Кой? Кой? Кой вагабонтин и хаирсъзин реши съботния ден да се отработвал заради някакъв друг ден, през който пък се почивало.
Че аз дори не помня да съм почивал. Не че днес ще работя, де. И сега заради тези безумни административни решения моята събота ще се превърне в ад...но както казваше Хорхе Букай, нека ви разкажа.
6.30 часа – събудих се сам. Преди да звънне алармата на телефона ми. В главата ми, таз душа камбана, зазвъня въпросът „Кво ще правя сега” 6.45 часа – откъм кухнята се чува тракане.Жена ми е потънала в някакъв сложен процес, включващ подготвяне на закуска, гладене на бялата и престилка / тя е аптекар, жена ми де, не престилката/, гримиране, вчесване и още какви ли не неща.
След малко ще замине на работа и аз оставам сам в къщи!!! С две деца!!! В събота!!!
7.00 часа – от притеснения и вълнения съм заспал
7.20 часа – съкровище N:1 пристига в спалнята. Красивата Александра. Възраст почти 8 год. Плът от плътта ми, кръв кръвта ми. По нощница. Рошава. Не нощницата. Александра. Поглеждам учудено към производното на моето ДНК и се чудя защо е станала толкоз рано. Не можеше ли да поспи до 4 часа следобед, когато ще се върне жена ми.
7.30 часа – Издавам заповед на Али да се облече. Отварям прозорците на спалнята и на терасата, за да се проветри. Отварям прозорците на нейната стая, за да се проветри. Хм...заръката на жена ми е изпълнена. Ми, то било лесно, май.
7.40 часа – Мярвам в хола щерката. Стои красива и без нощница и с полунахлузен чорапогащник и се е втренчила в телевизора, където се лее анимационна гадост за някаква си гъба, която поемала вода на дъното на океана. Някой си Спондж Боб. Откъде накъде кухненска гъба ще се казва тъка. Не можеше ли да си я кръстят Парцал.
Помагам на Али да се облече докрай, в смисъл че и казвам да се облече, за да не настине. Е, не можеше ли да спи до 4 часа следобед това дете. Какво е кукнало толкоз рано.
7.50 часа – виждам в огледалото в коридора някаква едногърба сивокоса камила с грозна нощница да тътри отвратително нозе. Стряскам се, защото проумявам, че точно тук и точно сега едниствената едногърба сивокоса камила с грозна нощница, която тътри отвратително нозе, мога да съм аз. Аз съм си. Няма грешка. Уффф, след малко ще се оправя. Само да подготвя закуската.
8.00 часа – някакси успях да измина огромното триметрово разстояние от кухнята до хола, за да дам чашката с витамините на Александра. Тя ги изпива и ...ми казва...ам, ам. Това според нея е шега, но на мен ми действа като тръбен зов, който сигнализира за началото на Второто пришествие. Детето е гладно, а аз не съм му приготвил закуска. Преплитам нозе и обратно към кухнята. Ъъъъъ, хладилникът е пълен с неща, които ...ъффф разни неща. Все пак се сещам от инструктажите на жена ми, че трябва да стопля млякото в микровълновата фурна. Слагам чашата и нагласям таймера на някакви там минути и след малко взимам горещата чаша, в която млякото е хладно. Още малко го топля и след втората операция „Топлина” чашата вече е нажежена, а млякото горещо. Ами сега...да му туря ли лед? А за закуска?
8.15 часа – размишлявам върху нерадостната си съдба, млякото вече е изстинало, а закуската...и изведнъж като един същински Архимед изревавам „Еврика” . Открих. Дъщеря ми ще закусва кроасан. Ми тъй де...и без това е балерина и е фина като французойка, туй де...като италианка. Хм...с тази височина е по-скоро скандинавка. Както и да е. Ще закусва кроасан с мляко.
8.20 часа-сервирам закуската на дъщерята, а тя лежи върху пода в хола и кръстът и гол. Защо бе дете, защо бе Александра. Защо ти е гол кръстът, ще настинеш...почвам аз да редя и същевременно се питам защо когато жена ми облича малката, тя е като манекен от ревю, а след моите асистенции мяза на хипи...на много рошаво хипи.
