Да се почувстваш свободен

Интересуваме се как да ограничим детето отвън, а детето трябва да умее да ограничава само, себе си отвътре, за да израсне правилно и да е щастливо и весело.   На това трябва да го учим още от детството, с началото на възпитанието, да има правилно взаимоотношение с обществото. То трябва да знае как да определи мястото си в социума и да бъде в равновесие с него. Тогава във всякакава среда, където и да е, ще може да се устрои така, че да е полезно за него и за околните. Възпитателите и родителите трябва да виждат целта на възпитанието в това, детето да може да се насочи самò във възпитателната или във всяка друга среда. То трябва да знае как да се държи правилно във всяко общество, как да създава връзки в него, да се включва във взаимната комуникация и да се чувства комфортно. На него трябва да му е ясно, какво точно иска обществото от него и какво то може да получи от обществото. Да си в равновесие с обкръжението си, е най-доброто и благоприятно състояние. В традиционното възпитание това се нарича "определяне на ценностите". В училище на тази тема се посвещава един урок седмично, а през останалото време детето трябва да се оправя самò, без да мисли за това. Само когато започне да се държи лошо, тогава му се сърдят, започват да разговарят с него и да обсъждат ситуацията. Необходимо е да го насочваме, за да стане правилна част от обкръжението, което считаме като организъм, състоящ се от взаимно свързани помежду си клетки, всяка от които функционира в хармония с другите. Виждаме как в наши дни това става все по-ясно: човечеството става глобално и интегрално. В едно такова общество, все по-определящи стават взаимната договореност, взаимните отстъпки и връзки. Учим ли на това нашите деца? Защото, иначе човешкото общество няма да може да просъществува! Ние вече разбираме, че не можем да дадем на детето професия за цял живот � професиите се менят постоянно. Но ако то получи правилна основа на взаимодействие с обществото, на поведение в него, ако намери своето истинско място в него, това ще бъде фундамент за успеха на човека в живота. Успехът няма да дойде за сметка на другия човек � в интегралното общество това е невъзможно. Но при една правилна връзка с ближния, ако намери себе си, то ще може да се реализира добре. Налага се днес хората да променят вида на занятията си по няколко пъти в живота си. Дава се образование в училищната система без заинтересованост, как тези деца ще се устроят нататък. Хората са объркани, потиснати и страдат от депресии. Една част от тях стават престъпници, други трудно напускат дома си, защото не знаят как е устроен светът и какво става в него. В обществото действат такива правила, че всеки изпитва натиск и се опитва със сила да извлече полза от ближния си. Никой дори не мисли затова, че обществото трябва да е единно и да функционира гладко. Всичко това е вследствие на възпитанието, което хората са получили. Когато учим децата да мислят само за себе си и да бъдат "отличници" в това, за тях не е никакъв проблем да ощетят другите. По този начин разрушаваме обществото и този процес все повече се усилва. А мисълта да отстъпиш или да се съобразяваш с другите остава извън възпитанието. В детската си възраст, хората не са били учени да разговарят помежду си. А друго, дори не е необходимо. Преди всичко, трябва да обединим децата в група и да ги научим да разговарят помежду си, да се разбират, да се договарят, за да постигнат равенство. Децата могат да бъдат възпитавани не само чрез личното преживяване, а и с отрицателни примери отвън. Телевизията постоянно показва такива неща в най-различни области. Така ще получат един добър житейски урок за това, какво се случва, когато не се слушат един друг.     Те трябва да се подготвят за друг живот. Ако в групата от деца, която се обучава има дете, което пречи на разговора и разсейва другите, групата може да го приобщи. Но не като го отстрани да постои в коридора и самò да поиска да се върне. Коригирането на поведението става вътре в групата, затова ако го отстраним, ние лишаваме детето от възможност да се промени, а така нищо не постигаме. Но понякога става така, че цялата група е увлечена в разговора и само един да започне да пречи, той моментално разрушава всичко постигнато. Може да се направи почивка и да се поговори с другите деца. Когато всички отново влязат в клас, нека да демонстрират пренебрежение към него: "Я, вижте кой е дошъл?