Градските бани и “честита баня” са спомен за бургазлии

Имало едно време в Бургас обществени бани. Хората ги знаели и ги ползвали. Градът бил безводен, апрез зимата къщите студени. Какво по-хубаво от това да отидеш, да се напариш и изкъпеш  с бол топла вода, а после зачервен и свеж да те поздравят по български обичай с ”честита баня”. В началото на миналия век в Бургас къщите със собствена баня  били рядкост. Населението масово  ползвало услугите на старите бани - Арменската, Турската, Дорината, Ботушевата, Белчевата, по късно на новата, най-новата... 

Минават години, сега всеки в жилището си има баня, луксозна и не до там. Облепена с плочки от горе до долу. Задължително с вана и душ. Ако попитате случайно за градски бани, едва ли някой ще се намери да ви каже къде  се намирали сградите за телесна чистото, защото те вече не съществуват. 

Затова ще ви разведа из Бургас и ще ви разкажа за тях.

 

Арменската баня

 

Една от най-старите  хигиенни бани била арменската. Сградата е построена през 1924 г. от Кироп Карипчиян, пришълец от Текирдаг/ Родосто/. В края на 19 век, той строи  малка къща към ул.”Булевардна”/ дн. “Георги Шагунов" № 34/. Заедно с къщата, в партера й арменецът прави баня и започва да я използва. Много посещавана. Имало и теляк.Подгряването на водата и отоплението на помещенията се осъществявало с дърва. В ново време вече преминава на нафта. След като се появяват електрическите бойлери клиентелата намалява. Пет-шест години преди демократичните промени банята вече е затворена. След 1990 г. банята се преустройва на ресторант “Истанбул”, после става гръцки ресторант, после италиански и сега помещението е затворено.

 

Белчевата баня

Все още някои бургазлии си спомнят и за нея. Тя се е намирала в къщата на Зохария Белчев ул. "Средна гора" 19, до къщата на К.Качев. След продължителен ремонт през 1924 година е открита като градска баня.През деня е била отворена само за жени, а в по - късните часове за мъже, съобразено с тяхното работно време.Имало и отделни кабинки за семейни и вани за лечение с треви и билки.След 1947 година е закрита и преустроена в жилище.

Турската баня

 

Друг притегателен център за централния квартал е била турската баня на ул. “Петко Каравелов” 29. Открита през ноември  1929 г. и доста модерна за времето си. Собственикът й бил Исмаил Джалилов.Банята се е помещавала в солидна сграда. В предверието е имало гардеробчета и пружинени кушетки, а във вътрешното помещение са били разположени малки курни /ванички/, където е течала топлата вода. Медните тасове за поливане по- късно са заменени с пластмасови. Посетителите са ползвали услугите на теляк, който е правел невероятен масаж. Ползвали се дървени налъми. Като всяка турска баня е имало помещение потилня / това на съвременен език означава сауна/. Отопляването на помещенията и подгряването на водата ставало с дърва в котелно помещение. Масивен комин е извеждал пушека високо над околните къщи. Работното време било всеки ден от 8 до 24 часа. По късно собственикът Джалилов се изселва в Турция и банята се продава на българи, а след 1950 год. е отчуждена в полза на държавата. Работела е като баня до края на 80-те години. Реституирана, сграда е продадена и разрушена през 2011 год.

 

Дорината баня

 

 

Така я знаят старите бургазлии на името на собственичката й Дора Попова. Самата тя е била артистична натура, играла е в театралните трупи на Стоян Бъчваров, на Матю Македонски, в театъра на Николай Осипович Масалитинов. По късно заминава за Париж, танцува във “ FoliesBergere”, обикаля с трупата на “ Френско ревю”  Франция, Австрия, Италия, Испания. Пътува в Мароко, Алжир, Тунис, Сирия. През 1931 г. при едно от поредните си завръщания в България, със спестените пари, Дора купува дворно място на края на града. След приключване на артистичната си кариера през м. май 1932 г. започва строежа на къща и баня на ул.”Александровска” № 90. Интересен е архитектурният й план. Изградена е по проект на това, което Дора е виждала в арабските страни. Две помещения - хладно и горещо, на покрива е имало остъкления за светлина и проветрение, специално помещение за отоплителния казан и водната помпа, кушетки за почивка, телякиня. При откриване на банята през 1933 г. първата седмица собственичката окъпва безплатно всички затворници, децата от сиропиталището и бедните хора от бежанската махала. През 1950 г. Дорината баня е отчуждена в полза на ВИК “Услуги” и става държавна собственост. До 1985 г. тя функционира и е носела добри приходи, но постепенно запада и следващата година се затваря. През 1990 г. постройките са събарят и сега на място й се извисява жилищен блок с магазини.

 

Модерната баня

 

Била на ъгъл на ул. “Фердинандова” и ул. “Хр. Ботев” 1. Жените водели децата си там, а учениците и войниците се къпели с намаление. Тази баня просъществувала докато не променили градоустройствения план на Бургас и я съборили за построяването на новата Опера.

 

Ботушевата баня

 

се намирала на ул. “Ивайло”№ 30, в непосредствена близост до днешния пазара и РУМ“Краснодар”. След 1990 г. също разрушена за построяване на нови жилищни блокове в района.

 

Разбира се по време на социализма освен, че са национализирани и експлоатирани частните бани, в Бургас са построени и нови. Още през 1956 г. в Бургас се отбелязва  нуждата от построяване на нова градска баня. Имало идея, да се докара горещата минерална вода от близкото с. Житарово/ дн.Ветрен/ и да се направи лечебен център. Градът постепенно нараствал.

 

Новата баня

 

През 1957 г. е проектирана “ квартална баня” намираща се  на ул.”Константин Величков” 34, ул. “Странджа” и булевард “Сан Стефано”. Не след много извисява ръст така наречената Нова баня. Модерна и красива постройка. С обширно фоайе, отделения за мъже и жени. Вътре освен традиционните курни е имало и душове с педали, а теляка е заменен с българско изобретение автоматизиран теляк. На касата са се продали тоалетни принадлежности, хавлии, сапуни, шампоани, джапанки, даже и лимонада. Разбира се е в неделя, трябвало да се чака понякога 1- 2 часа за да влзеш и да се изкъпeш.След 1990г. банята е разрушена, оставено е само котелното помещение, превърнато ... в бар. Дълго време руините стоят, до момента, когато местото се продава и сега там се намира частният хотел“Атаген”.

 

Най - новата баня е била на ул. “Ивайло” № 72, в близост до училище “Л.Каравелов”. Проектирана от арх.Димтър Нанков.Освен общи помещения, тя е имала и по 15 кабинки отделно за мъже и жени, оборудвани с кушетка и душ и разпоредители, които късали билетчетата. На посетителя се е осигурявало почти домашен комфорт. В приземния етаж е имало 3 двойни и 2 единични кабинки, така наречени “семейни вани”. Разбира се, за да ползваш тази услуга трябвало да покажеш паспорт за установяване, че мъжът и жената са семейство. Сауната се е ползвала под лекарски контрол. След банята, жените са имали привилегията да седнат във фризьорския салон и да си тръгнат с прическа. Извършвали са се и козметични услуги, маникюр и гримиране. 

 

Може би времето на градските бани е минало, затова като всичко друго, което не носи печалба се срива. Човешката памет е къса. 

 

Появиха се СПА центрове за релаксация със сауни, джакузита, фитнес зали, солариуми. Всичко това плод на съвремието. И само като спомен ще се разказва на внуците какво е това градска баня на 20 век.

автор: Соня Кехлибарева