То, ако винаги се говори истината, истината и само истината, къде ще му излезе краят. По тази логика под снимките от сутрешния ми крос край морето вместо да пиша във Фейсбук, че се чувствам благословен и окрилен, би трябвало със ситен шрифт да разясня,че се чувствам сополив, потен, мръсен и с миризливи маратонки, също тъй и грохнал като стар боен кон. Ама, такваз благословия в социалните мрежи не ми я хвали.
Не може така. Етикет е това, протокол трябва да се спазва. Тъй де. И в живота е така. Едно е да кажеш, че си гражданин на страната, която пое председателството на Европа и друго е да кажеш, че си от страна, която е девета дупка на кавала...по отношение на средната заплата в Европа, да речем.
Но понеже споменах сутрешните кросове, се замислих, че най-хубавото в тях е ...не, не е само гледката. Да, изгревите са нещо прекрасно и утро с утро не си прилича. Най-хубавото е това, че човек наистина може да е потен, мръсен, сополив, с миризливи маратонки и със странна оранжева шапка и оранжево яке и впит черен клин /туй съм аз, бе/ и да се чувства на мястото си. И на никого да не правиш никакво впечатление.
А край тебе да се изтъркули непозната бабка с велосипед и да ти каже добро утро или пък да видиш как някаква жена всяка сутрин танцува край морето и го прави без музика. Или пък моржовете, които влизат кротко излизат още по-кротко от ледените вълни. А три грации с общо тегло около 200 кг, ухилени широко да правят утринна гимнастика. И те и всички останали са си там.
Истина ви казвам. Сутрешните кросове край морето са страхотно удоволствие. Вечерната чаша вино също, но за нея друг път ще си говорим.
Между другото днес максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 10 градуса, ще е слънчево и тихо.
А иначе...да. Признавам си. Бях потен, сополив, мръсен, прашен, нелепо оранжев, но тази сутрин се чувствах...ъъъ...гладен и жаден, но ми беше много хубаво.
Как се чувствах ли? Като онзи роден богаташ, който в началото на 90-те години плати една цяла страница от едни вестник и там поместиха негова снимка до неговия Ролс Ройс, а под нея пишеше "Кеф ми е".
Кеф, кеф, ама май трябва да си изпера маратонките.
Айде, нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Не може така. Етикет е това, протокол трябва да се спазва. Тъй де. И в живота е така. Едно е да кажеш, че си гражданин на страната, която пое председателството на Европа и друго е да кажеш, че си от страна, която е девета дупка на кавала...по отношение на средната заплата в Европа, да речем.
Но понеже споменах сутрешните кросове, се замислих, че най-хубавото в тях е ...не, не е само гледката. Да, изгревите са нещо прекрасно и утро с утро не си прилича. Най-хубавото е това, че човек наистина може да е потен, мръсен, сополив, с миризливи маратонки и със странна оранжева шапка и оранжево яке и впит черен клин /туй съм аз, бе/ и да се чувства на мястото си. И на никого да не правиш никакво впечатление.
А край тебе да се изтъркули непозната бабка с велосипед и да ти каже добро утро или пък да видиш как някаква жена всяка сутрин танцува край морето и го прави без музика. Или пък моржовете, които влизат кротко излизат още по-кротко от ледените вълни. А три грации с общо тегло около 200 кг, ухилени широко да правят утринна гимнастика. И те и всички останали са си там.
Истина ви казвам. Сутрешните кросове край морето са страхотно удоволствие. Вечерната чаша вино също, но за нея друг път ще си говорим.
Между другото днес максималните температури в Бургас и в региона ще достигнат 10 градуса, ще е слънчево и тихо.
А иначе...да. Признавам си. Бях потен, сополив, мръсен, прашен, нелепо оранжев, но тази сутрин се чувствах...ъъъ...гладен и жаден, но ми беше много хубаво.
Как се чувствах ли? Като онзи роден богаташ, който в началото на 90-те години плати една цяла страница от едни вестник и там поместиха негова снимка до неговия Ролс Ройс, а под нея пишеше "Кеф ми е".
Кеф, кеф, ама май трябва да си изпера маратонките.
Айде, нека е хубав денят ви.
автор: Красимир Калудов
