различно 23 фев. 2018 2018-02-23 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdEJIIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--07defb92e27c973b539ecd8950ff97bfbafd7085/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_30479.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Кога най-сетне езикът на омразата ще стане официален език у нас?

За езика ми е думата.

Не за телешкия език като деликатес, а за онзи другия, за когото казват „Език мой, враг мой“

Вчера един приятел ме попита дали ще ходя на протестите. Трябва да уточня, че работата ми на журналист предлага и такива екстри като посещение на подобни събития, та затуй човекът ме пита тъй, а не защото аз си падам по участия в такива масови прояви или „ивентьи“, както казваше преди години мениджърът на футболния „Черноморец“  Красимир Балъков. 

Но да кажеш „ивентьи“ вместо ивенти не е грешка на езика. Вярно, че  можеш просто да кажеш „събитие“, но пък събитие звучи тъй някак просто и банално, а „ивенти“ или дори „ивентьи“ е по-така модерно и европейско.

И аз като едно истинско теле на въпроса на колегата отвърнах с въпрос „На кои протести да ходя , бе? На протестите против озеленяването на Пирин ли?“  Защото някой друг колега каза,  че „зелените“ щели да протестират на площад „Тройката“ в Бургас против застрояването на Пирин, ама аз заради грешка на езика казах друго и като избухна един смях. 

Ама, то наистина само протести срещу озеленяването на Пирин не е имало. Току виж  работниците от някой бетонов възел ги оглавят.  Дори си представям  заглавието на новината „Работниците от бетонов възел „Прилив“ изригнаха „Спрете озеленяването на Пирин“ 

Медиите много обичат да пишат, че някой изригнал. А най-обичат да пишат, че някой певец е взривил Летния театър в Бургас със своите песни. Пишат „Веселин Маринов взриви Летния тетър“…Да не си сапьор в днешно време. Заглавията само те стряскат.

Език свещен на моите деди.

Сещам се как през 90-те години на миналия век на баща ми деня и нощя  ходеше из апартамента и повтаряше изключително артистично „Дис ис хендбег“ , а после „Из дис йор хендбег?“ и така поне двеста триста пъти дневно. Готвеше се да заминава за САЩ и затова учеше английски език. 

Хич не се смейте.  Баща ми поне научи  цели две изречения на английски език и ги казваше и още ги казва с безупречен акцент, а един велик български политик  преди време се похвали, че знаел само една дума „Конграчулейшън“ и му било напълно достатъчно да чува, че му я казват.

Език ли? Понякога е по-добре човек да си държи езика зад зъбите и да мълчи.

Баща ми отиде обаче не в САЩ, а в разпадащия се СССР.  Изчезна там заедно с поверения му камион от о’ бозе почившето предприятие СОМАТ. Там в необятната руска държава практическото приложение на „Дис ис йор хендбег“ и особено на „Ис дис йор хендбег“ беше нулево и затова той за времето на своя престой научи руски език. После след три години изгнание в напълно рухналия СССР  се върна като напълно изграден русофил и сомелиер…ъъъ...макар, че сомелиерите пият вино,  а моят отец вече пиеше водка. Сомелиер е нещо на френски език.  Но пък баща ми почна да учи немски, защото реши да емигрира в Германия, но това е друга тема. А иначе знаеше и много добре турски език. Направо се чудя как баща ми не стана премиер с толкова много познания по различни езици.

Език и езичник са различни понятия.

Замисляли ли сте се, че в исторически план у нас е имало твърде много хора езичници, но още повече хора задници. И интересното е това, че езичниците често  са ставали  обект на гонения и репресии или пък на покръстване, демек на реформи, а хората задници почти винаги са оставали  недосегаеми.

Един колега ме притисна на някаква пресконференция и ми вика „Как не го е срам президентът, така да разединява нацията, а???“

А аз го изгледах облещено, защото  се сетих, че предната вечер като се усуквах като бръшлян около жена ми в леглото, между нас нямаше пукнат президент, за да на разединява. Нямаше и пукнат премиер да ни обединява. Сами се обединяваме в леглото.

Ама, аз за друго ви говоря. Не за това ,че колегата не обича държавния глава. За езика на омразата ви говоря. В парламента е основен език. По медиите също е най-често срещан, сблъскваме се с него и в телевизионните студия, когато в тях гостуват двама или трима представители на спорещи страни.

Не знам кога e станало, но у нас, в Мила родино, ти си земен рай, езикът на омразата вече е заместил българския език и е станал официално средство за общуване. Онези, които го владеят, го говорят през зъби, винаги са озлобени и намръщени и мразят всичко и всеки.

Учете и други езици освен езика на омразата. Лесно е. Започнете с нещо приятно и позитивно като ключовите английски фрази в речника на баща ми  „Дис ис йор хендбег“ и продължете с „Ис дис йор хендбег“, т.е „Това е твоята чанта“ и „Това твоята чанта ли е“. Лесно е. И полезно и когато ви кажат първото „Конграчулейшън“, значи вече сте готови за премиер.

И да знаете, че тудей, хойте, сегодня ще е хладно, дъждовно, ветровито, облачно и максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 6 градуса. И по-студено ще става.

Нека е хубав денят ви и не чакайте някой да ви разединява или обединява, ами правете това сами.

Автор: Красимир Калудов

P.S Вие, защото прочетохте всичко това, а? Нормални ли сте да си губите времето с такава глупост?

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...