Златният дъжд върху черноморските ни пристанища се отлага или защо да се простим със свръхочакванията към жп коридора SEA to SEA

12 сеп. 2017

Article image
Близо седмица след подписването на меморандума за строителството на железопътния коридор SEA to SEA между гръцките пристанища Солун, Кавала, Александрополис от една страна и Бургас, Варна, Русе от друга продължават коментарите и анализите за предимствата и ползите от реализацията на този инфраструктурен проект, за чието изпълнение ще са нужни над 1 млрд евро. Вече ви представихме експертна гледна точка в тази посока. Оказва се, че железопътният коридор носи не само позитиви, но и негативи. Представяме ви коментара  на нашия редовен анализатор, д-р на икономическите науки и международен финансов консултант Тодор Георигев.

Почти всички параметри на бъдещия железопътен коридор SEA to SEA са ясни. Как да приемаме този проект? Глобално за двете страни и локално за България и за регион Бургас?

Можем да приемем глобално този коридор като нещо, което тотално прецаква двете ни основни черноморски пристанища Бургас и Варна. Наистина тотално…

Защо пък ще ги прецаква. Прогнозите звучат по-скоро оптимистично и бяха показани много ползи за нас…в какво виждате заплаха?

Ползите са за Гърция, по-точно ползите са за пристанището в Солун. Устройваме и голямата китайска компания „COSCO“, която е базирана там. Устройваме и гръцките железници.

В България товарооборотът за миналата година е 162 000 контейнера, които са влезли през пристанищата Бургас и Варна. Към момента към 90 000 контейнера идват от пристанище Солун към България, защото Солун е нещо като пристанището на София. Много по-удобно е един контейнер със стока да отиде до Солун и оттам за София или Пловдив, отколкото да идва до Бургас или до Варна. Използват се така наречените фидерни връзки, големият контейнеровоз, разтоварва  в Солун шест, седем хиляди котейнера, част от тях се прехвърлят на малки наети кораби, които идват до черноморските пристанища. Това загива. В момента транспортирането на контейнери с камиони е много скъпо. А сега контейнерът ще се качва от контейнерния терминал направо на влаковата композиция и си тръгва към София. Изобщо няма да идва до Бургас или Варна.

Но нали тези товари ще минават през България? Това нали ще ни носи приходи?

Гърция от много години натиска за този коридор и за подобна жп връзка. Очаквам парите за строителството на коридора да не са европейски, а китайски. Неслучайно те са в Солун и вместо да инвестират във фидерни връзки и да наемат малки кораби за Бургас и Варна, по-изгодно им е да инвестират в жп връзка. Жп линиите си ги има така или иначе. Гръцката жп компания през 2016 год изгради огромен жп терминал в Солун на 660 дка площ за обработка на контейнери. Собственост е на гръцките железници. Капацитетът на пристанището там през същата 2-16 год беше 345 000 двайсетфутови контейнера, а след предстоящото му модернизиране се очаква да достигне 550 000 контейнера. За транспортирането на стоки най-важно е да има логистични центрове. Ние нямаме такъв изграден център с такъв мащаб край нашите пристанища. Контейнери, техника за разтоварване или товарене и всичко останало.А иначе цялата сделка за пристанище Солун се изчислява на около 1.1 млрд евро. Там собственици на порта са участниците в консорциум Deutsche Invest Equity Partners, френската Terminal Link и гръцката Belterra Investments, контролирана от руския бизнесмен Иван Савид.

А защо изключвате възможността такъв логистичен център да се изгради край Бургас като точка от този нов жп коридор?

Защото логиката е друга. Стоките се движат по най-евтиния път. Стоките имат самостоятелно движение, а не следват онова, което решават политиците.

Но нали пристанище Бургас и пристанище Варна дават връзка с руския пазар? Защо тогава стоките от Солун ще ни заобикалят? 

Ако говорим за Южна Русия, монополът  за контейнери се дължи от пристанище Новорусийск на Черно море. MAERSK LINE получиха едни 500 дка море, където r' idpdnd да строят терминал 

А проблемите с преминаването на Босфора не дават ли шанс за Бургас и Варна?

Няма проблем с Босфора. 

Но пък има проблем с Украйна…

Но ние говорим за Русия, не са Украйна.

Значи според вашата песимистична прогноза трябва да изключим вариант, в който стоките от пристанище Солун ще преминават през пристанище Бургас и Варна. Правилно ли съм ви разбрал?

Да, няма икономическа логика. Тези стоки, тези контейнери по жп коридора ще заобикалят изцяло Бургас и Варна. 

А от пристанищата Бургас и Варна няма ли да пътуват стоки за Солун?

Не, откъде ще дойдат тези стоки?

