различно 31 ян. 2018 2018-01-31 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbHBIIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--eac65aed68eabc65fa0166ea837a4c97347029b3/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_30266.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Ромите почитат днес Св. Атанас. Приготвя се супа от черна кокошка

Ромите, които изповядват християнската религия, празнуват днес - 31 януари, Атанасовден. 

Стара легенда разказва, че Св.Атанас бил ковач-циганин, който пръв измислил ковашките клещи, след като видял как кучето е скръстило лапите си пред огнището. Затова на този ден празнуват преди всичко ромите-ковачи и железари, а празникът нарича още „майсторски ден”. 

По традиция ходят на тържествена служба в храма и правят голямо празненство на целия еснаф. В някои селища на Атанасовден ромите колят курбан от черна кокошка, който раздават на своите близки за здраве. Палят голям „нов” огън, от който носят у дома си, за да ги пази от зли сили. И закаляват стомана в гореща вода. Вярва се, че тази обредна вода, която носят в домовете си, е станала лековита. 

Атанасовден ромите празнуват и против болести, най-често „баба Шарка”. В нейна чест те колят черна кокошка, от която се приготвя специална супа. Нареждат празнична семейна трапеза. Пекат пита, намазана с мед и малки колачки, която закачат над прага на къщата, за да не влиза баба Шарка. А на масата седем нощи оставят храна, вода и гребен, за да омилостивят болестта. 

В някои селища ромите наричат деня на Св. Атанас Бибияки (празник на лелята). Обичаят прилича на маскарадните игри при българите. В него участват мъже, облечени във вехти дрехи, с маски на главите. Начело на шествието върви Бибияки,чумата - мъж в стари и окъсани дрехи, вързан с вериги. Участниците обикалят къщите под звуците на весела музика. Те задяват и веселят стопаните, а в замяна получават дарове – дребни пари. През това време жените измитат къщите, измиват всички съдове и приготвят обредните ястия за общоселската трапеза. След като празничната процесия обиколи махалата, всички се събират на мегдана, където играят бързи хора, ядат и се веселят.

В някои български селища празникът на 31 януари е популярен като Среди зима и е свързан с древни вярвания за индоевропейската Нова Година. Другаде българите го почитат като ден на овчарите, краварите, свинарите и конярите. По традиция на този ден се берат сухи листа от бряст, с които хората се кичат за здраве, а животните - за плодовитост.
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...