На 15 юли 2016 год. части на турската армия излязоха с бойно оръжие по улиците на Истанбул и Анкара и обявиха, че започват силова промяна на властта, т.е Турция се озова насред военен преврат. В миговете на хаос и липса на каквато и да е информация, хората изпълниха улиците на градовете и с голи ръце тръгнаха срещу танковете, хеликоптерите и въоръжените войници.
Година по-късно се знаят имената на жертвите. Знаят се и организаторите и изпълнителите на опита за преврат. Какво още трябва да знаем ние като съседи на Турция за 15 юли 2016 год? Потърсихме за отговор генералния турски консул Ниязи Еврен Акйол.
Преди една година в деня на опита за преврат и в първите дни след потушаването му турският народ и турските политици от всички партии застанаха рамо до рамо и заедно се обявиха срещу този удар срещу демокрацията…може ли да се каже, че това обединение и това единство са всъщност най-важният капитал на Турция?
Със сигурност. Ние и тогава отбелязахме този факт. Основната причина опитът за преврат да не успее беше турският народ, защото хората по улиците излязоха без значение на своите политически възгледи, бяха хора от всички слоеве на обществото и се противопоставиха на опита за преврат. Днес в Турция всеки човек приема, че този опит за преврат е бил най-подлото посегателство срещу страната.
Кои са най-големите герои от 15 юли 2016 год? Жертвите, ранените или онези хора, които с голи ръце излязоха срещу танковете?
Самият народ е герой. Жертвите и ранените и всички, които излязоха по улиците, всички те знаеха, че е страшно. Някои от хората по улиците изгубиха живота си. Така че герой е целият народ .
Споменахте на своята пресконференция пред медиите, че се подготвят много възпоменателни прояви за първата годишнина от опита за преврат…Какви е целта на тези митинги? Да покажат силата на сегашното правителство и властта или да покажат силата на турските граждани?
Много е просто. Ние разглеждаме този ден като ден за възпоменание на това как турският народ защити своята демокрация. Още веднъж ще покажем, че демокрацията е ценна и има много висока цена. Преди една година на 15 юли турският народ защити своята демокрация и смятам, че това трябва да влезе в световната история. Не само ще почетем паметта на жертвите, но и ще продължим д подкрепяме това, за което те се жертваха.
Отново ще си позволя да повторя един мой въпрос от пресконференцията ви….ще застанат ли управляващите и опозицията рамо до рамо по време на възпоменателните митинги, за да осъдят отново заедно опита за военен преврат?
В Турция ще има най-различни възпоменателни тържества. Не е важно къде и как се провеждат. Важното е, че те ще се провеждат в такъв дух и всички слоеве от населението ще участват.
Признавам си, че ме впечатлиха някои цифри, които вие обявихте. За тази една година 168 000 души са били обект на съдебно разследване за връзки с обявената за терористична организация ФЕТО. Заявихте, че „гюленистите“ са били инфилтрирани буквално на всички нива в държавата…колко мащабен е бил този „тумор“ в държавата?
Те са настанили свои хора във всички държавни институции. Отдали са предимство на определени сфери…армия, полиция, образование, здравеопазване. Обществото се шокира от това, че те не са верни на държавата, а верни на своя религиозен водач, когото възприемат като месия.
Ако последователите на Фейтулах Гюлен са земали ключови позиции на всички нива в държавата, това не е ли в някаква степен неуспех на турското разузнаване, което буквално е проспало този процес? Или обвиненията срещу ефективността на разузнаването трябва да бъдат свалени, защото се оказва, че службите са знаели за подготвения преврат, готвели са мерки срещу него и затова превратаджиите са избързали?
Тази организация не е стигнала дотук за един ден. Това са десетилетия. Откривали са училища, стотици училища. Наричали са децата в тях „златното поколение“, което са подготвяли да управлява Турция. Постепенно са влизали в различни сфери от най-ниското стъпало и са израствали в ерархията до най-високите етажи. Всичко е било създавано по законите на република Турция. Действали са в рамките на закона. Никой не е предполагал, че един ден ще тръгнат срещу своя народ. Самата организация действа като някаква разузнавателна служба. Членовете им са с кодирани имена, имат клетки ,не се познават помежду си. Имат своя система за кореспонденция чрез приложението „Байлок“.
