Старата слава на търговската улица ” Фердинандова" в Бургас

Всяка улица на Бургас си има своя история. 
Една от най-старите е днешната ул.” Фердинандова”. Някога тя е била път, идващ от Истанбул,  Одрин и богатата Тракия. По нея са пътували каруци натоварени със стока и жито за търговските кораби на пристанището. Вървели са камили  с екзотични товари от Турция и Египет. Тя е била една от търговските артерии на града. От двете и страни се простирали лозя, ниви и екзотичната Боналова градина.
 

Първото име на тази улица било турско “ Сака йолу”, в превод на български пътят на саките/ водоносците/. Градът е бил безводен, а кладенците са били солени. Единствените сладки кладенци са били в местността Кума бахче, намираща се сред пясъците на Кумлука. Дървените буренца /саки/ се пълнели с вода, поставяли се върху двуколка, в която е запрегнато магаре или кон и се вкарвала в града за продан.Някога питейната вода за бургазлии била скъпа и ценна. 

Наричат още улицата Хасекийска / името на област от Странджа планина/, от там са минавали също важни търговски пътища. 

На 30.06.1888 г. в Бургас пристига на посещение Фердинанд. Посрещнат с овации и голям интерес от гражданството не виждали до това време жив цар. В памет на това посещение общинарите единодушно решават да преименуват улица на негово име.

Постепенно улицата започва да се застроява и добива своя облик. Бежанци от Одринско и Лозенградско купуват земя и построяват двукати домове. Появяват се пазари и ханове в които търговците пренощували.Един от най известните в миналото бил Минковия хан, собственост на бащата на писателя Петко Росен. Намирал се е на пресечката на ул.”Фердинандова” с ул.” Ивайло”. На същото място по късно е построена къщата на сем. Кацарови / едни от първите производители на рибни консерви в България/. 

Появяват се кръчми, винарнии гостилници, където хората дошли на пазар да могат да хапнат и пийнат.Някога кръчмите ги наричали Питиепродавници и носели гръмки имена “Двете гайди”, “Лоза”, гостилница “ Надежда”. Собственици били предимно мъже, но не липсвали и жени кръчмарки като Злата Карабунарлиева. Както на всяка търговска улица не липсвали и публични домове, където мъжете мераклии можели да се насладят на женски ласки, разбира се, ако джобът им е пълен.

В началото на улицата, на площад “Търговски” , по късно “ Свобода”, а сега “Атанас Сиреков” се издигала внушителната сграда построена през 1912 г. за Петко Чиглайски, собственик на чифлици и мелница. Къщата  през 1930 г. е продадена на Аврам Чильовски- собственик на фабрика за шоколадови изделия и превърната в един от най-представителните хотели на града с името “ Лондон”. В партерния етаж се помещавали “ Търговско индустриална банка”, бирария, ресторант и кафене. В по-ново време там се помещаваше ресторант “ Свобода”.

Друга интересна забележителност била и къщата на Бозвелиеви, намираща се на ул. “Фердинандова” 88 / сега хотел “Чиплаков”/. Тя била построена през 1925 г. по проект на  Рикардо Тоскани.Партерът бил магазин за колониални стоки и винарна, а в задната част на къщата били казаните за варене на ракия. Години наред Бозвелиеви се славели като производители на най-меката ракия в региона. В избените помещения в огромни бъчви, се съхранявали произведените от собствениците вино, ракия, мастика и коняк.

Но най-колоритния обект на тази улица бил Птичи пазар. Там селяните от района предлагали всякакъв вид пернати животинки: пуйки, гъски, патици, кокошки, петли, яребици. Не липсвали даровете на морето, богат избор на черноморска риба. Разбира се търговците продавали и разнообразни видове пресни зеленчуци, плодове и подправки за приготвяне на вкусни ястия.Пазарът просъществувал до средата на 60-те години на миналия век. Сега на това място има Опера и градинка.

По цялото протежение на ул. “ Фердинандова” в партерните етажи имало малки магазинчета: железария, юрганджийници, обущарници, бръснарници, фурни, млекарници, магазини за кожи, магазините на Коджакафалията. На тази улица лекари и зъболекари устройвали в къщите своите кабинети, за удобство на клиентите. На ъгъла на ул. “ Фердинандова” и ул. “Гладстон” се намирала прочутата аптека на Еленко Савов.

След 9.ІХ. 1944 г. обликът на търговската улица се запазил с две подробности – партерните етажи на собствениците били национализирани и в тях отново се настанили търговци, но общината събирала наемите и улицата била отново преименувана, този път под гръмкото име “ 9 септември”. Появяват се сладкарница, цветарски магазин, книжарница “ Мичурин”, кафенета, магазини за хранителни стоки, механи, шкембеджийница “ Ропотамо”, Дом на облеклото, Модна къща “ Рила”, , златарско ателие, магазин за мебели и осветителни тела, за поправка на телевизори и радиоапарати, даже Кореком. По паважа на улицата години наред трополяли градски автобуси свързващи Бургас със с. Меден рудник. През летния сезон, в късните часове  на денонощието, водоноска от ТПК “ Чистота” миела паважа и тротоарите. 

За кратко време улицата е носела името “ Търговска”.Днес отново е със старото си име “Фердинандова”. Магазините са върнати на наследниците, но магията на търговската улица сякаш е изчезнала. Асфалтирана и накичена с хилави дръвчета тя е задръстена от автомобили, превърната в паркинг, а по тесните тротоари трудно се разминават пешеходци. Магазините са еднообразни железария, мебели, офиси.

Всичко тече, всичко се променя! И търговските улици също!

автор: Соня Кехлибарева

Още истории за стария Бургас от същия автор можете да прочете ТУК