СивоКос и романтиката

Този път СивоКос успя да пробяга разстоянието от банята до терасата с ново, значително по-добро време от първия си опит. Само че вместо да получи овации за рекорда си, беше отново нахокан от строгата му половинка Миньон. Несправедливо.

Е, вярно, че разля вода в коридора и в хола от препълнения леген, който мъкнеше в ръцете си, но пораженията бяха приемливи.

Наближи парапета на терасата, погледна към нарастващите пламъци долу под блока и изля водата. Струята се разпиля във всички посоки на света и за съжаление незначителна част от нея попадна върху огъня, който презрително изсъска и продължи да си гори като колегата си Вечния огън.

СивоКос хукна пак към банята, а Миньон извика „Няма да успееш, ще звъня на 112!!!” 

Само да си посмяла – извика той в отговор от банята, където трескаво започна да пълни легена за пореден път. 

На свой ред дъщеря му Мойта Ми вече беше успяла да избере едната си баба по скайп и изпращаше бюлетин и рапорт на тема „Тате направи пожар”. От видеомоста ставаше ясно, че тъщата проявява  жив интерес към случилото се.

Какъв кошмар!!! 

А двайсетина минути по-рано всичко беше толкова различно. Изненадата наистина се получи. Разопакова летящия фенер, показа го на възхитената Миньон, а Мойта Ми радостно изписка..., докато синът му Дългокрак презрително изсумтя от компютъра си и дори не благоволи да свали слушалките от главата си.

СивоКос прочете внимателно инструкциите „Как се пуска летящ фенер”, разгледа картинките, които общо взето показваха възторжени фамилии и летящи фенери над тях, опъна хартиената сфера, нагласи свещичката в малката телена поставка в долната част на леката конструкция, огледа обстановката навън и подкани семейството си да излезе на терасата. Миньон го погледна мило с красивите си зелени очи, Мойта Ми го дари с възхитен поглед с прекрасните си сивозелени очи, а Дългокрак дори не го удостои с поглед и изобщо не отклони тъмнокафявите си очи от екрана на компютъра.

СивоКос се почувства величествено като онзи...как беше...като онзи Прометей, който дал огъня и светлината на хората. Запали свещичката, хвана хартиения фенер с ръце и енергично го подхвърли във въздуха. И всички се вгледаха нагоре към осеяното със звезди лятно небе и ...ъъъ

....ъъъ, къде по дяволите беше фенерът?

Обзетият от романтика СивоКос, жена му Миньон и дъщеря му Мойта Ми с изумление видяха как летящата хартиена конструкция лети, но...не нагоре, а надолу....Всъщност по всички правила на селскостопанската авицация тя не летеше, а падаше.

Вместо да се издигне с грациозна лекота нагоре, фенерът тежко се устреми надолу към земята с рахитична и криволичеща дъга и напук на инструкциите, които обясняваха как ще заискри романтично, той направо си пламна в буен огън. След няколко секунди се приземи и се разгоря, като по този начин  успя да запали някакви струпани хартии и боклуци долу пред блока. Направо си пламна и с него всичко останало.

Миньон извика „Ще звънна на 112”, а дъщеря му Мойта Ми изписка „Пожар” и се втурна да уведомява за извънредната ситуация двете си баби по скайп и вайбър.

Я, млъквайте!!! – отвърна им СивоКос и хукна към коридора, където в гардероба кротко лежеше големият червен леген за простирането на прането.

Бягаше и си мислеше ,че явно ще остане в историята на блока не като Прометей, а като Херострат или като онзи пловдивски клошар, който беше запалил някакви складове, които хем били складове хем били паметници на културата, но пък никой не се грижел за тях.

Награби напълнилия се с вода леген, изтича по коридора, после покрай юката и бенджамина в хола, разля малко по паркета, стигна до терасата, прицели се в разгорелия се фенер и пламналите около него хартии и плисна водата...тя се пръсна на хиляди капки, които западаха като дъжд на поляната долу, но някак около пожара.

Последва нов спринт обратно към банята , а жена му отново го осведоми, че смята да звъни на телефон 112,  а той пак и каза да не прави глупости и нахлу в банята и сложи легена под чешмата и ...

Така седем пъти и на всяко отиване и връщане с пределни усилия възспираше мераците на Миньон да търси съдействие на телефон 112 и слушаше как дъщеря му описваше пожара ту на едната ту на другата си баба...При последното изплискване водната струя се изсипа директно върху пламтящия фенер и буквално го удави. Пламъците изсъскаха сърдито и угаснаха. Вдигна се сива струйка дим и толкоз.

СивоКос се обърна към потъналия във вода паркет в хола, помъкна легена и виновно погледна Миньон. Тя нищо не му каза. Само му посочи с красивите си зелени очи уреда за забърсване на под, който беше донесла междувременно.

След минути СивоКос и стирката се понесоха в тъжно танго по паркета, а проваленият романтик през цялото време си мислеше, че да се върви по вода е всъщност доста противно.Да се пускат летящи фенери ...също

автор: Красимир Калудов

още за приключенията на СивоКос можете да прочетете ТУК