Вълшебен остров

Морето беше кротко, нежно милваше брега, а вълните сякаш си шепнеха някаква тайна, която споделяха само с вятъра. Те сигурно идваха от далечен, вълшебен остров, който ги е очаровал със своите прелестни дарове. Може би е споделил красотата си с тях, за да разкажат на някой, който да оцени невижданите му прелести. Може би… Вълшебни палми протягат листата и натежалите си плодове към пясъка, искат да паднат в него и да нарисуват ангел. Всеки плод е отгледан от слънцето и дъжда. Тяхната рожба, преплела в себе си всички цветове, често краси острова. Магически пясъци, които денем приличат на посипано златно колие, а нощем на сребърна огърлица заобикалят приказния рай. Перли, които не могат да се преброят се гушкат с песъчинките. Плаж без човешки следи, единствено вълните са оставили дирите си. Морето там е влюбено в луната. Постлало й е сребристо килимче, пътека поръсена с диаманти, по която иска да й покаже пътя към сърцето си, да слезе от небесното си царство и да се слеят в солена целувка. Ревнивото слънце пък, напича златния пясък и кара въздуха да танцува над него. Лъчите му заливат всяко цвете с много любов и грижи. Топлите дъждовни капки са вълшебни. Даряват с живот всяко мило растение и охлаждат страстите между пясъка и въздуха. Вълшебният остров ухае на непознати миризми. Цветя неоткъснати, непогалени, девствени, неизползвани за украса на ничие лице. Светът крие този рай, майката природа не иска да бъдат потъпкани тревите й, да бъдат обезчестени пещерите й, да бъде подредена тази дивота от човека. Рай в пъпа на океана. Там няма пътища и объркани звуци, които да разцепват тишината. Не съществува болка и тъга, няма срам и лъжа, всичко е като недокоснато съвършенство. И цялото това вълшебство е заобиколено от бистро море. Червени, оранжеви, жълти и зелени корали са обградили приказния рай. Те споделят тайната само с морските обитатели и заедно танцуват около съвършенството. Никой не размътва водата, не руши красотата и не се опитва да променя природата. Вятърът си играе с вълните и като дете ги прави ту по-големи, ту по-малки, ту по-бързи, ту по-бавни. Някоя уморена птица понякога каца на щастливите дървета, но кацне ли, остава пленена от блажения остров. Хоризонтът винаги е чист, сякаш дори в безкрая няма нищо и никой, сякаш островът е покрит с вълшебен небесен воал, който го прави невидим. автор: Емилия Иванова   Коментари