Ами, от Иран през Грузия, поне такива са очакванията…

Стоки от Иран през Грузия…това са фантазии на политици, които не са наясно с нещата. Те не знаят изобщо каква е връзката там. През 1988-1989 год се наложи да заобикаляме Турция заради проблеми с Възродителния процес. Тогава имаше 12 ферибота в СОМАТ  и се потърси алтернативна връзка и трасе за стоките през  Грузия към Иран. Тествахме идеята. Първите 100 камиона ги стоварихме в Поти. Грузинските митничари ни направиха криви. Вместо за 10 мин.обработваха един камион за шест часа ,но това беше най-малкият проблем. Оттам нататък камионите тръгнаха по някаква стар военен път през Кавказ. Това само по документи е път, защото е бил строен по време на Руската империя и още през 1988 год беше в окаяно състояние. Сега не е в по-добро. По пътя тръгнаха 100 камиона. Загубихме четири от тях, а общо80 камиона бяха тотално разбити развалини, когато стигнаха до терминала в Иран.  Трийсет години по-късно положението с това трасе е още по-лошо. На всичкото отгоре търговските връзки между Грузия и Иран клонят към нула. Ако става въпрос за контейнери, те минават по друг маршрут. Бандарибас и през Турция.

Но нали българска делегация беше в Иран. Те не са били там на екскурзия. Нали са договаряли някакви отношения

Пият кафета и разглеждат забележителности в Иран. Търговията не е предмет на политиката, а на бизнес интересите. Ако мога да купя нещо евтино от Иран и да го продам с печалба в България и в ЕС, ще имам търговия. Ако не мога, няма да има търговия. Това е истината.

Колкото и да ни призовават „Търгувайте с Иран“, какво да търгувам с тях, ако нямам интерес. А Иран така или иначе си търгува с ЕС. Товари по 95 000 контейнера за Ротердам. Търговията между Иран и ЕС не е спирала ,само разплащанията не са в долари, а в евро и не отиват директно към Техеран, а в Дубай, където са външнотърговските фирми на Иран.  Това е.

А жп коридорът SEA to SEA не представлява ли интерес за Иран?

Защо. Какво да им е интересно в него. Не е ефективно. Те имат също собствени контейнерни линии. Поддържат много добри връзки, но китайците обират всичко.Където има интереси и има печалби. 

Ние в България продължаваме да живеем в комунизма. Всичките ни премиери са такива с изключение на Иван Костов. Мислим си, че когато нашият премиер се целува и прегръща с чужд премиер, това означава ,че ще ни дадат пари. Не, няма пари.  Всичко е на базата на капитализма. Премиерите могат само да подпишат споразумение за облекчаване на търговията, за начините на разплащане, но микроикономиката не е работа на премиерите. Те не строят терминали. Строи ги бизнесът. 

А защо очаквате китайците да финансират жп коридора?

Могат, но и гърците сами могат да финансират. А и нашата компания БДЖ може да участва. Всяка държава си прикачва на нейна територия вагони към композицията и се взимат пари. Това е позитив. Но у нас едното винаги е за сметка на другото. Докато в Турция извличат само позитиви.  Ние ще имаме позитиви за БДЖ и негативи за пристанищата, които и без това са празни.

Но защо тогава SEA to SEA е определян като позитив, като нещо хубаво за икономиката ни, а идеята за жп връзка Одрин-Малко Търново-Бургас е анатемосвана и определяна като нещо лошо?

Ами, не знам. Това също е глупост. В Турция искат тази връзка до Бургас и не знам защо у нас не го искат при положение, че търговският ни обмен с Турция е много по-голям, отколкото имаме с този с Гърция.

И все пак възможно ли е пристанище Бургас да привлече интерес от китайски или ирански инвеститори?

Не.В този момент не.

А кой може да прояви интерес?

Ами, руски инвеститори най-вероятно. Компании, които търгуват със зърно. В тази ситуация пристанище Новорусийск е разпределителният център на руското жито. На Ростов на Дон са всички силози, но газенето на корабите там е около 4.5 метра. Големи кораби не могат да отидат. Докато ако вземат пристанище Бургас по някакъв договор, тук може да се построи хъб, ама не любимият на премиера Борисов газов хъб, а зърнен хъб за транзит на руско зърно. Това е възможното бъдеще за пристанище Бургас. Не виждам как икономиката ни ще дръпне толкова много, че да промени ситуацията. Което е жалко, защото пристанище Бургас е най-хубавото в Черно море. Най-много слънчеви дни, най-добри и благоприятни условия за обработка на кораби. Но никой не презентира Бургас с тези показатели. Това е истината.

автор: Красимир Калудов

още по темата можете да прочетете ТУК