СивоКос, ски ваканцията и снегът, който...

07 март 2016

Article image
Три куфара...три огромни куфара и поне шест грамадни найлонови торби с размерите на XL чували вече бяха преминали през ръцете му.  И всичко това трябваше да бъде наблъскано в багажника на семейния автомобил. По документи багажното отделение беше с вместимост 500 литра, а обемът на куфарите и торбите беше...изглеждаше, че е поне два пъти повече. СивоКос не можеше да проумее защо е необходимо да се мъкне такова грамадно количество багаж за едва тридневна почивка в ски курорт. Дори не знаеше какво точно имаше в куфарите и найлоновите торби, но плахо предполагаше, че в тях някакси се е побрало съдържанието на поне два гардебора. Сигурно е надиплила поне десет рокли – мислеше си той навъсено, когато смартфонът му тържествено засвири опус от основната мелодия на Game of Thrones Ъъъ, кажи халеси? – рече той измъчено като промушен от копие дракон. Събра ли багажа? – зададе въпрос неговата пред Бога и пред хората половинка Миньон. Хайде, че те чакаме с децата – добави тя и затвори. СивоКос мрачно погледна към претъпкания багажник на автомобила, с неистови усилия го затвори, поседна на седалката и подкара колата. Както винаги беше паркирал на около 800-900 метра от дома, защото просто нямаше ни едно свободно място пред блока им. Накъде наблизо свършваше „синята зона” и десетки мигриращи скръндзи спираха автомобилите си пред дома му. Затова  се наложи да измине пеш разстоянието от домашното огнище до колата ..също като персонаж от прочутата картина „Бурлаки на Волге”, в която общо взето някакви кльощави несретници опъваха  кораб по реката с въжета. Е , тътрузеше се пеш, но поне не мъкнеше гемия на гърба си, а куфари...за протокола три огромни куфара и шест найлонови торби с размерите на XL чували. СивоКос и семейството му отиваха на ски ваканция. Изгодно, евтино и само сега с невероятни намаления, със спа процедури, парна баня, басейн, фитнес, закуска и вечеря, аниматори за деца, зумба и спортни танци за деца и възрастни, ски учител и ски екипировка с допълнителни 20% отстъпка за гостите на хотела...както пишеше в офертата. Пет часа по- късно претъпканият семеен автомобил влезе триумфално в прочутия през девет земи в десетата зимен курорт. Навсякъде, докъдето поглед стигаше се виждаха зелени борове, зелени поляни, небето беше синьо, слънцето огряваше поляните и ...никъде, ама абсолютно никъде не се виждаше сняг, но пък калта беше в изобилие. Много кал. Сякаш извираше отнякъде. По алеите на курорта щъкаха туристи...и малко стряскащо, някои от тях бяха с фланелки по –къс ръкав. През февруари. Двайсет минути по-късно СивоКос усети как студена пот се стича по гърба му. Ръцете му трепереха, а коленете му омекнаха. Имаше чувството, че е пренесъл няколко тона тухли от паркинга до асансьора. А денят беше толкова слънчев и топъл и...тъй безснежен. Излизаме навън, няма да киснем в хотелската стая!!! Обличайте се бързо и добре, защото в планината времето се променя за минути – заповедите на Миньон не се оспорваха, а се изпълняваха. СивоКос се опакова със скиорско яке, шапка, ръкавици, апрески с с дебели подметки. Долу горе със същия арктически ...ъъъ...аутфит се екипираха синът Тънкокрак и дъщерята МойтаМи. Десетина минути по-късно из окъпания от слънце зимен курорт вече плуваха в пот. Още двайсет минути след това вече беше безпределно ясно, че облеклото на семейството и дневните температури бяха изпаднали в тежък конфликт на интереси. Поне СивоКос се чувстваше тъй, сякаш беше изпаднал в сатурнова дупка, ама дупка с реотани. Бяха толкова не на място и изпотени, че няколко кучета не само ги лаеха, но и ги сочеха с лапи. Няма как...прибраха се в хотела и оставиха слънцето да пече мощно. Поне преди това направиха стотина снимки с двата фотоапарата. А навън се изви буря. Пясъчна или може би кална. По-скоро лятна, отколкото зимна. И това през февруари. През последния ден на месеца, но все пак февруари.  Изглежда наистина в планината времето се променяше само за минути. Е, нищо. Утре може пък да ни провърви – помисли си СивоКос, докато няколко часа по-късно нервно се премяташе върху твърдото хотелско ложе. Заспа. И сънува сняг. На сутринта ретроградният Меркурий им беше приготвил нова шега. Навън плющеше дъжд, подходящ за отглеждане на ориз, но не и за практикуване на ски спорт. Така им казаха и в магазина за ски екипировка. Нямате късмет, днес пистите са като езеро. Не става за ски. Забавлявайте се с нашите аниматори. СивоКос се почувства като пребито куче. Представи си как някоя инструкторка по зумба му заповядва да скача на серии от пода до полюлея и да крещи екзалтирано уа уа уа. За да убият някакси времето, решиха да отидат в спа центъра на хотела. Оказа се, че за да убият някакси времето, всички гости на хотела бяха решили да отидат точно на същото място. Бърз оглед показа, че соченият от табелата спа център не е никакъв спа център, а някаква неразбория. Любезните домакини бяха наблъскали в едно ограничено пространство басейн, джакузи с размери на кибритена кутийка, душ кабини, фитнес зала с големина на килер, парна баня, три кушетки за масажи и една сауна. За четири звезди толкоз. Имаше и някакъв дебелак с впита фланелка, на която пишеше LIFE GUARD, но освен с водно спасяване той консултираше и фитнес маниаците, флиртуваше с някаква мома от хотелския персонал и се хилеше гласовито. В басейна нивото на претъпканост беше като при международен конгрес на хипопотами, около четирите уреда и трита дъмбела във фитнес залата имаше опашка, а в сауната...