Държали са досиета на стотици хиляди хора, които не са били техни членове. Там пишат данни „обича алкохол“, „много е религиозен“, „наш враг е“ и т.н
Това държава в държавата ли е?
Това е нещо като паралелна държавна структура. Правният термин е такъв. Държавна структура, която използва ресурсите на държавата за своя полза.
Над 34 000 турски граждани са били не само освободени от съдебното разследване, но и са възстановени на своите административни длъжности. Те реабилитирани ли са изцяло…ще бъдат ли приети отново от обществото или над тях ще тегне винаги клеймото „гюленисти“?
Не. Те са изцяло възстановени, изцяло е изчистено името им.
В България имаме една поговорка, която гласи, че покрай сухото гори и суровото….
…и ние имаме същата поговорка в Турция…
…какво е отношението в Турция към обикновените войници, към юнкерите от военните училища, които искат или не искат е трябвало да изпълняват заповеди на своите офицери и да насочат дулата на оръжията си срещу хората по улиците? Тези войници, които са нямали право на отказ…те „изгоряха“ ли покрай истинските организатори на преврата?
Води се разследване. Трябва да се установи кой каква отговорност е носил в тази система. Водят се хиляди разследвания. Философията на това разследване е точно тази. Какво ниво са заемали в организацията и каква отговорност носят за случилото се.
Как смятате, опитът за преврат сплоти или раздели турските граждани?
Спокойно можем да кажем, че ги обедини. По отношение на защитата на демокрацията, опитът за преврат обедини турските граждани.
Признавам си, че не познавам в детайли действащата турска конституция и съответно не съм запознат и с проекта за новата конституция, която ще постави основите на президентската република…Бих искал да ви попитам ще има ли достатъчно гаранции, че в бъдещото ново управление несъгласните с президентската република ще бъдат също толкова ценни и важни за държавата, колкото и привържениците на промяната? Т.е ако един турски гражданин се е обявил против промяната, това ще му донесе ли риск да бъде обявен за враг, за гюленист?
Няма нищо такова. Между опитът за преврат и преминаването към президентска система няма нищо общо. По отношение на системата на управлението се спори от години. Според проучванията на общественото мнение дори сред членове на партии, които са против президентската система, има такива, които са казали „да“ и обратно. В крайна сметка във всички слоеве на обществото се проведоха дебати. Президентът ще е президент на всички хора, но то си беше така и досега.
Говорил съм със сирийци, с ливанци, с иракчани и те ми споделят със страх, че Ислямска държава и нейните скрити господари буквално прогонват християните от Близкия изток и наред с тях подлагат на гонения много други етноси. Какъв пример дава многонационалната Турция на света с отношението на държавата към хората, които не са мюсюлмани? Как стоят тези неща в бъдещата конституция?
Всички турски граждани са равни пред законите. Няма разделение по отношение на това кой от каква етническа група е. В Турция християнската общност има своите определени права още от Лозанския договор. Нас ни обединява това, че сме граждани на Република Турция и обичта към нашата Родина. Имаме много турски граждани от различни етноси. Някои от тях са дошли от България, от Близкия Изток, от Кавказ, от други места. Те са обединени от своята турска самоличност. Турция защитава тезата, според която религията не трябва да разделя хората. Виждаме какво се случва в Близкия Изток заради това разделение. Турция е светска държава.
Питах ви за правата на различните етноси в Турция, защото ме впечатли това, че турската държава е дала 4 млн лв или това са над 2 млн евро за ремонт на Желязната църква „Свети Стефан“ в Истанбул…
Както казах, религиите у нас не разделят хората. В Турция няма разделение на малцинства. Всички сме обединени като граждани на нашата страна. Държавата подхожда към своите граждани надрелигиозно. Като страна постоянно заявяваме, че сме против ползване на религията като причина за възникване на войни и конфликти, каквито за съжаление виждаме да стават в някои места по света.
