Православният свят почита днес Св. мъченик Поликарп.
За детството му се знае малко. В апостолските времена в гр. Смирна живяла вдовица, на име Калиста. Тя била преизпълнена с вяра към Иисус Христос и щедро помагала на бедни и болни хора, но нямала деца и затова започнала да се грижи за сирачето Поликарп. На него поверила своя дом и имот.
Поликарп обаче не бил привлечен от земния живот и раздал всичко на бедните си събратя. Отдал се на въздържание и молитви към Бог.
Така спечелил обичта на смирненския епископ Вукил, който го ръкоположил за свещеник. Поликарп чул проповедите на апостолите Павел и Йоан Богослов и станал техен добър ученик, а по-късно – и епископ на Смирна. Скоро Бог го прославил, като го надарил със силата да лекува, да предпазва от беди и опасности.
Св. Поликарп изпращал много послания до съседните църковни общини. От тях е запазено в цялост до днес неговото Послание до филипийците. В Древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията. По настроение и време на написване то е близко до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Във времето на Марк Аврелий Св. Поликарп напуснал Смирна по молба на своите братя по вяра. Когато враговете му го открили в едно тайно място, светецът вече знаел за мъченичество, което го очаква.
Заклеймен от езичници и юдеи, той бил осъден на смърт. Но когато го сложили на кладата, станало чудо – дърветата изгорели, а тялото му останала живо. Тогава го проболи с копието на един войник и изгорили мъртъв оня, който жив не могли да изгорят. Това станало на Велика събота през 167 година.
Коментари
