Днес е празник и затова ще се огранича само с това да ви кажа, че е по-добре да сме свободни, отколкото да стигнем дотам, че да сме освобождавани. А иначе ми позволете да ви споделя само един мой стар, древен спомен.
На този ден през 1987 год. стоях на площада в Плевен и си мислех, че само сводобдният човек може ...да си вкара ръцете в джоба. Духаше отвратителен леден вятър, беше много студено, а аз, един от стотиците школници от НШЗО "Христо Ботев", стоях мирно с автомат в ръце като участник в празничната заря. Вледенявах се. Не можех да мръдна и изпълнявах разни хватки от строевия устав като автомат. Сегиз тогиз виках "Ура" Срам ме е да ви призная, но тогава в онзи вледеняващ момент не изпитвах капка патриотизъм. Беше ми просто студено и исках да се стопля. В онзи момент се чувствах ужасно несвободен и страшно много завиждах на свободните граждани зад нас заради това, че мога да мърдат, да се прегръщат, да се топлят и да бъдат истински свободни извън строя. Тогава така усетих свободата. Като възможност за движение и топлина.
За това си спомних днес, незнайно защо. Сигурно заради лошото време.
И ако тълпа от бесни патриоти ме наобиколи с викове "Не, те ли е срам, бе гад мръсна, на този велик ден да ни занимаваш с твоята проява на слабост", ще им отвърна, че свободата има най-различни проявления и лица.
Пиша ви това и от време на време спирам и си пъхам ръцете в джобовете. Прекрасно усещане.
Точно сега едва ли ви се вярва, че днес ще бъде слънчево, но синоптиците обещават именно това. Според тях мъглата ще се вдигне, слънцето ще изгрее, а максималните температури ще достигнат до 9 градуса в Бургас и в региона. Но в момента дори се чуват гръмотевици и пада леден дъжд ...необичаен ден, нали.
На този ден през 1987 год. стоях на площада в Плевен и си мислех, че само сводобдният човек може ...да си вкара ръцете в джоба. Духаше отвратителен леден вятър, беше много студено, а аз, един от стотиците школници от НШЗО "Христо Ботев", стоях мирно с автомат в ръце като участник в празничната заря. Вледенявах се. Не можех да мръдна и изпълнявах разни хватки от строевия устав като автомат. Сегиз тогиз виках "Ура" Срам ме е да ви призная, но тогава в онзи вледеняващ момент не изпитвах капка патриотизъм. Беше ми просто студено и исках да се стопля. В онзи момент се чувствах ужасно несвободен и страшно много завиждах на свободните граждани зад нас заради това, че мога да мърдат, да се прегръщат, да се топлят и да бъдат истински свободни извън строя. Тогава така усетих свободата. Като възможност за движение и топлина.
За това си спомних днес, незнайно защо. Сигурно заради лошото време.
И ако тълпа от бесни патриоти ме наобиколи с викове "Не, те ли е срам, бе гад мръсна, на този велик ден да ни занимаваш с твоята проява на слабост", ще им отвърна, че свободата има най-различни проявления и лица.
Пиша ви това и от време на време спирам и си пъхам ръцете в джобовете. Прекрасно усещане.
Точно сега едва ли ви се вярва, че днес ще бъде слънчево, но синоптиците обещават именно това. Според тях мъглата ще се вдигне, слънцето ще изгрее, а максималните температури ще достигнат до 9 градуса в Бургас и в региона. Но в момента дори се чуват гръмотевици и пада леден дъжд ...необичаен ден, нали.
Честит празник и бъдете свободни.
Нека е хубав денят ви
автор: Красимир Калудов
Коментари
автор: Красимир Калудов