Както в живота, така и в политиката емоциите често побеждават разума…но в бизнеса хладният разум доминира…как ще обясните тези показатели…потърсих за кратка консултация един международен финансов консултант и той ми цитира анализ на Блумбърг, от който става ясно, че фондовата борса в Истанбул има ръст от 31.66%. Означава ли това, че световният бизнес не е загубил доверието си в добрия бизнес климат в Турция?
Да, разбира се. Собствениците на капитали влагат своите средства на сигурни места. Да, на борсата може да има спекулативни върхове или спадове, но е ясно, че големите пари отиват само към сигурни „пристани“.
Имам приятел, който се занимава с корабен бизнес и той говори за турските кораборемонтни заводи с лека завист и голямо възхищение….каза ми, че само в заводите близо до Истанбул приходите от поръчки през изминалата година са били за 27 млрд долара… Вие пък споменахте, че ръстът в туризма също е впечатляващ…Да приемем ли това като неопоримо доказателство, че опитът за преврат е напълно преодолян от турската икономика?
За много кратко време бяха преодолени последиците от опита за преврат. За няколко седмици всички показатели си върнаха нормалните нива. Икономиката не секна. Продължиха инвестициите, инфраструктурните проекти. Нямаше никакво спиране на строителство на мостове ,пътища. Изнасянето и внасянето на капитали в Турция си продължи нормално.
Усетих горчивина в гласа ви, когато коментирахте това, че много европейски страни не са подкрепили Турция и турския народ в усилията им да спрат преврата…Как тогава Турция и правителството и намират сили и мотив да спират бежанската вълна да не залее същите тези европейски страни?
Истина е, че открай време има предразсъдъци в Европа към Турция. Особено след надигането на крайно десните партии, започнаха да използват Турция като политически материал, като заплаха. Много европейски политици за съжаление вместо да разясняват взаимоотношенията между Европа и Турция и това колко по-хубаво е тези взаимоотношения да са добри, те избират друг път. Възползват се от страховете на хората в Европа. За съжаление дори тежестта на умерените партии в Европа също се измества по тази плоскост. От друга страна отношенията ни с Европа ги поставяме на тази плоскост…да са добри за нас добри и за тях. Бежанците не са единственият въпрос. Нашето общество разсъждава така…трябва да се грижим за тези хора. По отношение на бежанците имаме споразумение с ЕС и тези, които не спазват думата си, не сме ние.
Отношението към опита за преврат може би ви е показало кои са враговете на Турция, кои са фалшивите и приятели и кои са истинските и приятели…Това, че България, българското правителство и обикновените българи осъдиха преврата преди една година …как се прие в Турция?
Турция и България са съседи и приятели. В Турция никога не е имало и няма да има предразсъдъци към България. Вярвам, че вие и вашите приятели, когато сте посещавали Турция не сте усещали някакво по-различно отношение към вас. Това продължава, не се променя.
Говорим си с вас почти година след опита за преврат…колко години ще са нужни раните от него да бъдат излекувани?
Преодоляхме този опит за преврат, но правилно е това, че дълго време ще го помним. В колективната памет ще остане завинаги и винаги ще си спомняме за жертвите.
От всяка история остава някаква поука. Каква е лично за вас поуката от 15 юли 2016 год?
Казах го вече в началото. За всички нас беше шок. С течение на времето започваме да разбираме срещу какво сме били изправени. Аз съм от Анкара, но в този ден не бях там. Гледах по телевизията как се бомбардират сгради, покрай които съм минавал много пъти през годините. И тези бомбардировки ги правеха нашите войници, нашата армия. За 80 млн Турция това беше голям шок. Ужасът идва от това, че те /извършителите на преврата . бел. на автора/ не се посвениха изобщо да стрелят срещу собствения си народ. В крайна сметка този опит за преврат беше едно изпитание за всички нас и затвърди подкрепата ни за нашата демокрация.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
