Авансово плащане при сделки в ЕС – документиране и данъчно третиране

В живота винаги настъпва момент, когато в процеса на "събиране" започва обрат и следва "изваждане". Иначе казано човек влиза във фаза, в която си плаща за...спокойно, де ...винаги има за какво. Преди да платите, обаче би било хубаво да се консултирате със счетоводител и то такъв, който знае как да направи "изваждането" за вас смислено и полезно за бизнеса ви.

Днес срещата ви с  г-жа Ана Петрова, собственик на счетоводна кантора „Корект Акаунт Консулт“ ЕООД, ще бъде посветена на авансовото плащане.

По своята същност авансовото плащане представлява извършване на плащане преди да е доставена стоката или получена услуга. 

Когато става въпрос за сделки между регистрирани лица на територията на България, правилата за издаване на фактури за авансово плащане при извършване на услуги и продажба на стоки са идентични.

1.      Продажба на стоки от българско дружество на дружество в Общността.

При авансово плащане за доставка на стоки, направено  от европейското дружество към българска фирма КЪМ ДАТАТА НА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО НЕ Е НАЛИЦЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ДАНЪЧЕН ДОКУМЕНТ – ФАКТУРА, независимо колко на брой авансови плащания има направени. Фактура се издава, когато започне транспорта и има прехвърляне на собствеността върху стоката, т.е. когато настъпи данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 за съответната вътреобщностна доставка, доставчикът следва да издаде данъчен документ, в който да посочи цялата данъчна основа на доставката.

В чл. 7, ал . 1 от ЗДДС е дадено определение за вътреобщностна доставка /ВОД/. Това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя, от територия на страната до територия на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Според разпоредбите на закона, за да е налице ВОД, освен прехвърляне на собствеността на стоката, следва да е налице и извършен транспорт.

В чл. 51, ал. 1 е казано, че данъчното събитие за ВОД възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, т.е. данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлена собствеността върху стоката /чл. 25, ал. 2/.

На датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за начисляване на ДДС, т.е. данъкът става изискуем. По силата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка.

Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗДДС, данъкът при ВОД става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие.

След като разгледахме какво представлява по своята същност вътреобщностна доставка на стоки, кога възниква данъчното събитие и настъпва изискуемостта на данъка, да обърнем внимание на АВАНСОВОТО ПЛАЩАНЕ, свързано с ВОД. Съгласно чл. 25, ал. 7,С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПОЛУЧЕНО АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪТРЕОБЩНОСТНА ДОСТАВКА, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, когато преди да е възникнало данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши ЦЯЛОСТНО ИЛИ ЧАСТИЧНО АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ.

Това означава, че при получено авансово плащане по вътреобщностна доставка не настъпва изискуемост на данъка за размера на извършеното авансово плащане, докато не настъпи данъчното събитие, т.е. когато се извърши доставката, т.е. за получената авансова сума нямате задължение за издаване на фактура.

Чл. 113, ал.1 от ЗДДС казва, че всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или при получаване на авансово плащане. Същевременно чл. 113, ал. 5 от същия закон регламентира, че при ВОД, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по – късно от 15-то число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие – датата на прехвърляне на собствеността върху стоката.

Ако доставчикът е издал фактура преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, то в този случай данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата /чл. 51, ал 4/, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА СЛУЧАИТЕ, КОГАТО ФАКТУРАТА Е ИЗДАДЕНА ВЪВ ВРЪЗКА С ПОЛУЧЕНО ПЛАЩАНЕ ПО ДОСТАВКАТА ПРЕДИ ДАТАТА НА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДАНЪЧНОТО СЪБИТИЕ, т.е. във връзка с получено авансово плащане /чл. 51, ал. 5/.

Ако въпреки, че не сте задължени, сте издали фактура за полученото цялостно или частично авансово плащане, последващото данъчно събитие ще ги валидира. Издадените фактури за авансово плащане за ВОД, преди да е настъпило данъчното събитие, не се отразяват в дневника за продажбите през данъчния период, през който са издадени, тъй като данъкът не е изискуем. Издадените данъчни документи се отразяват в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51 от ЗДДС /чл. 124, ал. 3/.

Искам да обърна внимание, че в обратния случай, когато вие извършвате авансовото плащане за стока, която трябва да ви бъде доставена от дружество, установено и регистрирано за целите на ДДС в Европейския съюз, НЕ СЛЕДВА ДА ИЗДАВАТЕ протокол по чл. 117 от ЗДДС за направеното авансово плащане за доставката на стоки, дори и да има издадена фактура от европейския доставчика за него.

2.             Извършване на услуга от българско дружество на дружество от Европейския съюз, като и двете дружества се регистрирани за целите на ЗДДС.

Ако българско дружество получи авансово плащане за извършване на услуги от дружество от страна членка и двете дружества са регистрирани за целите на ДДС, СЕ ИЗДАВА ФАКТУРА ЗА АВАНСОВОТО ПЛАЩАНЕ.

Погрешна е представата, че щом има вътреобщностна доставка на стоки, то може да се говори и за ВОД на услуги. В ЗДДС няма такова определение. В закона съществува определение на услуга и доставка на услуга.

За определяне на това къде и кога става изискуем данъкът е важно единствено и само къде се предоставя услугата и вида на предоставената услуга. Това е регламентирано в чл. 21 от ЗДДС.

В най – общия случай изискуемостта на данъка се приравнява до тази при сделка на територията на страната, регламентите, за която са посочени в чл. 25 от ЗДДС. 

Изключението в чл. 25, ал. 7, което разгледахме по – горе е валидно само за ВОД на СТОКИ, т.е. трябва да се има предвид, че при авансово плащане за извършена услуга между регистрирани за целите на ДДС лица в рамките на Европейския съюз се прилага общото правило, а то е ЧЕ ПЛАЩАНЕТО НА АВАНС ПОРАЖДА ИЗИСКУЕМОСТ НА ДАНЪКА. От тук следва, че за получения аванс за доставката на услуга в рамките на общността СЛЕДВА ДА СЕ ИЗДАДЕ ФАКТУРА, която трябва да се отрази в дневник продажби в периода на издаване по реда на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. 

Съгласно чл. 113, ал. 1 всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга ИЛИ ПРИ ПОЛУЧАВАНЕ НА АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

Фактура се издава задължително не по – късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, А В СЛУЧАИТЕ НА АВАНСОВО ПЛАЩАНЕ не по – късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

Изискуемостта на данъка засяга и платеца, тъй като в този случай той трябва да си самоначисли ДДС с протокол върху стойността на аванса.

Ако вашето дружество е в ролята на получател на услугата, за извършване на която сте превели аванс на доставчика и за полученото авансово плащане той ви е издал фактура, то вие СЛЕДВА ДА ИЗДАДЕТЕ протокол по чл. 117 от ЗДДС.

Желая ви успешни бизнес начинания. 

Ана Петрова.

Счетоводна кантора Корект Акаунт Консулт ЕООД
Бургас, ул. "Цар Петър" 17, ет 4, стая 5
моб. 0893 893 003
office@correctaccountbg.com

Още счетоводни съвети за вашия бизнес можете да откриете ТУК