икономика 11 ноем. 2017 2017-11-11 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBa2xGIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--018d081ccd194fe1eec24e35ff34e064661e4870/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_29487.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Да поговорим отрано за авансовите плащания и проформа фактурите

Тази седмица вашият екскурзовод из необятния свят на счетоводните тайни Ана Петрова ще ви отведе до авансовите плащания и проформа фактурите... сигурни ли сте, че знаете всичко за тях? Настанете се удобно, вадете лист и химикал или просто слушайте. А между другото вашата събеседничка е собственик на счетоводна кантора „Корект Акаунт Консулт“ ЕООД и винаги можете да я потърсите за отговор на въпросите, които имате.
.

Авансът по дадена сделка представлява извършване на плащане преди да е доставена стоката или получена услуга. 

Авансовото плащане може да се извърши на база на сключен договор, в който е регламентирано, че се дължи такова или чрез издаване на проформа фактура. Проформа фактурата може да се издаде с цел да се уведоми Възложителя, че следва да извърши авансово плащане, за да започне изпълнението на договора или да се стартира доставката на стоките, ако няма сключен договор. Тя се издава и с цел да се предоставят данни свързани с превода. Независимо от наличието на сключен договор между страните по сделката /може да има, но може и да няма/, проформа фактура може да се издаде.

Искам да обърна внимание, че проформа фактурата НЕ Е данъчен документ. Тя не подлежи на осчетоводяване. Нейното основно предназначение е да уведоми съответната страна, че трябва да извърши авансово плащане. По една сделка може да има уговорени няколко аванса.

Нерядко за извършване на авансовото плащане се издават фактури ПРЕДИ да е извършено самото плащане. Може би сте чували изказвания като: „Искам да ми издадете фактура за авансовото плащането, иначе няма да платя“. Тази практика е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО НЕПРАВИЛНА,  съгласно регламента на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС. Основанието за издаване на фактура за авансовото плащане е постъпване на самото плащане в банковата сметка или касата на доставчика. Фактурата за авансово плащане се издава в 5-дневен срок от дата на получаване на авансовото плащане. Тогава става изискуем ДДС и възниква упражняване на правото на данъчен кредит.

Ако на вас са издали фактура за авансово плащане, преди да сте го извършили, то ще бъде добре за вас да осчетоводите фактурата и да я включите в справката – декларация и дневника за покупките, отнасящи се за данъчния период, през който е настъпило данъчното събитие, а именно КОГАТО Е ИЗВЪРШЕНО АВАНСОВОТО ПЛАЩАНЕ. В противен случай, тъй като неправомерно ще ползвате данъчния кредит в периода, в който не е настъпило данъчното събитие, при евентуална данъчна проверка може да ви бъде начислена лихва.

Пример: Ако сте приели фактура за авансово плащане, преди неговото извършване и фактурата е с дата 29.09, а самото авансово плащане сте направили на 05.10., то най – добре да включите тази фактура в дневника за покупките през месец Октомври.

И въпреки, че говоря за авансовите плащания, искам да направя леко отклонение относно друга порочна практика, свързана с издаването на проформа фактура за вече извършена услуга или доставена стока, което се прави с цел да се избегне плащането на данъци, преди клиентът да е платил на доставчика. Съгласно нормите на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена и в пет дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие следва да се издаде фактура. Т.е когато услугата е извършена и стоката доставена, то следва да бъде издадена фактура, а не проформа, която да ви уведомява, че дължите определена сума.

 

Ето какво е записано в чл. 113, ал. 4 от ЗДДС:

„Фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.“

Колкото са авансите, платени по дадена сделка, толкова трябва да бъде и броя на издадените фактури, тъй като всяко плащане води до изискуемост на данъка. Това е уредено в чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.

Доставчикът и клиентът могат да се договорят за частично авансово плащане или за 100% авансово плащане, при което се заплаща цялата стойност по сделката.

В последствие, когато се извърши услугата или се достави стоката, се издава фактура, в която се описва предметът на сделката и общата ѝ стойност, а на отделен ред се приспада направеният аванс. Когато е направено 100% авансово плащане ППЗДДС позволява да не се издава окончателна фактура /чл. 79, ал. 8 от ППЗДДС/. Лично аз смятам, че независимо от това, издаването на окончателна фактура с нулева стойност е за препоръчване, тъй като така се постига по – голяма яснота относно приключване на сделката и определяне на данъчното събитие за прехвърляне на собствеността върху стоката или извършване на услугата. Също така от гледна точка на счетоводните записи по този начин нещата са по-точни и ясни.

Ако се стигне до нереализиране на сделка, по която има извършено авансово плащане и съответно издадена фактура за него, доставчикът следва да издаде кредитно известие към съответната фактура.

Когато става въпрос за сделки между регистрирани лица на територията на България, правилата за издаване на фактури за авансово плащане при извършване на услуги и продажба на стоки са идентични.

Желая ви успех.

Ана Петрова.

Счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт ЕООД
Бургас, ул. "Цар Петър" 17, ет 4, стая 5
моб. 0893 893 003
office@correctaccountbg.com

Още счетоводни съвети за вашия бизнес можете да откриете ТУК

Коментари

икономика ...


Местни избори 2023 ...


политика ...