Морската градина е не просто парк край морето, тя е сърцето на града, муза и вдъхновение на поколения артисти, поети, музиканти, сцена на хиляди любовни истории... Любимо мястона бургазлии.
За своята над 100 годишна история тя е съхранила много неща. Наричали са я Крайморска, Парфюмерийна, Булевард.
За своята над 100 годишна история тя е съхранила много неща. Наричали са я Крайморска, Парфюмерийна, Булевард.
Още през 1889 год. край морето по цялото протежение на младия град е оставено празно място от 100 метра за булевард. Там било забранено да се строят нови сгради. Постепенно тази улица се благоустроявала, засаждали се дървета, павирала се, израстнали нови красиви къщи. Бургазлии са правели своите разходки край пристанището и по улицата наречена «Крайморска»(дн. »Батемберг»), по късно получила наименованието Приморски булевард.
Някога мястото, където сега е разположена Морската градина, е било краят на града. Ровове, лозя, пустеещи земи, валове-останки от турската табия, стръмен морски бряг – така изглежда този район до момента, когато общинската управа през март 1907 год.решава да облагороди крайбрежната ивица и да направи Морска градина.
В началото градината е скромна: една беседка и няколко цветни алеи, а дръвчетата, посадени от войниците на 24 пехотен Черноморски полк, били крехки и слаби.
Истинския проект за оформяне на морската градина е възложен на варненеца Георги Духтев и през 1910 година започва неговото мащабно реализиране. Той превръща голото, ветровито пространство между града и морето в един от най-красивите паркове в България. Кой е Георги Духтев? Роден през 1885 год във Варна. Родителите му работели като градинари в царския дворец “Евксиновград” и от тях синът им се запалва по ботаниката и парковете. Фердинанд забелязва младежа и го изпраща да учи в Айсбург,Австрия, където младия Духтев, като личен стипендиант на царя, завършва градинарство и паркостроителство. Той първият български ландшафтен архитект, озеленител и градинар. Идва в Бургас да представи своята концепция за парк. През 1910 год. получава длъжността управител-градинар в Община Бургас.
В началото на 1911 г. за нуждите на бъдещия парк е направен проект за цветарник. Изпълнението е възложено на германската фабрика “Хьопч и сие” от Дрезден. В този огромен стъклен павилион се отглеждали екзотични растения, циклами, саксийни цветя, бегонии. През зимните месеци парно с котел поддържало топлината. Учителите водели своите ученици в часове по ботаника, за да видят на живо редки цветя и видове палми.
Продължителните войни от 1912 до 1918 год. унищожават много от направените неща в градината.Голяма част от растенията загиват поради липса на средства и грижи. Бургазлии дори искат терена да се парцелира и да се застрои. Имало опасност градината да престане да съществува. Но отново Духтев се намесва и със своето упорство продължава работата по проекта си, който успешно завършва през 1924 год. Благодарение на страстта му към екзотичната растителност и до днес в градината има стотици видове растения от всички континенти, които внасят екзотика, а старата част на Морската градина е обявена за паметник на парковото изкуство. За тази цел са набавени семена, дървесна и храстова растителност от Франция, Италия, Цариград, Испания, Ливан, Сирия и др.
В началото на 30-те години на миналия век Морската градина достига върха на парковото изкуство. Екзотичен колорит и невероятен аромат на цветята накарали бургазлии да я наричат “Парфюмерийна”.
Работното място на Духтев е било в стъкления парник, а общината построява специална къща в парка за семейството на паркостроителя.
Красиви алеи с пейки са приканвали бургазлии на разходка и почивка. През 1910 г. е построен павилион за музика. Той е бил разположен на мястото на сегашното казино. Красива панорама се е откривала към залива и остров Св. Анастасия. Когато започват строителните работи по новото казино през 1936, павилионът е съборен.
От високия бряг бургазлии са наблюдавали корабите идващи от далечни страни, уникалното събитие-замръзване на морето през 1929 год., хвърлянето на кръста по Йордановден. Хиляди снимки са запечатвали настроенията на хората и красотата на Морската градина през различните сезони.
Лятото на “Охлюва” свирел духов оркестър. А в новопостроеното Морско казино през 1938 год., весели компании на бургазлии и гости на града са хапвали вкусни морски риби, поливани обилно с вино под звуците на салонна оркестрова музика.
В парка се намирал и Офицерският павилион построен през 1934 год. С лека конструкция и оригинално архитектурно решение той бил предназначен само за офицери.
От 4 юли 1925 г. – всяка сутрин в 9 часа, от пристанищната гара на Бургас тръгвало увеселително влакче за Анхиало (дн. Поморие). То минавало в края на морската градина, движело се успоредно на морето, завивало над Морските бани, прекосявало солниците и през гара Лъка стигало до Анхиало. Увеселителният влак се връщал в 19 часа, а пътниците и гостите на морето са ползвали 59 % намаление за курортния сезон. Спирали го от движение, едва когато привършат гроздоберът и риболовният сезон.
Постепенно парка се разширявал и благоустроявал. Направена била алея на възрожденците с паметници на Левски и Ботев. През 1952 год. е открит знаменития паметник на Пушкин изработен от художника Петко Задгорски и скулптура Крум Кошаревски.
За децата е построен детски кът на приказките. Някои от порастналите днес деца помнят и зоокът с диви животни. Из парка са разпръснати художествени произведения изработени от художници участници в Симпозиумите на скулптурата провеждани през 70-те години в с.Ясна поляна. Знаменателни са паметниците на бургаските легенди Христо Фотев и Петя Дубарова.Паркът се отваря по посока към Солниците. Пантеона и Флората. На брега до моста скоро кацна и фигурата на бургаския зевзек Петьо Пандира. По крайбрежието се нареждат малки заведения за бързо хранене наречени от бургазлии Капанчета.
Старата част на Морската градина е обявена за паметник на парковото изкуство. Площта на парка е 600 дка, а дължината му е повече от 5 км. Ще са ви нужни няколко часа, ако искате да го обиколите целия.
Автор: Соня Кехлибарева