“ Това поведение от страна на мнозинството, силно се отразява на децата. А, дали не е опасно подобно отношение към детето? Няма ли да загуби самоувереност? Няма ли това да го обиди и да го срине? Ако пренебрежението идва от групата, а не от възрастните, то ще го запомни за цял живот. Това не е наказание, а ответната реакция на групата към това, което детето предизвиква в нея. Това трябва да се покаже на детето! Ако то не го почувства, никога няма да се промени. Ако просто го изгоните и то не знае причината, ще отиде да си играе и ще бъде доволно. Малко пренебрежение от страна на групата ще е напълно достатъчно. И все пак, ако детето да не може да управлява природата си само обкръжението, чрез своето порицание или одобрение може да го промени. Детето трябва да чувства, че групата го отхвърля: не физически, а че не иска да приеме неговото поведение. Но дори, когато всички са съгласни да спазват правилата на поведение и да не пречат на групата, винаги се намира някой, който да попречи. Така е, защото природата ни е такава. Ние сме егоисти, искаме всичко само за себе си, другите са ни безразлични. Готови сме да ударим някого или да му се присмеем. Ако природата ни беше друга и не искахме всичко само за себе си, нямаше да има нужда от правила и закони, защото всички щяха да се грижат един за друг и щяха да бъдат равни. Никой нямаше да иска да е по-силен или да е нещо повече от другите. Не трябва да съдим човека, а да съдим явлението � природата на човека. И да не питаме децата: "Кой, кого удари?“, защото нямаме две конкретни деца, а човек, който е ударил друг човек, защото по рождение природата му е егоистична. А какво да направим, за да я овладеем? Днес детето се е сбило с другарчето си, утре може да удари учителя, ненапразно е казано: "Не вярвай на себе си до смъртта си“. Трябва да говорим с тях напълно откровено, още повече, че скандали могат да се видят навсякъде � и вкъщи, и на улицата. Затова обсъждаме тези ситуации, без да пропускаме нито една от тях. Съдим природата на човека. А също съдим и начините за нейното обуздаване. И тя може да се обуздае, но не със сила, не с окови и не със затвор. Човек може да ограничи себе си, с помощта на обкръжението си, но това ограничение няма да го затвори отвътре, а ще му даде ново развитие. Всички идваме в групата без да сме идеални и със сигурност с "бодли". Много е болезнено да ги отсечеш: трябва да се владееш, да не крещиш, да не се биеш. Но може да се действа и по друг начин: с помощта на възпитание да получиш възможност да излезеш от егоистичната си природа и то по-свободно � не като я ограничаваш, а като я обърнеш да дава на другите. Тогава ще се почувстваш свободен. Ако започнем да притискаме децата, те ще се превърнат в болни хора, които трябва постоянно да наблюдават себе си. Сдържането в едно, задължително ще избие в друго. Те ще бъдат дълбоко травмирани, постоянно прикривайки и потискайки себе си. Това ще има плачевни резултати: болести, скрити прояви, неадекватно поведение, сексуални аномалии, жестокост. Природата винаги ще избие навън, при това в ужасни форми. Затова при никакви обстоятелства не трябва да потискаме детето, а да му създаваме такава връзка с групата, че при правилно взаимодействие, тя ще му позволи да използва отрицателните си качества за добро. Тогава то ще си покаже "бодлите", но те ще са като шипчетата на зъбно колело, с които ще установи връзка с другите деца. А защо трябва да сме свързани с другите, детето не е длъжно да разбира това. То просто ще го получи, в резултат на възпитанието. В продължение на няколко години то преминава през серия упражнения, вследствие на което в него се формира втора натура. Разбира се, не му даваме теоретични обяснения и не му налагаме морални забрани. Съвременното възпитание търси точно такива начини за трансформиране във вътрешни, наложените отвън ограничения. Но не е възможно да се действа постоянно само отвън, детето самò трябва да премине през тези състояния и емоции. Човек не трябва да задържа нищо вътре в себе си. Трябва да изнася всичко навън и по този начин да се свързва с другите. Точно в това е целта на обсъжданията: постоянно да споделяш преживяванията си, да се стараеш да ги изразиш, а не да ги скриеш, защото това води до взрив. Като се обединяват няколко принципа: децата трябва да изразяват себе си, при това не само с думи, а да действат и постоянно да обсъждат поведението си � настоящото и желателното. Не да крият "бодлите си", а да ги превърнат в тяхната противоположност � връзката с другите. И така ще преобърнем злото в нещо противоположно. Даването към околните ни помага по най-добър начин да открием злото. Това е "помощ срещу себе си". Било е нещо "против“ и изведнъж се превръща в помощ. Защото ние нямаме добри желания, а само егоистични. Можем да ги превърнем в добро и тогава ще се появи желанието да даваме. Ние нямаме добра природа, по същия начин както няма добро поведение. Доброто не произлиза от нас, то се гради изцяло върху това, че го създаваме от неговата противоположност. автор: Емилия Наумова Коментари