Май забравихме за пътеките, които пресичаха плажа и стигаха до морето в Бургас

През последните няколко дни поредният пример за някаква липса успя да се превърне в централна тема в медиите.

Изведнъж всички в хор започнаха да обсъждат и осъждат нямането на „пътеки“ по плажните ивици. За отсъствието на тези, най-често дървени, съоръжения беше напомнено от хората в неравностойно положение.

Те, горките се оплакаха, че могат да гледат морето само на снимка, защото практически със своите колички не могат да преминат през пясъка и…и за пореден път се чувстват унизени и отхвърлени.

Прави са. Липсата на нещо толкова обикновено  е обидна и безчовечна.

И рояци репортери се чучнаха по бургаските плажове и започнаха да бичуват остро недъзите на концесионерския морал.

И репортерите са прави, ама пропускат нещо.

В тази крамолическа пропаганда в стил „Как може да няма такива пътеки, бе“ допускат един пропуск.

Забравихте ли? Забравихте ли, че някъде около 2006-2007 год. Бургас всъщност беше единственият град в България, на чийто Северен плаж имаше точно такива пътеки, предназначени за придвижване на хора с проблеми? Забравихте ли, че тогава хората с колички за пръв път през живота си можеха да отидат до морето и да докоснат вълните?

Ами, тогавашния концесионер на Северния плаж опъна такива съоръжения без никой да го кара, без да има такова изискване в нормативната уредба или в концесионния му договор. Съвсем между другото и тогава за първи път по Южното Бетономорие и по точно в Бургас  спря да се излива бетон по плажа, а обектите бяха разположени върху бетонни блокчета, покрити с дървени скари. Да не говорим, че спасителите не позволиха две години нито един смъртен случай, а за безопасността на плажуващите имаше наблюдение както от брега, така и от понтони със спасители вътре в морето.

Само, че това остана назад във времето. 

Е, дано пък някой последва примера от онези времена. Оказва се, че е било нещо хубаво и да се чуди човек заради склероза ли, заради някакъв срам или не дай си Боже заради страх никой не споменава този факт.

Името на тогавашния концесионер ли? Оставям ви го за домашна работа. 

Автор: Красимир Калудов