Осми март на четири лапи

Осми март? Разходка на разсъмване с престарялото ми куче Сузи. Тя е на 17. 

По-голямата част от живота си е прекарала на улицата. Върви бавно, като сляпа костенурка, чат-пат амортисьорите й изтърват - спъва се и залита, едва се прибираме и веднага извеждам и другите две лудетини. След хубавичко тичане по плажа, всички са доволно изморени и денят може да започне. Взимам поводи, храна, и тръгвам да издирвам едно точно определено улично куче, което да отведа за кастрация в кабинета, където работя като доброволец. Не намирам хайванчето и отивам да кастрираме домашна котка и дворно куче. Стопаните вече ни чакат. Всичко минава успешно, пъпреки че изтървахме за малко черната котана и тя прелетя през главите ни, като добре ни оформи фризурите и ни изподра, велика зеленоока хубавица! Докато си пием кафето в обедната почивка, ни викат за спешно секцио на мъчеща се от два дни джак ръселка - избягала с уличен гамен направила проблематична бременност. Кутретата бяха мъртви, но едно от тях помръдна! Разкъсах всички ципи, срязах пъпната връв и го провесих да му изтекат течностите, взех да го обдишвам и разтривам, но то също се отказа, видимо почина. Оставих го при другите хирургични отпадъци и се съсредоточих да помагам с майката. 

След малко се чу проскърцване, някой се опитваше да скимти! Втурнах се и отново започнах да масажирам и обдишвам кутрето! Размърда се! Хриптеше, но започна да мърда и да протестира на студа. Ура! Каква сила за живот! Момиче. Карамфилка. Защото е осми март. Едва дочака майка си да излезе от упойка и се сгуши в нея, успокоено от топлината й. Стопаните никак не се зарадваха, малкото е кръстоска, но аз ги убедих че то ще е по-здраво и с по-добри качества, защото има такава невероятна воля за живот! Казаха, че ще ми го дадат на мен. 

Не проумявам човешката суета за сметка на животните. Скоро след това получих обаждане за мъртво куче в един двор. Когато отидох, видях починала - от явно тежко отравяне, една много мила улична кучана. Доста е страдала и е нямало кой да й помогне. А можело ли е? 

Толкова са уязвими всички бездомни животни! Ето защо кастрираме и изискваме от стопаните да носят отговорност. Уличните кучета не падат от небето, идват от безотговорни стопани. Милото същество, когато се наведох да го вдигна, в далечината започна да бие следобедната църковна камбана. Няколко неведоми сълзи избягаха с пареща диря и капнаха върху главицата на клетото животинче. Беше в напреднала бременност. Някой е убил грозно нещастна майчица. Но вярвам, че всеки си плаща сметките в тоз живот. 

Денят превали, прибрах се и отново изведох старата Сузи. Бавничко отидохме да нахраним котката на комшиите, после изведох и другите две лудетини. Нахраних всички, сложих си вино, пуснах музика и се замислих за утрешния ден... толкова силно искам хората вече да са отговорни и добри. 

Имам ли сили да понеса още страдания на невинни животни? Нямам право да нямам сили. Продължаваме. И ще се борим докато дишаме. 

Като малката Карамфилка - нежелано кутре, но живо на инат на целия свят! 

автор: Найс Вентура