Welcome to Студентски град

София. Студентски град. Пореден злостен коментар за живота на българските студенти. Най-интересното при подобни коментари е, че повечето от тях са вдъхновение на хора, които никога не са живели или вече не живеят във въпросния квартал. Е, сега ще ви се наложи да изчетете поредния коментар по темата, само че мястото на събитието и коментаторът се намират в Студентски град.  Не смятам, че извисените фигури, които показват какво има по дъното, заслужават аплодисменти. Искам да ви попитам: Вие имате ли глава на раменете си? Смятате ли, че на студентите им харесва безкрайната картина, която включва в себе си всичко - от бездомни кучета до мизерни блокове ? Вие наистина ли мислите, че разврат, побоища, алкохол и наркотици има само в Студентски град? Вие къде живеете? В друг свят, може би? Разберете, онова, което се случва тук е само един минимодел на онова, което се случва в България (и не само). Ако разсъдите малко, едва ли всеки студент се е научил на своите пороци именно в софийския квартал. Напротив, колкото и да не ви се иска да го чуете, пороците (когато живееш в България) се научават далеч преди да навършиш пълнолетие и евентуално да ти се наложи да станеш студент. Вижте, аз не слушам чалга, рядко посещавам дискотеки и рядко употребявам алкохол. Не съм идеална, но няма да се примиря с това да бъда слагана под общ знаменател с хора, които според мен са някаква имагинерна група, създадена, за да бъде удобна да изпълнява функциите на сапун. Сиреч, да си измивате ръцете с нея. Примирете се, в Студентски град живее голяма част от бъдещето на България и то не е виновно за наследството, останало му от миналото. Искам да подчертая за всички отвратени от квартала, че много като тях пият кафето си тук или посещават нощните заведения. Аз живея тук, защото нямам друг избор, а не защото за разлика от вас не виждам недостатъците. На мен, както и сигурна съм на много други студенти, не ни трябват ограничения, за да живеем нормално.  Ние не сме необуздано стадо! Единственото, за което сме виновни е, че чакаме някой от тия с коментарите да спре да философства и да помогне с нещо. Истината е, че сами трябва да си помогнем, да изкажем мнението си или поне да се издадем малко, че ни е писнало от лишени от смисъл думи.  Това беше повърхностното мислене на една забравена студентка, намираща се някъде в тъмни дебри на студентския град. автор: Пламена Джигова   Коментари