8.30 часа – привеждам малката госпожица в ред. Всъщност къде по дяволите и е четката за коса. Няма как, ще се оправям с подръчни средства. Сплитам косите на единична опашка с ластик и чучвам на главата и две фиби. Слава богу, оскубах я веднъж и не и прищипах ушите с фибите. Красавицата ми тя. Детето почва да яде, от телевизора се леят поредните глупащини на прогизналата с морска вода гъба Спондж Боб, а аз се изнасям на пръсти. Защо пазя тишина ли? Ами за да не се събуди Виктор. Нека спи детето. Ако може да спи до 4 часа следобед, когато ще се върне жена ми от работа.
9.00 часа – Първородният се събуди. За къде бърза и той сега. Повеждаме лек и незаангажиращ разговор, а на мен ми е нещо студено. Ами да...прекалил съм с проветряването. Затръшвам прозорците на спалнята и на стаята на Александра и разтварям прозорците на стаята на сина. Питам го какво ще закусва и той отговаря, че не знае. Какво невероятно съвпадение. И аз не знам какво ще закусва синът ми.
9.20 часа – Виктор идва в кухнята, където го чака чаша нестоплено прясно мляко / ами да си го стопли де, да не е малък/ и нищо друго. Отваряме заедно хладилника и гледаме тъпо към всичките неща по рафтовете. Мамка му...при жена всички тези неща стават на закуски, обеди и вечери, а при нас си стоят ...под формата на някакви неща. Въздействам и манипулирам здраво първородния и го увещавам да яде хляб и кашкавал. Юношата бледен се съгласява. Реже там някакви залци и аз си отдъхвам. Честно казано, аз не бих ял такова нещо никога. Слагам някакъв салам върху една филия, сгъвам филията на две и като гладен гларус изгълтвам моята закуска. Уф, че гадно.
10 часа – Въх!!! Александра май не си изми зъбите. Ами аз измих ли ги? А синът изобщо изми ли си лицето? Слава богу. Поне на мен не ми се налага да се вчесвам, щото съм плешив, а първородният се стриже почти нула номер.
10.30 часа – майка ми звъни на мен дъртият пергишин, за да ме пита как сме и дали нямаме нужда от помощ. Поглеждам тъжно към босите си крака / така е като жена ми се е запиляла на работа в събота и я няма да ми даде чорапи/ и аха, аха...да изплача мъката си, но в мен проговаря кръвта на смелите ми деди, които са направили...ами де да знам какво са направили, но по някаква причина и казвам, че сме добре и сме в прекрасно разположение на духа и материята. Един вид да не се безпокои.
11.30 часа – Виктор отказва да си оправи леглото. Нямало смисъл. Той ще ми каже на мен. А аз защо съм се прецакал тогаз? Може да няма смисъл, ама аз съм оправил леглото в спалнята и леглото в стаята на дъщерята. Строго му обяснявам, че в казармата всеки беше длъжен да си оправя леглото по перфектен начин, за да не се наложи да оправя леглата на целия взвод по перфектен начин. Първородният се чуди за чий...му трябва това умение, след като няма да ходи в казарма и освен това в казармата само се стреляло според него, а не се оправяли легла. Аз вбесено му казвам, че греши. Не се стреля само, а се стреля и след това се чисти оръжието до припадък. Чисти се??? – пита синът. Чисти се, ами. И то как!!! – отвръщам аз и Виктор замислено взима всичко на топка и го поставя в гардероба си, където повечето дрехи са свити на топка. Понечвам да го захапя за това безредие с нови казармени примери, ама след това се сещам, че всички предмети от неживата природа и живата също са изградени от топчести атоми и молекули и махвам с ръце.
Мяркам с периферното зрение Александра, която си лежи на пода в хола пред телевизора и кръстът и е пак гол и ... ...и тогава звъни жена ми, за да ме пита как са децата и какво ще им сготвя за обяд. Пита и иска отговори.
А аз като питам кой идиот измисли жена ми да работи в събота, за да отработва някакъв си почивен ден, на мен защо никой не ми отговаря, а?
Мънкам, мънкам и накрая приплаквам и аз въпрос:
Какво да им сготвя?
Жена ми се киска и ми казва, че няма как пак да мина с кроасан и хляб и кашкавал, а аз съм пред рухване. Накрая тя ми подава спасителна сламка. „Опържи им картофи със сирене”
Е, това е. Сега ви оставям. Отивам към кухнята.
Ще обеля десетина картофа / това много ли е, малко ли е/ и ще сложа в тигана олио и останалото го знам.
И все пак до 4 часа следобед има толкова много време.
Каква е тая моя злочеста съдба. Сам в къщи...с две деца...в събота...ужас.
автор: Красимир Калудов
Коментари
