искало? Да има психология, екология и други теми, близки на тях. Може и дори е желателно, младежите да изказват от какво са недоволни, да предлагат свои виждания и предложения.
Критиката към възрастните е много силно изразена, което не може да се каже за способността им да търсят причините. Точно това трябва да се събуди в тях – осъзнаването, че явленията имат много причини на най-различно ниво. Често пъти за юношите има значение само това, което виждат, те критикуват и отхвърлят всичко подред. Могат да обяснят защо не искат едно или друго, но не са готови да кажат какво искат, как да го постигнат и какви са причините.
Въпросът е, как да се доближим до съвременните юноши, които живеят по този начин, за да променим нещо в тях, да им създадем ценности? Откъде да започнем?
Не може да се започне от средата – изведнъж да отидем при 13–14 годишните и да започнем да им говорим. На 12–13 години човек вече не е подрастващ, той е пораснал.
Детето е тийнейджър от много по-рано: от 9 до 12–13 години, когато в него, все още може нещо да се промени, защото после, практически вече е невъзможно. Освен това, какво ще им дадем в замяна? Ние трябва да създадем система, която да отговаря на нуждите на подрастващите, но да се основава на други ценности.
Трябва да се действа постепенно, с помощта на хора, които са популярни сред младежта – различни знаменитости. Ролята им в този процес трябва да е възпитателна. Нека те да общуват с децата, да си пишат с тях, да им обясняват, да участват във форуми.
Така ще стане ясно, че имат по-високи ценности от тези на младежите и децата ще могат да се приповдигнат, да се заемат с някаква дейност, да се организират в клубове по интереси и да станат движеща сила на събитията.
Както се развиват технологиите, различните части на света ще бъдат свързани с Интернет без ограниченията на писмеността и на речта, с използването на синхронен превод. Така ще се почувстваме свързани заедно, като предстои само тази връзка да се напълни с позитивно съдържание.
Подрастващите младежи, трябва да бъдат насърчавани да използват навиците си от Фейсбук и другите мрежи, за да могат да приближат човечеството до една добра взаимна връзка.
Те ще водят Интегралното развитие на света, защото сега е пикът в развитието на егоистичното желание и ще пожелаят това водачество, защото ще ги последват милиони хора в целия свят!
автор: Емилия Наумова
Коментари
03 дек. 2013
2013-12-03
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Фейсбук
Стремежът в един млад човек е да усети себе си, да се изправи пред изпитания, да се самоопредели и да формира собствената си индивидуалност. Но днес се наблюдава тенденция на безразличие към околните, която прераства в нарцистичност. Човекът, все повече и повече е погълнат от себе си.
Човечеството живее между две исторически епохи. В продължение на милиони години природата се е развивала егоистично и еднопосочно от неживата материя в растителната и животинската до степента “човек“.
Егоизмът нараства и непрекъснато ни тласка напред с мисълта: “Заслужава си да съм свързан с моето обкръжение и да действам като част от човечеството.”
Заради тази своя потребност хората изграждат човешкото общество във вид на различни организации, които осигуряват пенсии, застраховки, здравеопазване, всевъзможни предприятия, обединения и клубове. Но въпреки това, нашият егоизъм е нараснал до такава степен, че вече не сме способни да си взаимодействаме, в рамките на подобни организации. Ако можем да извлечем полза за себе си, участваме в тях, ако не – те не ни трябват.
Другият човек също не ни вълнува. Но в природата нищо не става случайно и без необходимост. Затова днес, чувствайки безразличието си към другите, започваме да се замисляме, как ни се отразява това и накъде води. Така стигаме до осъзнаването на злото, което се случва и се налага изводът, че щом като не ни интересува другият човек, то човешкото общество се разрушава. Хората се отделят един от друг и създадените преди организации и връзки вече нямат замисления отпреди ефект.
Високото ниво на емиграцията в света показва, че човекът вече има свободата да си избира мястото, където се чувства най-удобно за устройването на живота си. Не държи да бъде точно в едно определено общество, в една страна, да принадлежи на някакъв конкретен народ или държава, като не чувства принадлежност, към каквото и да е.
Във всяка точка на света съществуват, горе-долу един език, една храна, приблизително еднакви битови условия, образование и култура. Всичко това е еднакво достъпно и когато се налага да пътуваме по света, не се чувстваме откъснати от възприетия си начин на живот.
Живеещите в чужбина си пишат с приятелите и с близките си, контактуват по всяко време и не се чувстват, откъснати от средата си. Малката ни потребност от физически контакт е следствие от техническия прогрес и започваме да разбираме, че има възможност да се изолираш, да си взаимодействаш със света чрез Интернет и това е много удобно.
Ако обособяването, което ние толкова търсим, ни правеше по-щастливи, щяхме да продължаваме спокойно да си живеем така. Но чрез световната криза в момента, природата ни нанася удар, като ни предупреждава, че състоянието без истинска връзка помежду ни е много опасно. Човешкото общество няма да може да си осигурява и най-необходимото за живот.
Омразата, разединението, глобалната криза, включително нарушената екология и климат ще достигнат такова ниво, че няма да можем да продължим да съществуваме. Нашият егоизъм и развитието на технологиите позволяват да съществуваме поотделно и да се чувстваме комфортно без да сме свързани с другите хора, а в природата има единност и хармония.
Затова, сега се намираме в преходен период, като приключваме развитието си в предишния егоистичен етап и трябва да преминем на следващото ниво, развивайки взаимно подпомагане, обединеност и съпричастност.
