СивоКос и гащите като крило на птица

Вятърът ги довя. Гащи. Черни и вероятно памучни. Мъжки гащи от вида „слипове“.

СивоКос разбра за нахлуването на  чуждите гащи в семейното жилище от развълнувания телефонен доклад на сина му ТънкоКрак. Първородният рапортува, че поривите на вятъра са домъкнали гащи на перваза на прозореца на стаята му и не знае какво да прави с тях. С гащите, а не с поривите на вятъра.

Стой на място, не прави излишни движения, запази присъствие на духа, също така дишай дълбоко – СивоКос за момент си помисли, че в някой психотрилър главният герой щеше да каже нещо подобно, но в случая  само отрони едно „ъъъмммхмммм“ и го допълни с неопределеното „След малко се връщам в къщи“

„След малко“ всъщност звучеше не точно неопределено, а по-скоро прекалено оптимистично, защото навън бушуваше лятна буря, които кършеше клони и ги запращаше във всички посоки.

СивоКос крачеше в дъжда и се превръщаше в окаяна и напоена с кална вода микрофибърна кърпа и бързаше да се прибере.

Някак се добра до жилището си, отвори вратата и …в коридора, където жена му Миньон от години правеше опити да превърне пространството в нещо като артистична галерия, върху плетената табуретка за посядане и съзерцание се мъдреха едни гащи. Черни. Мъжки. Памучни….

СивоКос леко се сепна, но така би реагирал всеки мъж, щом види гащи на неизвестен извършител, туй де на неизвестен притежател в апартамента си.

Защо си ги сложил тук? – попита той строго сина си, който по същото време водеше неравна битка на компютъра с някакви странни на вид и поведение същества.

Иййй, тате, играя сега….фиууу, буууммм, дууум, жрррррррт, бууммм, фиууу , ето на убиха ме, къде спиш, бе…мама каза…внимавай бе, зад тебе е, къде блееш, страшно си тъп…да ги оставя на тебе и ти да ги сложиш долу във входа…стреляй, онзи там в храстите, виж го , бе там е…да си ги познае някой…гръмни го..тези гащи- отвърна ТънкоКрак, докато се намираше в паралелната реалност на режима мултиплейър с поне двайсетина свои съмишленици геймъри от къде ли не.

Въпреки объркания словоред на отговора, който даде сина му, СивоКос общо взето разбра, че решаването на казуса с долетелите незнайно откъде мъжки гащи очаква лично него.

Огледа предпазливо слиповете в хигиенично черен десен, не видя никакъв монограм или поне избродиран имейл или фейсбук профил върху материята и реши, че ще трябва да им откаже гостоприемство, демек да ги изхвърли от жилището си.

За момент си каза, че може би като възпитан човек би трябвало да опита да намери притежателя на гащите, но след това си представи как скита немил недраг из многофамилната жилищна сграда и анкетира  членовете на етажната собственост с въпроса „Ваши ли са тия гащи“ Стори му се налудничаво. Затова покри слиповете с някаква торбичка и зачака прикритието на нощта. 

Беше взел решение. Ще ги хвърли на плочника долу, стопанинът им евентуално ще ги види сутринта и ако е особено привързан към тях, ще си ги вземе, ще си ги изпере и пак ще си носи със здраве.

Няколко часа по-късно СивоКос ознаменува края на деня като излезе на южната тераса. В дясната си ръка държеше Гащите.  Огледа периметъра под блока, установи, че никой не минава оттам и хвърли бельото в сумрака.

Гащите описаха елегантна дъга, разтвориха се като крило на птица и се зареяха в полет, който…който внезапно промени траекторията си. Иначе казано черните слипове пикираха рязко към терасата на съседите два етажа по-долу, закачиха се на някаква метална тръба и увиснаха злобно.

СивоКос се прибра изплашено. Ами, сега…

Влезе в хола и разтревожено сподели на съпругата си, че полетът на гащите е претърпял неуспех и сега те се веят като прани гащи от терасата на съседите по-долу.

Еййй, за нищо не може да те накара човек- заяви Миньон и постави на вниманието му две опции. Да отиде и да позвъни на съседите, за да ги уведоми, че от терасата им висят чужди гащи или да ги забрави сега и во веки веков.

СивоКос страхливо избра втория вариант.
 
То, хубаво, ама цяла вечер сънува гащите как плющят като голямо черно знаме на поривите на вятъра. На сутринта дори не посмя да разгърне „Психоанализата“ на Зигмунд Фройд, защото се страхуваше, че поведението му щеше да бъде определено от учения като крайно възмутително и опасно за околните..зер да сънуваш чужди гащи не звучеше никак благоприлично.

Погледна уплашено през терасата и ги видя. Големите черни гащи, които наперено се вееха като крило на птица. Бяха си все още там като забравена улика от неговото престъпление.

СивоКос навлезе в мрачен период от живота си. Всичко в него сякаш се покри с черни краски. Като на черни гащи.

автор: Красимир Калудов

още истории за СивоКос можете да намерите ТУК