В календара на православната църква празникът Благовещение е утвърден през 7 в.
Този ден се свързва още с възкръсването на природата, със събуждането ѝ от зимен сън, с чистотата и любовта, почитат се майката и жената.
Някъде Благовещение се нарича още „половин Великден” и затова днес не се работи. Според народните вярвания именно на 25-ти март започват да идват прелетните птици. Поради тази причина всеки трябва да излиза от дома си сит и с пари в джоба, та ако чуе кукувица, да бъде през цялата година материално подсигурен.
Нашите прадеди са вярвали, че именно днес пристигат самодивите и започват игрите си. На този ден се пробивали ушите на малките момиченца и се белязвали агнетата, защото се вярвало, че няма да ги боли.
Освен това градинарите садели зеленчуци и овошки, за да се раждат вкусни плодове.
Иманярите чакат с нетърпение 25-ти март, защото поверието гласи, че именно днес се намират големите съкровища.
Пчеларите отварят кошерите си и пускат пчелите, за да събират сладък мед.
Нашите баби са вярвали, че на Благовещение всички отрови губят силата си, а отрязана глава на змия е лековита. Въпреки че празникът се пада по време на Великия пост, днес църковният канон разрешава да се яде риба.
Стара традиция е на този ден да се яде риба. Навремето жените готвели най-често рибник – риба с ориз , или шаран, пълнен с орехи, много лук и домати. Задължително печали обредна пита с мед, която раздавали на близки и съседи – за здраве и щастие на семейството. В някои райони на страната благовешкият хляб наричали лучник. Той се приготвял от две кори тесто, между които нареждали всякакви зеленчуци и много лук.
На празничната трапеза нареждали още супа от прясно набрана коприва, салата от лук, джоджан и магданоз. Другаде приготвяли сладък кравай, с формата на змия, от който трябвало да хапне всеки, за да се предпази от зловредните животинки.
Коментари