Този преход е “порастването” на човечеството и точно днешните, подрастващи млади хора ще направят този скок. Те демонстрират пълно пренебрежение към всички обществени институции и не искат да участват в тях. Но вътрешните, външните страданията и ударите на живота ще ги накарат да променят отношението си, и да са по-отговорни за обществените събития.
Провеждат се много изследвания в областта на социалните мрежи. Смята се, че колкото по-често човек обновява профила си в социалната мрежа, толкова е по-склонен към самолюбуване, като е установена точна пропорция между степента на увлеченост в мрежата и степента на егоизма на човека.
Социалната мрежа е средство за обединяването на хората, но това е “псевдообединяване”, понеже насочва човека към самия себе си и стимулира неговия егоизъм.
По броя на членовете си, Фейсбук е на второ място след Китай, като свят в света. Това означава, че между хората съществува връзка – изкуствена, лоша, под всякаква критика, но все пак връзка. И в съответствие със своята природа, с егоизма, който се развива в тях, тези млади хора усещат, че това е правилната форма за обединяване в наше време.
Те не искат да се запознават лично, имат си своята територия у дома, в работата, и така живеят. Купуват си продуктите “он-лайн” или от супермаркета и се прибират. Имат хладилник, пералня, климатик – всичко, което им е необходимо. Храната е полуфабрикат за бързо приготвяне, така че всичко е “ОК”. А ако искат да общуват с други хора, става лесно чрез компютъра и Фейсбук – връзка от типа на “бързата храна“!
За тях това е една нормална връзка и повече не им трябва, дори момчетата и момичетата, първо се запознават “он-лайн”, а след това се срещат. Ето, до каква степен изискванията на егоистичните желания на човека, при новото поколение придобиват съвсем нова посока.
Нуждата от топлина и прегръдка са в миналото и в повечето случаи, хората могат да задоволят своята емоционалност чрез общуването в Интернет. Това ги успокоява и напълва. Достатъчен е един кратък разговор. Няма го онова желание да сме реално един до друг. Вероятно днес, както се вижда, минаваме към друг вид близост – електронна, която намалява и дори премахва разстоянието. За радост в нея има дихание на живот!
От Фейсбук може да се разбере, какво ни диктува обществото. Човек никога няма да сложи снимки, на които не изглежда добре, никога няма да напише нещо лошо за себе си и се оказва, че във Фейсбук, “никой не е истински”. Всичко трябва да изглежда по възможно най-добрия начин. Много хора живеят, според това колко са популярни във Фейсбук.
По време на беседа с младежи става ясно, че дори когато са свързани чрез Фейсбук, те остро усещат празнотата. Казват, че тази връзка не е истинска, че е повърхностна и нещо не и достига.
Искайки да подобрим възпитанието на младите хора, можем да се намесим, така че да запълним това усещане за празнота. Нямаме друг избор – мрежата съществува и подрастващите искат да са свързани, точно по този начин. Успоредно с това те усещат, че тя трябва да се напълни с нещо емоционално, пламенно и живо.
Може да се говори за най-тривиални неща. По този начин бихме насочвали младите в дискусии на теми, засягащи възможност да се договарят помежду си и да се обединяват. Така ще можем да ги възпитаваме и да ги изведем в едно по-добро и по-високо състояние.
Теми за смисъла на живота, за причините на това, което се случва в света. Защо всичко се случва точно така? Защо обичаш някого, а друг не? Защо към теб се отнасят не така, както би ти се искало? Да има психология, екология и други теми, близки на тях. Може и дори е желателно, младежите да изказват от какво са недоволни, да предлагат свои виждания и предложения.
Критиката към възрастните е много силно изразена, което не може да се каже за способността им да търсят причините. Точно това трябва да се събуди в тях – осъзнаването, че явленията имат много причини на най-различно ниво. Често пъти за юношите има значение само това, което виждат, те критикуват и отхвърлят всичко подред. Могат да обяснят защо не искат едно или друго, но не са готови да кажат какво искат, как да го постигнат и какви са причините.
Въпросът е, как да се доближим до съвременните юноши, които живеят по този начин, за да променим нещо в тях, да им създадем ценности? Откъде да започнем?
Не може да се започне от средата – изведнъж да отидем при 13–14 годишните и да започнем да им говорим. На 12–13 години човек вече не е подрастващ, той е пораснал.
Детето е тийнейджър от много по-рано: от 9 до 12–13 години, когато в него, все още може нещо да се промени, защото после, практически вече е невъзможно. Освен това, какво ще им дадем в замяна? Ние трябва да създадем система, която да отговаря на нуждите на подрастващите, но да се основава на други ценности.
Трябва да се действа постепенно, с помощта на хора, които са популярни сред младежта – различни знаменитости. Ролята им в този процес трябва да е възпитателна. Нека те да общуват с децата, да си пишат с тях, да им обясняват, да участват във форуми.
Така ще стане ясно, че имат по-високи ценности от тези на младежите и децата ще могат да се приповдигнат, да се заемат с някаква дейност, да се организират в клубове по интереси и да станат движеща сила на събитията.
Както се развиват технологиите, различните части на света ще бъдат свързани с Интернет без ограниченията на писмеността и на речта, с използването на синхронен превод. Така ще се почувстваме свързани заедно, като предстои само тази връзка да се напълни с позитивно съдържание.
Подрастващите младежи, трябва да бъдат насърчавани да използват навиците си от Фейсбук и другите мрежи, за да могат да приближат човечеството до една добра взаимна връзка.
Те ще водят Интегралното развитие на света, защото сега е пикът в развитието на егоистичното желание и ще пожелаят това водачество, защото ще ги последват милиони хора в целия свят!
автор: Емилия Наумова
Коментари