[caption id="attachment_8233" align="alignleft" width="300" caption="проф. Христозова обучава своите студенти с много обич и с усмивка"]
[/caption]
Професор доктор Галя Христозова е водещ експерт в педагогическите науки, зам. ректор на Бургаски свободен университет и изключително уважаван преподавател в академичните среди. Има три специализации в Одензе , Дания и Аахен и Хепенхайм, Германия. Автор е или съавтор в над двайсет учебника по български език. Тя е толкова обичана от своите студенти, че през 2011 год. беше избрана от тях за „преподавател на годината”.
Професор д-р Христозова приветства с „добре дошли” чуждестранни студенти от Германия, Полша, Португалия, Чехия, Белгия, Турция и Унгария, които ще изучават български език по програмата за „Еразъм”.
Повече за значението и смисъла на програмата ще разберете от интервюто с г-жа Христозова.
Проф. Христозова, за коя година чуждестранни студенти пристигат в БСУ, за да изучават български език?
За шеста поредна година кандидатстваме по проект за езиков курс по български език по програма „Еразъм” и го печелим. Досега всяка година в БСУ се обучават между 15 и 20 студенти от цяла Европа. Целта е да научат основите на българския език и след като приключат с езиковия курс, те ще бъдат „Еразъм студенти” в различни университетти. За нас това е голямо предизвикателство, защото групите са винаги със студенти от различни държави. Тази година са от Германия , Полша, Белгия, Чехия, Унгария, Турция и Португалия. Всички са мотивирани да учат български. Това, което говори добре за нас е фактът, че след тяхното пербиваване тук те наистина се включват успешно в академичния живот на другите университети. В последните дни, когато се провежда изпитът, ние установяваме нивото на владеене на български език. Те успяват да напишат кратки текстове, есета в рамките на две три страници на български език. Нито един от участниците не познава нашата азбука. В края на обучението си те ще знаят добре трите спрежения на български език, основните глаголни времена и ще могат да разговарят и да пишат на български език.
Слънцето и хубавото време са още един голям бонус, но какви са другите достойнства, с които печелите спрямо конкурентите ви?
Много дълги години по този проект кандидаствахме само Софийски университет и БСУ. Вече има и други университети, но както чухте от самото представяне една част от студентите са кандидатствали при тях, но поради липсата на достатъчно голям брой желаещи, не са могли да сформират групи и те са дошли отново при нас. Ние сме интересни и разноообразни с няколко неща. Не трябва да подценяваме това, че БСУ е в Бургас, т.е е близо до морето. За студентите е привлекателно слънцето, морето и хубавото време, но същевременно за тях са привлекателни преветливите хора и не е без значение чудесната сграда, с каквато малко университети в Европа могат да се похвалят, да не говорим за България. Важно е и това, че част от студентите идват, защото са чули за този езиков курс от студенти, които са били вече при нас. Този тип информация „от уста на уста” работи и в този случай независимо от модерните комуникации. Самият факт, че много от студентите, които приключват езиковия курс при нас, разбират български език, означава, че сме си свършили работата. Дори в последните години при нас идват най-много такива студенти.
Каква ще е практическата полза за тези студенти от познаването на български език?
[caption id="attachment_8234" align="alignleft" width="300" caption="Студенти от седем страни ще учат един месец български език"]
[/caption]
На първо място, че ще могат да учат един семестър по специалността, по която са приети в съответната държава и ще бъдат „Еразъм” студенти в България. Всички тези студенти ще бъдат в страната до декември месец и ще научат още повече езика. Всеки език е богатство. Да владееш английски, немски, френски , испански и руски се смята за нормално. Засилва се интереса към езиците, които се говорят от малко хора и се смятат за екзотични. Вероятността този език да се знае от много хора е минимална. Те винаги в практически аспект могат да бъдат полезни. Едан часто т студентите са мотивирани, защото смятат, че това ще подпомогне тяхната работа, техния бизнес. За лингвистите е също богатство, всеки има различен мотив.
За студентите от кои държави българският език се оказва най-труден за възприемане?
Всяка година е различно. Като дългогодишен университетски преподавател се убеждавам, че това не зависи от майчиния език на студента, а от усърдието. През миналата година имахме три италианки, които пишеха по четири пет страници текст на български. Разковничето беше това, че те изучаваха руска филология и познаваха няколко славянски езици.
Обикновено най-дисциплинирани са германците. Езиците ни са от различни езикови групи, но въпреки това те се справят. По-лесно е на студентите от славянските държави. Дори и азбуката да е различна, както е в Чехия, те познават корените на думите, все пак е общ основният език, но усърдието е най-важно.
Как един студент от Турция или Унгария ще се справи с българския език, който е абсолютно различна система от техния майчин език?
Справят се, справят се. Слава богу младите хора не са предубедени и техните познания а българския език не ги стресират. Установяват, че българският език няма падежна система и това е по-лесно, защото има само останки от звателен падеж. Ръзбират обаче колко е тежка морфологията, синтаксиса, членуването...ние имаме девет времена, спрежение и...Хубавото е това, че нашите преподаватели преподават български през български, а не през английски, немски, рески или други езици. Студентите започват на ниво „табула раза” и на тази чиста дъска трупат своите умения. Бих ви поканила след един месец, когато ще раздаваме сертификатите и ще можете да интервюирате накой от тях, за да видите какво е нучил.