там имаше място. СивоКос и Миньон влязоха дискретно в нажежената камера, където върху две от пейките бяха полегнали две Тодори. Лежаха си и се потяха в мълчание. Като новодошли нямаше какво друго да правят освен мълчаливо да се включат в потенето. На втората минута като единствен мъж в помещението СивоКос събра смелост и наруши тишината. Ъхмммъммххх...пък руснаците докато са в сауната, пият водка и ядат краставици, да им се чуди човек на акъла как го правят  - каза той с такова самочувствие сякаш имаше пребогати и изчерпателни наблюдения върху някои от навиците на руските мъже и жени. Каза го ей тъй, колкото да каже нещо. В сауната пак настъпи тишина. Минута по-късно едната потънала в мълчание и пот жена каза нещо, втората и отговори, а Миньон прихна в смях. Оказа се, че двете полегнали Тодори говореха на чист руски език. Най-вероятно бяха рускини, но тъй като не пиеха водка и не ядяха краставици, нямаше как да бъдат разпознати. Двете любопитно впериха поглед в многознайкото до тях. Въпреки нажежения въздух в сауната СивоКос усети как го сковава студ. Излезе, преплитайки нозе, от сауната. Нещо му докривя. А навън плющеше дъжд. Въпреки всичко направиха около двеста снимки с двата фотоапарата. На следващата сутрин всичко беше като по поръчка. Умерено слънце, ясно небе, никакъв дъжд и ниски температури. Естествено такива глезотии като сняг нямаше, но все пак пистите бяха снабдени с изкуствена снежна покривка, така че беше време да се костюмират. Семейството се екипира със завидна бързина, отработена с поредица от сухи тренировки през  последните два дни ... ...ъъъмммхммъммххх...може ли да наемем една шейна и бихте ли ни препоръчал къде да я покараме – попита почтително СивоКос младежа в хотелския център за ски екипировка под наем. Ски консултантът се облещи тъй, сякаш беше глътнал цял сноуборд. Шейна!!!  За четиримата ви? Ами, ние не можем да караме ски и затова си мислех дали не можем да покараме шейна – измънка срамежливо СивоКос. Няма как да стане това. Пълно е със скиори по пистата. За вас става ето таааази писта – посочи с пръст някаква карта на курорта консултантът ски гардеробиер и продължи с наставленията. Там също има много скиори, ама до долната част на лифта има едно малко ръкавче и ако има още сняг там, можете да се влачите с шейната. Беше си срамно. Излязоха от хотелския център безмълвно. Запалиха колата и тръгнаха да търсят пистата за начинаещи скиори и за куци коне. Лутаха се доста време из разни алеи и хотели, после заподскачаха по някакъв кален горски път и накрая спряха пред една огромна кална поляна. В дъното и се виждаше пистата. Прецапаха през калта и когато стигнаха до трасето, СивоКос се изчерви засрамено. По пистата летяха някакви момиченца и момченца на възраст между 2 и 10 години, при това съвсем самостоятелно. Нямаше как да се смесят с тълпата от деца и да останат незабележими. Срам не срам, обрънаха се обратно и пак през кълта тръгнаха към колата. Тънкокрак замърмори.. За какво изобщо дойдохме тук в този курорт, щом не караме ски. Три дни само обикаляме като луди и се потим с тази ски екипировка. Писна ми. По-добре да си бях останал вкъщи и да си играя на компютъра СивоКос нямаше какво да каже на обвинителната реч на своя първороден тийнейджър и само замълча, но като глава на семейство беше свикнал с излизането от заплатени ситуации и затова реагира бързо. Хайде да отидем да видим средновековната крепост и визайнтийската базилика над съседното село. Само на 12 км. от тук е!! Ставаше въпрос за много известно планинско село, където през лятото се стичаха гайдари от няколко континенти, пък се надсвирваха и надпяваха и надпиваха дни наред. Семейството се съгласи. Можеше пък там да има сняг, защото селцето беше на по-голяма надморска височина от курорта. След едно страховито лашкане по разни завои най-сетне влязоха в селото. То общо взето се състоеше от трийсетина къщи, пръснати по разни хълмове и ...обиколиха кажи речи всичките, докато намерят табела, която да указва накъде е крепостта и базиликата. Тръгнаха по черен път и в един момент се той премина плавно в кална пътека,  накрая прерасна в непроходимо блато, осеяно с огромни камъни, които деряха и блъскаха дъното на автомобила. Няма как...оставиха колата на един завой и продължиха пеш. Според табелите крепостта беше на около 500 метра, ама колкото и да вървяха, нея все я нямаше. Поне намериха останките от базиликата. За да стигнат до нея, прецапаха през някакво импровизирано бунище и купчина памперси. Явно бяха останали от гайдари, които сигурно са били прекалили с овчето мляко. Останките от базиликата стигаха до глезените на СивоКос и съвсем разбираемо предизвикаха вял интерес у семейството. В погледа на Тънкокрак се четеше „За какво ни трябваше да бъхтаме през тази кал, да се потим с тази ски екипировка и да си губим времето. По-добре да си бях останал вкъщи, за да играя на компютъра” Прибраха се в хотела, но междувременно бяха направили около триста снимки. На другия ден си тръгнаха много рано. Родният им град ги посрещна с дъжд. Е какво пък. Поне направихме много снимки – рече дипломатично СивоКос на умълчалото се домочадие. А по същото време дъждът над зимния курорт плавно премина в сняг. Дори натрупа леко.

 автор: Красимир Калудов