Как българското антре стана най-важната част в общия европейски дом

02 фев. 2018

Article image
Докле са мънички нещата, елате да се съберем, че да разкажем им играта, шенгенци да се назовем.

Дано ми простите тази импровизация  по песента на Чинтулов, но не би се учудил, ако някой наши гласовити патриоти запеят нещо таквоз.

…но, то се не трае вече. И премиерът им го каза на трътлестите еврочиновници бюрократи, че се чудят какво да измислят, за да не пуснат в тая светая светих, Шенгенското пространство.

Дори им обясни на тия евроджендъри ниедни, че ние не сме заден двор на Европата, ами антрето и затуй трябва от Шенген да ни кажат „антре“, демек „влезте“

Антре. Туй ще рече вход. Думата е алафранга.

И нашенските патриоти се възрадваха ,че не сме били заден двор, ами пространството зад входната врата.

Хубаво, ама според българските традиции в антрето се изуват калните обуща, държат се някакви мокри или стари дрехи, за които няма място в гардероба и затуй висят на прочутото във всички български региони „портманто“, разполагат се издънени чадъри,  някоя друга умирающа растителност в саксия, подпетени чехли и …общо взето българското антре е задръстено с разни ненужни неща, за които няма достъп до другите части от дома.

Аз, да си призная … в нашия дом нашето антре или коридор е полубиблиотека и полугалерия, ама на мен и на жена ми гледат като на полуидиоти, затова имаме полуантре според родните стандарти, а не цяло.

И ние обитателите на антрето на континента напираме да ни пуснат в спалнята, в кухнята и в дневната в общия европейски дом или поне в стаята за гости, а шенгенците не ни искат. Защо бе?

Защото всеки архитект ще ви каже, че антрето е едно просто антре. Независимо от размерите си и обзавеждането си, то е едно преходно пространство, в което си оставяш мокрия чадър, прашното яке и калните обувки, после заминаваш към другите части на дома си и забравяш за това място.

Но ние живеем в антре. Ние сме антрето на Европа.  Премиерът им го каза на европейците. Каза го и на нас.  Ние сме ония от антрето на Европа и затова за нас няма място в останалите части на европейския дом.

Но поне не сме заден двор, нали.  И мазе не сме и таван не сме. Килер също.

И понеже почнах импровизации по Чинтулов, да завърша  с Алеко Константинов и неговото прозрение „Европейци сме ние, ама не чак дотам“

Но не тъжете. Не бъдете нихилисти. Днес в антрето на Европа и по-точно в онази негова част, където са разположени Бургас и регионът около него,  ще  разполагаме с 15 градуса максимални температури, променлива облачност и слаб дъжд.

Нека е хубав денят ви.

Автор: Красимир Калудов