Коментари
[/caption]
Професор доктор Галя Христозова е водещ експерт в педагогическите науки, зам. ректор на Бургаски свободен университет и изключително уважаван преподавател в академичните среди. Има три специализации в Одензе , Дания и Аахен и Хепенхайм, Германия. Автор е или съавтор в над двайсет учебника по български език. Тя е толкова обичана от своите студенти, че през 2011 год. беше избрана от тях за „преподавател на годината”.
Професор д-р Христозова приветства с „добре дошли” чуждестранни студенти от Германия, Полша, Португалия, Чехия, Белгия, Турция и Унгария, които ще изучават български език по програмата за „Еразъм”.
Повече за значението и смисъла на програмата ще разберете от интервюто с г-жа Христозова.
Проф. Христозова, за коя година чуждестранни студенти пристигат в БСУ, за да изучават български език?
За шеста поредна година кандидатстваме по проект за езиков курс по български език по програма „Еразъм” и го печелим. Досега всяка година в БСУ се обучават между 15 и 20 студенти от цяла Европа. Целта е да научат основите на българския език и след като приключат с езиковия курс, те ще бъдат „Еразъм студенти” в различни университетти. За нас това е голямо предизвикателство, защото групите са винаги със студенти от различни държави. Тази година са от Германия , Полша, Белгия, Чехия, Унгария, Турция и Португалия. Всички са мотивирани да учат български. Това, което говори добре за нас е фактът, че след тяхното пербиваване тук те наистина се включват успешно в академичния живот на другите университети. В последните дни, когато се провежда изпитът, ние установяваме нивото на владеене на български език. Те успяват да напишат кратки текстове, есета в рамките на две три страници на български език. Нито един от участниците не познава нашата азбука. В края на обучението си те ще знаят добре трите спрежения на български език, основните глаголни времена и ще могат да разговарят и да пишат на български език.
Слънцето и хубавото време са още един голям бонус, но какви са другите достойнства, с които печелите спрямо конкурентите ви?
Много дълги години по този проект кандидаствахме само Софийски университет и БСУ. Вече има и други университети, но както чухте от самото представяне една част от студентите са кандидатствали при тях, но поради липсата на достатъчно голям брой желаещи, не са могли да сформират групи и те са дошли отново при нас. Ние сме интересни и разноообразни с няколко неща. Не трябва да подценяваме това, че БСУ е в Бургас, т.е е близо до морето. За студентите е привлекателно слънцето, морето и хубавото време, но същевременно за тях са привлекателни преветливите хора и не е без значение чудесната сграда, с каквато малко университети в Европа могат да се похвалят, да не говорим за България. Важно е и това, че част от студентите идват, защото са чули за този езиков курс от студенти, които са били вече при нас. Този тип информация „от уста на уста” работи и в този случай независимо от модерните комуникации. Самият факт, че много от студентите, които приключват езиковия курс при нас, разбират български език, означава, че сме си свършили работата. Дори в последните години при нас идват най-много такива студенти.
Каква ще е практическата полза за тези студенти от познаването на български език?
[caption id="attachment_8234" align="alignleft" width="300" caption="Студенти от седем страни ще учат един месец български език"]
[/caption]
На първо място, че ще могат да учат един семестър по специалността, по която са приети в съответната държава и ще бъдат „Еразъм” студенти в България. Всички тези студенти ще бъдат в страната до декември месец и ще научат още повече езика. Всеки език е богатство. Да владееш английски, немски, френски , испански и руски се смята за нормално. Засилва се интереса към езиците, които се говорят от малко хора и се смятат за екзотични. Вероятността този език да се знае от много хора е минимална. Те винаги в практически аспект могат да бъдат полезни. Едан часто т студентите са мотивирани, защото смятат, че това ще подпомогне тяхната работа, техния бизнес. За лингвистите е също богатство, всеки има различен мотив.
За студентите от кои държави българският език се оказва най-труден за възприемане?
Всяка година е различно. Като дългогодишен университетски преподавател се убеждавам, че това не зависи от майчиния език на студента, а от усърдието. През миналата година имахме три италианки, които пишеха по четири пет страници текст на български. Разковничето беше това, че те изучаваха руска филология и познаваха няколко славянски езици.
Обикновено най-дисциплинирани са германците. Езиците ни са от различни езикови групи, но въпреки това те се справят. По-лесно е на студентите от славянските държави. Дори и азбуката да е различна, както е в Чехия, те познават корените на думите, все пак е общ основният език, но усърдието е най-важно.
Как един студент от Турция или Унгария ще се справи с българския език, който е абсолютно различна система от техния майчин език?
Справят се, справят се. Слава богу младите хора не са предубедени и техните познания а българския език не ги стресират. Установяват, че българският език няма падежна система и това е по-лесно, защото има само останки от звателен падеж. Ръзбират обаче колко е тежка морфологията, синтаксиса, членуването...ние имаме девет времена, спрежение и...Хубавото е това, че нашите преподаватели преподават български през български, а не през английски, немски, рески или други езици. Студентите започват на ниво „табула раза” и на тази чиста дъска трупат своите умения. Бих ви поканила след един месец, когато ще раздаваме сертификатите и ще можете да интервюирате накой от тях, за да видите какво е нучил.
Коментари