Гледах обагрения в розово изгрев и си мислех, че туй ще да е някаква добра поличба за Отечество любезно, как хубаво си ти.
Розови мисли, розови надежди и всичко това като розов фон на европредседателството.
На мен вчерашния рахат локум, който разпънаха по време на тържествения лаф моабет в Истанбул нашият Велик кормчия и турския президент, ми хареса. Наистина, хубаво е да се разбираме със съседите си. Дори от това по-хубаво няма.
То е като при добрата етажна собственост. Ако има съгласие и разбирателство между съседите, има програма за саниране и всички са доволни, а фирмата изпълнител най-вече, ако няма разбирателство , съседите живеят в мръсотия и в ежедневна гадория, а фирмите изпълнители се скитат немили недраги, за да намерят някоя обществена поръчка и никой не е доволен.
И след като нашия пръв вожд и учител Борисов трима папи по главата галиха го, след като Жан Клод Юнкер му прати писмо със сърчице, французинът Макрон на крака му дойде, а леля Меркел и кака Тереза го нацелуваха по бузите, беше нормално и г-н Ердоган да го гушне.
Нещо подобно имаше и в онзи филм „Всички обичат Рейъмънд“. Филмът обаче беше комедия, а някак не върви държавната политика да е комедия, нали.
Както и да е. Но нека не звучим заядливо и да се радваме на европредседателството. Шест месеца ще ни ухажват и това да е.
Днес ще бъде слънчево, но ще има и облаци, ще се радваме на 11 градуса максимални температури и 510 лв минимална заплата и на ангажимент да се построи магистрала „Хемус“
Ами, нещата изглеждат добре.
Нека е хубав денят ви.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
